Китай в новата технологична Студена война
Войната в Украйна променя не само икономическите и геополитическите реалности в Европа, но е на път да трансформира това на глобално ниво. Перспективите за спускане на нова Желязна завеса и започването на втора Студена война стават все по-реални. В технологичният сектор това е тенденция откакто САЩ и Китай влязоха в търговски конфликт още от 2019 г. За момента нито една от двете страни не го ескалира до ситуация, в която отношенията между тях да бъдат напълно прекъснати.
Такъв сценарий обаче става все по-възможен и до голяма степен реализирането му ще зависи от тристранните отношения между САЩ, Русия и Китай. И докато геополитиката не е обект на TechTrends, то технологичните тенденции свързани с нея са. Един от ключовите въпроси, които доста хора си задават е кой ще загуби повече от подобен развой на събитията – САЩ или Китай. На прима виста, също така мнозинството ще отговори в полза на първия.
Реалността може да се окаже доста по-сложна и дори – различна. Най-малкото затова ще изиграят супер много фактори. Както и за какъв разглеждан период ще се говори. САЩ привидно имат предимство в цялата ситуация – основните технологични екосистеми са изградени и поддържани в Силициевата долина. На всеки iPhone може да пише Made in China, но и Designed in California.
Иновационният индекс на Австралия
Тенденциите обаче може и да се обърнат. Точно това предупреждават от Института по стратегически политики на Австралия (ASPI). Неправителствената организация е основно финансирана от австралийската отбранителни и федерални институции. ASPI следи чрез специален индекс развитието на технологиите и развойния потенциал в различни сектори с висок иновативен потенциал.
Те са разделени на редица сегменти и включват най-разнообразни компоненти. Например имаме квантови технологии, изкуствен интелект, иновативни материали, енергийни системи, биотехнологии, сензори, комуникации, роботика и др. ASPI дава доста добра обща картина, като използва данните от извършените и публикувани изследвания, патенти, университетски капацитет и др.
Индексът има своите недостатъци, като например, че не отразява качеството на R&D дейността. Или моментната картина с приложимите технологии, вследствие на тяхното налагане на пазара. Но все пак, дава насока за потенциалните тенденции в бъдещето развитие на иновациите.
Китайската доминация
Резултатите и изводите от последното издание на ASPI са стряскащи. Китай доминира все повече технологии, когато става дума за научно-изследователска дейност, докато ролята на Запада отслабва. Пекин е лидер в 37 от 44 категории, като в осем от тях има висок шанс да се превърне доминираща развойна сила. Всичките водещи 10 изследователски центъра с високоиновативен характер се намират в Китай.
От ASPI дават още по-стряскащи данни в сферата на отбраната и космонавтиката. Китай се позиционира изключително силно в разработването на следващо поколение двигатели, включително хиперзвукови. В тази сфера учените от страната вече генерират 48.49% от всички научни трудове в света, които имат най-високо влияние върху сегмента.
САЩ от своя страна са втори в повечето категории, но там където, Китай не успява, американския научен капацитет се позиционира като лидер. Тоест, щатския развоен капацитет успява да води само в седем категории от 44. Любопитното е, че Русия не е сред лидерите, въпреки пробивите в някои традиционни силни за нейните учени сегменти, като хиперзвуковите технологии например. Това може да се дължи на методологията на ASPI.
Комуникационният дракон
Телекомуникациите са една от сферите за които се знае и наблюдава от няколко години засилващата роля на Китай. Страната отговаря за малко под 30% от всички научни трудове с висока добавена стойност в рамките на мрежовите технологии – включително 5G и 6G системите. Това е и една от сферите в които Пекин има високи шансове да доминира иновациите. Втори са САЩ с едва малко под 10%. Интересното е, че Топ 5 се допълва не само от Великобритания и Южна Корея, но и от Иран.
Ситуацията е подобна и с разработването на оптични кабели, макар ASPI дават като оценката за монопол за „средна“. Китай води при изкуствения интелект (AI), както при създаването на алгоритми, така и (странно) при хардуерното ускорение. Съотношението спрямо САЩ в това отношение е 2.76:1.
Преди да сте посочили ChatGPT като пример оборващ горната теза, този сегмент е отделен в „Обработка на естествения език“. Там САЩ са лидери с 25.73%, но Китай е близо с 23%. Щатските учени също очаквано водят в иновативните компютърни и дизайн на процесорни технологии. Сфера, в която също имаме достатъчно индикации за това.
Въпреки по-силното му пазарно развитие на Запад и особено в САЩ, блокчейн технологиите също са в ръцете на китайците. При това с доста комфортна преднина от 28% срещу 11% съответно. Което показва и потенциалния недостатък на ASPI индексът – че отчита повече теоретичната, отколкото практичната (и най-вече – пазарна) част от иновациите.
Квантови технологии и роботика
Въпреки, че САЩ и Китай създават впечатлението, че са с изравнени или поне близки позиции при квантовите технологии, ASPI не мисли така. В квантовите изчисления, щатските учени доминират с почти 34% научни трудове, докато китайските имат 15%. Но, в две от другите три категории имаме доминация на Пекин – това са квантовите сензори и комуникация. Двете страни са изравнени почти напълно при квантовите сензори.
Друга изненада е китайската доминация при автономните системи и дронове. Пекин води и при иновативната роботика, но разликата там с американските учени е малка – 28% срещу 25%.
Без паника?
Данните на ASPI са повече от притесняващи – те показват, че Китай започва да доминира в доста иновационни сегменти. Високи технологии, за които доскоро се предполагаше, че САЩ има комфортно превъзходство. За момента говорим на академично ниво, но съществува опасност това да се пренесе и на практично.
Резултатите от индекса показват и нещо друго, че китайската програма за иновации и развитие прилагана през последните близо десет години носи своите плодове. И че, западните държави трябва да се замислят дали не е хубаво да имат подобни целенасочени иновационни стратегии. Особено Европа, която изостава значително спрямо лидерите.