Европейската комисия (ЕК) обяви кои платформи попадат под ударите на новите регулации на Стария континент. В списъка са включени общо 17 големи системи и две интернет търсачки. Очаквано, основно те са собственост на Amazon, Google, Microsoft, Apple и Facebook, но към тях са добавени и няколко други, като TikTok, Booking.com, Twitter и Wikipedia.
Те ще трябва да спазват новия Закон за дигиталните услуги (DSA), който влиза в сила от 17 февруари 2024 г. Според него, много големи онлайн платформи, които разполагат със значително количество потребители, ще подлежат на допълнителна регулация и надзор от страна на Брюксел. С решението от 25 април, ЕК официално вдига мерника на технологичните гиганти, като преди само се предполагаше кои точно компании ще влязат в този списък. Досега, Брюксел само заплашваше с по-строги правила тези корпорации, но сме на няколко месеца разстояние от ефективното прилагане на новите регулации срещу тях.
Това не са единствените рамки, които се очакват да спазват големите IT компании и платформи на Стария континент. В момента тече и друга битка – между европейските телекоми и технологичните гиганти, като първите искат вторите да им заплащат определени суми, за ползването на инфраструктурата. Европейският съюз (ЕС) досега заемаше неутрална позиция по темата, но към края на 2022 г. се появиха индикации за потенциална промяна на политиката.
Списъкът на Брюксел
Още с изработването на DSA беше ясно, че Брюксел ще се опита да постави в регулаторна рамка основните технологични гиганти. Най-вече Apple, Google, Amazon и Meta, както и до по-малка степен – Microsoft. Последната компания беше една от първите „жертви“ на опитите на ЕС да се намеси в бързоразвиващия се IT сектор. Затова не е изненада, че зад повече от половината 17-те платформи стоят именно тези технологични гиганти.
Списъкът на Брюксел включва онлайн пазарът на Amazon, магазинът за приложения AppStore на Apple, социалните мрежи Facebook, Instagram (двете на Meta) и LinkedIn (на Microsoft). Цели четири платформи на Google – магазинът за приложения Google Play, картографската Google Maps и тази за е-търговия Google Shopping. Логично и двете търсачки, които попадат под ударите на ЕК са Google Search и Bing на Microsoft. Като всички те бяха и все още са обект на различни антимонополни проверки от страна на Брюксел и преди да влезе в сила DSA.
Той обаче е допълнен и с още няколко интересни платформи, някои са близо до ума, а други не толкова. Платформата за е-търговия AliExpress на Alibaba, социалните мрежи TikTok, Twitter и Pinterest, чат-приложението Snapchat също влизат в полезрението на Брюксел. Към тях се присъединяват и любими сайтове на доста потребители, като този за пътуване Booking.com и Wikipedia. Единствената европейска платформа, която попада в списъка е германската за продажбата на дрехи и модни аксесоари Zalando.
Основните критерии за много големи IT платформи бяха формулирани от ЕК заедно със самия DSA. Главното изискване е да разполагат с поне 45 млн. активни месечни потребителя. Списъкът е изготвен на базата на данни подадени от компаниите към 17 февруари 2023 г.
В името на потребителите
Какво следва оттук насетне? Платформите посочени от Брюксел ще бъдат приведени под строг мониторинг и съответно държани под отговорност за спазването на по-стриктни правила при работата си в рамките на ЕС. В DSA основните направления са в предпазване на потребителите, поне така е на хартия. Компаниите няма да могат да използват за рекламни цели чувствителна и лична информация, като етнос, политически възгледи или сексуална ориентация.
Технологичните гиганти също така ще трябва да предоставят ясни и на разбираем език общи условия за ползване. Последното е доста сходно с част от регулациите, на които са подложени телекомите през последното десетилетие.
Има предвидени механизми за защита на децата и подрастващите. Освен допълнителни инструменти за предпазване на данните им, най-голямата част е забрана за ползването на информацията им за рекламни цели, както и насоченото промотиране към тях. ЕС иска засилена модерация на цялостното съдържание, като резултати от интернет търсачките, бъзро премахване на незаконно такова, но в същия момент и гарантиране на свободата на словото.
ЕК остава на върха на регулационната пирамида. Под комисията ще бъдат националните органи, които всяка държава-членка ще трябва да изгради или моделира по начин, че да може да следи за спазването на DSA на нейна територия. Срокът за изграждането на тези институции е 17 февруари 2024 г., когато влиза в сила DSA. Това е и датата, от която технологичните гиганти ще бъдат подложени на контрола на ЕС.
По-широка атака
DSA не е единственото предизвикателство, пред което големите IT компании са изправени в рамките на Европа. От края на 2022 г. се засилва и натиска от страна на телекомите да принудят дигиталните платформи да им плащат за ползването на инфраструктурата. Идеята е от доста години, но покрай пандемията и осъзнаването за значението на телеком мрежите, тя се възроди. Както от страна на операторите, така и от регулаторите.
Целта е отново големите платформи, които отговарят за основната част от трафика да плащат за това. По този начин, телекомите търсят допълнителни приходи за развитие на своите мрежи. Интернет гигантите обаче са напълно против, защото това нарушава концепцията за „мрежова неутралност“. От потребителска гледна точка също има потенциален проблем, защото тази такса ще бъде лесно прехвърлена към крайния клиент.
Има и още главоболия за технологичните гиганти. Не само ЕС, но САЩ и Великобритания все повече не гледат с добро око на потенциалната консолидация на IT пазара. Показателен момент е пропадането на мегасделката между Nvidia и ARM, която щеше да промени баланса на пазара за процесори. Сега на карта виси и придобиването на Activision от Microsoft, която може да прекрои гейм индустрията, като Великобритания вече се обяви против нея. Подобна позиция се очаква от САЩ и ЕС в близките няколко седмици.