Собственикът на „Йеттел България“ PPF Group от последната година започна да дава по-голяма прозрачност за състоянието на своите активи. Включително и на българските си звена, които през 2022 г. се оказват с отлични финансови резултати. Бизнес развитието им също така показва, че навлизането във фиксирания сегмент е не само логично, но и в един момент ще се окаже задължително.
От друга страна, разделянето на операциите на търговски и инфраструктурни при телекомите в България, Сърбия и Унгария, за PPF Group все още не дават съответните значими резултати. Новосъздадените дружества „Цетин“ засега обслужват само „Йетел“ операторите в посочените държави, без да са привлекли голямо количество външни клиенти.
Конкретно за българския мобилен оператор, той може да се похвали с доста неща през 2022 г. Стабилен ръст на печалба и приходи, лидер по последните в мобилния сегмент и удвояване на абонатите във фиксирания. Последната част на изречението е вярна – „Йеттел“ вече е значим играч в доставката на домашен интернет. От няколко дни, компанията вече предлага и интерактивна телевизия във фиксиран пакет и така вече е пълноценен участник на този пазар.
Мобилният първенец
Основната цел на норвежкият Telenor за „Глобул“, когато го придоби през 2013 г. беше да превърне операторът в лидер на мобилния пазар. Телеком групата постигна това няколко години по-късно, макар и само при приходите, но не и по абонати. Ребрандираният сега „Йеттел“ запазва тази позиция при това със сравнително комфортна преднина.
В презентацията на PPF Group е показано, че компанията е лидер с 37% пазарен дял за първите девет месеца на 2022 г. „А1 България“ е втора с 32%, докато „Виваком“ е с 31%. Мобилните приходи за цялата година са 320 млн. евро, което е ръст с близо 9% на годишна база. Както отбелязахме, ситуацията е различна при абонатите и това се задържа през 2022 г. Към края ѝ „Йеттел“ е втори с 3.5 млн. потребителя на мобилни услуги, докато „А1 България“ продължава да е лидер с 3.77 млн.
Цялостно приходите на компанията растат през изминалата година. Те се увеличават с малко над 7% на годишна база до 456 млн. евро. С което и средномесечния приход от абонат (ARPU) не се увеличава значително и в момента е на 10.1 евро. Ситуацията дори е с една идеа по-зле при капиталовите инвестиции – те се свиват от 41 на 31 млн. евро през 2022 г. Печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) нараства със 17% до 157 млн. евро. „Йеттел“ подчертава тенденцията при българските телекоми да имат по-слаб ръст на приходите, но да разчитат на по-голям темп на увеличение на печалбата.
Фиксираните мечти
За разлика от предишни години, все повече фиксираният сегмент ще бъде ключов за следене при компанията. „Йеттел“ пусна първо услугата за домашен интернет през 5G мобилна мрежа през 2011 г. Изминалата 2022 г. е първата пълна такава, в която този продукт е на пазара. На пръв поглед нещата са повече от добри – компанията отчита удвояване на фиксираните потребители до 42 хил.
Реалността е, че фиксираните амбиции на „Йеттел“ все още са в сферата на мечтите. Поне от гледна точка на приходите. Според финансовият отчет, те са едва 1 млн. евро или 0.002% от общите. Прекалено незначителен дял, но този ход е задължителен за компанията ако тя иска да запази потенциала си за растеж.
Нейните два основни конкурента от няколко години не разчитат на мобилния сегмент като източник на растеж. Вместо това, те залагат на фиксирания за такъв. Липсващото парче от пъзела се нарича платена телевизия. „Йеттел“ вече си го осигури, като пусна интерактивна такава в пакет с 5G домашния интернет. Ефектите от това действие ще ги наблюдаваме тепърва през настоящата и дори през следващата година.
„Цетин“ в търсене на бизнес модел
Изминалата година е интересна и от друга гледна точка – това е вторият пълен календарен период с финансови резултати за „Цетин“. Компанията е инфраструктурното звено на PPF Group, което оперира успешно и сравнително печелившо в Чехия. В България (и другите региони с Yettel бранда) ситуацията все още е противоречива.
„Цетин“ отчита успешна 2022 г. с минимален ръст на основните финансови показатели. Приходите нарастват с малко под 10% до 124 млн. евро, докато EBITDA се увеличава с 6% до 84 млн. евро. „Йеттел“ все още изкарва 3.6 пъти повече пари от инфраструктурното звено и малко под два пъти печалба. Съотношенито в Чехия например е съвсем различно. Там, О2 има само малко под два пъти по-голям приходен поток срещу местния CETIN, а EBITDA-та е доста близка до паритет – 458 срещу 375 млн. евро.
Ситуацията е същата и в останалите региони, в които брандът Yettel оперира. Това се дължи на две неща. Първо, чешкият телеком бизнес на PPF Group разполага със силна фиксиран бизнес и инфраструктура. Доста по-голяма от основно фокусираната върху мобилна такава в България, Сърбия и Унгария. Второ, все още CETIN в последните държави търси външни клиенти, на които да продава.
В България не липсват потенциални такива. „Булсатком“ обяви, че се интересува от подобна услуга, след като предаде своята мобилна мрежа на „Виваком“. При подписване на такова споразумение и по-важното – неговото реализиране, това ще превърне сателитния оператор в първия истински виртуален мобилен такъв (познат като MVNO). На българския пазар до момента търговска дейност развиваше само един – Bob. Той обаче беше вътрешногрупов бизнес в рамките на Telekom Austria Group, който е собственик на „А1 България“. Освен това, Bob просъществува сравнително кратко време – няколко години, като през 2016 г. беше напълно закрит.
Натискът за развиване на MVNO в България обаче се засилва, като малките оператори в момента се опитват да убедят регулатора да накара телекомите да отворят мрежите си по-лесно за тях. От една страна, отделянето на инфраструктурата от търговските дружества е голяма крачка в тази посока. „А1 България“ трябва да завърши през 2022 г. процесът по изнасяне на мобилната мрежа (кулите с базовите станции най-вече) в отделна компания. От друга страна, за да има MVNO освен мрежата, трябва да се сподели и лиценза за честотите, които тя ползва. В случая с „Цетин“ последните се държат от „Йеттел“, което може да затрудни преговорите за включването ан MVNO към инфраструктурата.
