Ядрено оръжие е използвано само два пъти в историята на човека, засега. Двете бомби пуснати над японските градове Хирошима и Нагасаки в комбинация със съветското нахлуване в Манджурия кара имперско Токио да капитулира и слага край на Втората световна война. Оттогава насам, атомните заряди се използват най-вече с въздържаща цел и без да се пускат.
В случай на отчаяние някоя страна притежаваща подобни оръжия може все пак да реши да ги използва. Било то с цел „след мен и потоп“ или просто за отчаян опит за постигане на пирова победа в загубена битка. При телеком средите в България имаме ситуация в която „червеното“ копче е натиснато и първите атомни заряди озаряват далечината. На 13 март тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) отменя решението за разпределението на честотите в 3.6GHz на база на което е осъществен и последващия търг.
Така се подновя сагата „Игра на търгове“, като спектърът е основен в развитието на 5G мобилните мрежи. Казусът беше възприет за приключен с връчването на лицензите за трите основни телекома през пролетта на 2021 г. от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Оказа се, че през последните вече почти две години се е водила съдебна битка за обстоятелствата предшестващи организирането на търга.
Решението на ВАС кара КРС да се върне назад и да преразгледа мотивите си за това. Ударът идва от малките оператори или това което е останало от тях. За последните две години телеком пазарът се измени значително, като конкуренцията до голяма степен беше елиминирана за сметка на трите големи оператора. Което кулминира в настоящата война между „Виваком“ и „Йеттел“ за разпределението на инфраструктурата на „Булсатком“ (и потенциално на самата компания).
Докато телекомите подновиха битката помежду си за остатъците на пазара, решението на ВАС идва внезапно, като един истински ядрен удар. Той може да се определи по-скоро за тактически, отколкото за стратегически (тоест е с по-малка сила), но съдържа достатъчно шокови резултати. Както е и последният шанс за развитието на виртуален мобилен оператор (MVNO) в България, което може да е окаже и единствената надежда за оцеляване на малките компании на пазара. Но не и за възраждането на идеята за четвърти физически такъв.
ВАС срещу регулатора
ВАС налага на КРС да преразгледа своето решение за разпределението на спектъра в 3.6GHz. По-точно от регулатора се изисква да се произнесе по становищата на представителите на малките оператори дадени в хода на общественото обсъждане. КРС трябваше да разпредели спектъра с общ капацитет от 370MHz TDD. Комисията реши, че най-удачният вариант е да се раздели на три ленти по 100MHz и една по 70MHz.
Малките оператори в лицето на организациите Мобилни алтернативни комуникации (МАК), Сдружение „Браншова асоциация на българските телекомуникационни оператори“ (БАБТО) и компанията „Ти.Ком“ се противопоставиха на тази идея. Те се аргументираха, че така се облагодетелстват само трите големи телекома, защото късата лента от 70MHz не е достатъчна за пълно разгръщане на 5G, а е необходимо такава от поне 80MHz.
Съответно, те излязоха с две предложения – едното е да се раздели спектъра на четири равнопоставени ленти по 90MHz и така да се организира търга. Второто е, ако все пак КРС реши да запази формата за три ленти по 100MHz и една по 70MHz, то тогава „Ти.Ком“ ще се оттегли от участие в потенциалното наддаване, но само ако регулаторът задължи трите телекома да предложат достъп до 5G мрежите си „при недискриминационни цени на едро“. Или с други думи да накара големите на пазара да отворят инфраструктурата си за виртуални оператори.
Тогава КРС буквално отрязва представителите на малките компании, че решението за отпускане на ленти по 100MHz е вследствие на предходни обществени консултации (водени най-вече от големите телекоми). Както и, че в становището няма изразено намерение за придобиване на спектър, какъвто е обекта на тогавашното публично разглеждане.
Аргументите на съда
ВАС потвърждава предходно решение на Административния съд София (АСС), в което връщат това на КРС за разпределението на спектъра за 5G в 3.6GHz. Двете инстанции повтарят едни и същи аргументи, като тези на второ ниво са написано доста по-подробно и по-лесно разбираемо. Процесът отнема две години – една за произнасяне на АСС и втора за ВАС.
Двата съда поставят под въпрос решението на КРС да проведе търг с издаване на три разрешителни по 100MHz ще насърчи конкуренцията или обратното. Становищата на малките оператори дават предпоставки за оборването на тази теза, а липсата на мотиви на регулатора срещу тях правят действията на втория незаконосъобразни.
ВАС дават интересен ъгъл за тайминга на случващото се. Общественото обсъждане, решението и донякъде самия търг се провеждат от КРС в рамките на тримесечна дупка, в която България не е транспонирала напълно Европейския кодекс за електронни съобщения. Срокът за това е изтекъл на 21 декември 2020 г., но промените в Закона за електронни съобщения (ЗЕС) са обнародвани и влизат в сила едва през 13 март 2021 г. През февруари Европейската комисия стартира наказателна процедура срещу България заради забавянето. Общественото обсъждане на КРС започва на 23 декември 2020 г., а оспорваното решение е от 28 януари 2021 г.
Самият Кодекс е ключов за развитията на виртуални мобилни оператори (MVNO), като дава допълнителни механизми за насърчаване на конкуренцията. В транспонираната му версия в България тези инструменти са оставени в доста пожелателна форма и зависят до голяма степен от преценката на КРС. Сред тях са и потенциалната опция за споделяне на разпределения спектър. Идеята на малките оператори тогава е да накарат КРС да натисне телекомите да отворят мрежите си и ако не стане – да обжалват в съда. Което и се случва в последствие.
Дългата Игра на търгове
Общественото обсъждане е само един малък епизод от сагата, наречена от TechTrends „Игра на търгове“. Самият търг се провежда два пъти. Първият е насрочен за 15 март (два дни след транспонирането на Кодекса в ЗЕС – бел. ред.), но тогава регулаторът се отказва от такъв и разпределя служебно честотите от наличието на три кандидата за три ленти. Причината – възможността да се предостави желан ресурс на всички заявили такъв.
„Виваком“ обаче не харесва разпределението и решава да подаде съдебен иск, като се позовава на административни пропуски. Това заплашва цялата процедура от блокаж и дълъг процес на обжалвания, което кара КРС да се предаде и да насрочи нов търг с тайно наддаване в първите дни на април. Месец по-късно се разпределят и честотите в 3.6GHz, като видимо трите телекома са доволни, след като оскъпяването при наддаването не е толкова значително. В началото на 2021 г. трите телекома си разпределят и останалата част от спектъра, като всеки взима допълнителни по 20MHz.
Последствията от решението на ВАС поставя КРС пред избор от три варианта. Първият е да се мотивира по-обстойно и законосъобразно в отказа си на двете предлжения на малките оператори. Вторият и третият е да приеме някое от двете техни идеи. Едната включва разпределението на спектъра в 3.6GHz на четири ленти по 90MHz, което означава нов търг и поставяне в конфузна ситуация на ползването на настоящите лицензи от трите оператора. Другата е регулаторът да накара трите телекома да отворят мрежите си за виртуални оператори при недискриминативни търговски условия.
Зомби мрежи
Най-лошият сценарий е за ново разпределение на спектъра и нулиране на търга. От което, поне на теория, ще станем свидетели на четири разрешителни в спектъра и съответно – на четири 5G оператора. Телеком пазарът обаче се промени значително за последните две години и този вариант е почти невъзможен.
Причината е проста – България се оказа много малка за изграждането на четири отделни мобилни мрежи. Теза, споделяна от големите телекоми през последните повече от 15 години. Двата малки конкурента вече не са в играта. Компанията, която води общественото обсъждане с КРС е „Ти.Ком“, която е наследник на мрежата и честотите на „Макс телеком“. От края на 2021 г. тя вече не е мобилен оператор, като лицензът ѝ в 1 800MHz изтече и не беше подновен. Съдбата на 4G мрежата ѝ не е публично известна – най-вероятно е разпродадена на големите играчи.
Другият алтернативен мобилен оператор беше „Булсатком“. Компанията привидно се опита да удължи лиценза си в 1 800MHz до 2023 г., което даваше хипотетична възможност за запазване на услугите. Продажбата на компанията на бизнесмена Спас Русев доведе до прехвърлянето на цялата мобилна и фиксирана инфраструктура на „Виваком“. Това беше осъществено, като българският предприемач финансира сделката чрез заем от собственика на телекома – United Group. Действие, заради което в момента трите основни компании на пазара – „Виваком“, „Йеттел“ и „А1 България“ влязоха в люта борба. Изходът от нея ще реши почти сигурно и съдбата на „Булсатком“, който е и последният сравнително голям играч на пазара за фиксирани услуги.
По-интересното е, че Петър Ризов, който беше едно от „остриетата“ на МАК явно е преминал от другата страна. Той стана главен изпълнителен директор на „Булсатком“ след сделката със Спас Русев и в момента брани решението за продажбата на цялата инфраструктура на сателитния оператор на „Виваком“. По време на обществените обсъждания, Ризов беше ръководител на „Нет 1“ и част от МАК. Компанията беше един от малкото останали значими софийски интернет оператори, който беше придобит от „Виваком“ в началото на 2021 г.
(ОБНОВЕНА 17 Март 2023 г. в 13:00 ч.) Петър Ризов в интервю за вестник „Капитал“ споделя идеята „Булсатком“ да се трансформира във виртуален оператор. Той допълва, че вече има индикация за споделяне на мрежата на „Йеттел“ заедно с „Цетин“, но ще поискат оферти и от другите два оператора. Решението на ВАС, в комбинация с едно споразумение за MVNO между „Булсатком“ и „Йеттел“ може да реализира най-накрая идеята за виртуален телеком в България. На хартия звучи добре, но първо трябва да се види дали всичко със сделките на компанията ще бъде наред и ще минат регулаторно одобрение.
MVNO на (почти) всяка цена
Липсата на физически оператори не означава, че решението на ВАС няма шанс да промени пазара. Тук идва идеята за MVNO, описана малко по-горе. В становището си „Ти.Ком“, МАК и БАБТО дават и втора опция – да се запази конфигурацията от три ленти по 100MHz. Но само при условие, че трите телекома отворят мрежите си за виртуални оператори „при недискриминационни цени на едро“. В противен случай, според тях няма да се запази конкурентната среда в страната. Това е вариантът, в който търгът на КРС може да запази своята законност, като същото важи и за лицензите, които трите компании ползват вече почти две години.
Но това е и сценарият, който малките оператори искаха да развият – да накарат регулатора да задължи телекомите да отворят своите мобилни мрежи за тях. Сценарий, който последните избягват доста умело през последните близо 10 години. Националният роуминг беше една от причините зад колапса на „Макс телеком“ и последващото прехвърляне на активите му на „Ти.Ком“. Той така и не се осъществи въпреки подписаното първоначално споразумение между алтернативния мобилен доставчик и „Мобилтел“ (сега „А1 България“).
Задължаването на КРС да направи това, беше една от първоначалните идеи на малките оператори при пренаписването на ЗЕС, с което да се транспонира европейския Кодекс. Тя срещна лют отпор от регулатора и телекомите. Макар, по закон сега да не е наложен, съдът донякъде поставя КРС в подобна позиция. Остава да видим, как комисията ще реагира и с какви мотиви ще отговори на малките оператори.
КРС е изправен пред избор. Да намери максимално издържани мотиви за отказ на предложенията на малките оператори, което почти сигурно ще повтори съдебната битка или да задължи операторите да споделят мрежите си „при недискриминационни цени на едро“. В случай, че КРС не удовлетвори решението на ВАС, то тогава търгът и лицензите на които в момента се базира 5G мрежите на телекомите, може да се окажат незаконни.
Ситуация, в която никой не иска да попада, с което се показва, че в опит да спасят и малкото останало конкуренция, оцелелите оператори в момента активират атака, която може да се определи и като тактически ядрена на пазара, но с потенциални стратегически ефекти. От друга гледна точка, малките оператори нямат избор. Предвид намаляващата конкуренция на пазара това им е последният шанс за някакво оцеляване, което дори не е гарантирано с успех.