Изкуственият интелект (AI) е „алфата и омегата“ на Силициевата долина. Новият „интернет“ и „облак“. Голямото нещо, което ще трансформира напълно начина ни на живот. До голяма степен тези твърдения може да се окажат доста верни и дори пророчески. Почти всеки голям технолог предрича, че ако 20 век е столетието на дигитализацията, то 21 век то ще е на автоматизацията.
Все още сме в зоната на здрача – тъмен период в който знаеш, че наближава изгрева, но не знаеш точно кога ще настъпи. Така е и индустриалните революции, тези които са първи и успешни може да доминират пазара. Но ако започнеш прекалено рано, може да не оцелееш докато не узрее пазара за иновацията. Закъснението може да означава провал още на стартовата права и пилеене на ресурс.
Затова и „златната треска“ по AI, която започна през 2022 г. и сега е в разгара си все още не означава, че революцията е тук. Но е доста показателна за нагласата на целия технологичен сектор. Той иска изкуствения интелект да бъде наложен максимално бързо, особено предвид настоящата обстановка на потенциална икономическа стагнация (и дори рецесия). Тя вече засегна почти всички технологични сегменти, без този в AI. Това е все още сферата, в която инвеститорите са оптимистични за кратко и средносрочното ѝ развитие. Вече има достатъчно примери в тази насока.
Обратният завой на Meta
Най-показателно от последните месеци отношение е това на Meta. Технологичният гигант за Facebook, Instagram и WhatsApp заложи толкова силно на своята метавселена, че дори ребрандира цялата си компания в тази посока. Виртуалният ѝ свят обаче се оказва пред пълен провал, като гълта милиарди долари инвестиции, но потребителите ѝ се измерват с по няколко хиляди. На фона на милиардите такива в другите социални мрежи на компанията.
Meta предприема рязък обратен завой в това направление. Компанията обяви не само положителни финансови резултати, но и напомни, че все още е един от водещите разработчици на AI системи. Уловката е, че подобно на Google, Meta прави това изцяло в рамките на своята екосистема. Тясна интеграция в алгоритмите на нюзфийдовете, насочената реклама, системите за модериране на съдържанието и др.
Основателят и все още главен изпълнителен директор на Meta Марк Зукърбърг успокои инвеститорите, като обяви, че технологичният гигант ще използва т.нар. генеративен AI. Или алгоритмите, които помагат за създаването на различен тип съдържание – видео, музика, аудио, текст, изображения. Зукърбърг не уточни как точно. Дали ще подкрепи вече изградените системи на OpenAI или ще направи собствен такъв. Все пак загатна, че компанията „вече е изградила собствената си AI инфраструктура и ще може да води пазара към налагането ѝ в глобален мащаб“.
Зукърбърг естествено не може да изостави напълно Meta, след като преди по-малко от две години вярваше безрезервно, че това е бъдещето на социалните контакти. Резултатите за момента обаче са далеч от нещо, което може да стане масово на глобално ниво, по начина по който в момента са Facebook и Instagram, например.
Потенциално разместване при гигантите
Възобновената любов на Meta Към AI не е неочаквана – все пак това е единственото нещо, което в момента се смята за актуално и модерно в Силициевата долина. Инфлацията и забавения икономически растеж кара технологичните гиганти да бъдат по-предпазливи с инвестициите си и да оптимизират стратегиите си. Като се фокусират да развиват по-добре подбрани подсегменти.
Залагането на Microsoft на инвестицията си в OpenAI за момента се отплаща най-много. Софтуерният гигант успя да пусне генеративен изкуствен интелект в своята търсачка Bing почти светкавично, като се възползва от ChatGPT. Въпрос на месеци е да видим постепенната интеграция на подобни възможности в почти всички софтуерни системи на компанията. От Office, през Windows до корпоративните решения и облачната платформа Azure.
Това директно удари Google, чиято доминация на интернет търсенето и изобщо позицията ѝ на „врата към интернет“ е поставена на карта. Компанията вече обяви няколко вътрешни разработки, които ще може да интегрира в близко бъдеще. Дали те ще са достатъчни, ще се разбере, когато имаме пряко сравнение между техните системи и тези на OpenAI и Microsoft. Вече коментирахме как повлия
Apple и Amazon са в малко по-странна ситуация. Двете компании бяха сравнително напред в AI разработката покрай своите гласови асистенти. Работата по тях е спряна до голяма степен или поне не в частта към крайните потребители. Гласовите асистенти бяха считани за бъдещето на платформите преди пет години и основен интерфейс за AI връзка. Реалността се оказа доста по-сурова за тях и технологичните гиганти се ориентираха към по-простия начин за връзка с алгоритмите – чрез писане.
Amazon обяви преди няколко седмици своята платформа Bedrock. Тя ще е налична повече за потребителите на облачната система AWS – най-голямата в света за момента. Целта е да може да се конкурира директно с Microsoft и нейната Azure. За сметка на това Apple все още не се е включила във AI въртележката. Предвид нейния типичен стил – ще го направи това, когато има какво да покаже на крайните потребители.
Убежище за инвеститорите
Рисковите инвестиции, които са двигателят на стартъпите и технологичната индустрия се сринаха през 2022 г., те остават силни в едно направление – AI. Това все още е сегментът, в който бизнес ангелите и фондовете са склонни да влагат капитал и го смятат за по-малко рисков. Което е ирония, защото идеята на рисковите инвестиции е заложена точно в името им. Настоящата глобална и икономическа обстановка кара инвеститорите да залагат на сигурно.
Само сделката между Microsoft и OpenAI за 10 млрд. долара съставлява 13% от всички рискови инвестиции за изминалата 2022 г. Това показва, че рисковият капитал в момента разглежда единствено генеративния изкуствен интелект за потенциален сегмент със светло бъдеще. Или предприемачите не искат случайно да „изпуснат влака“ ако все пак този AI наистина се окаже фундамента на следващата технологична революция. Което е тезата на много технологични компании, експерти и наблюдатели.
Опасения и ответни мерки
Не всичко е толкова розово за генеративния AI. Най-яркият пример е в отвореното писмо подписано от Илон Мъск и редица други личности в технологичния сектор. Те призовават за спиране и одитиране на следващите версии на моделите на ChatGPT и производните му. Временно, развитието беше спряно покрай разследване и забрана в Италия, но засега то е вдигнато. Към тях се присъедини и Джефри Хинтън, който се води като „кръстникът на AI“. Той обяви, че напуска Google и е загрижен заради етичните и технологични последствия от последните пробиви в изкуствения интелект.
Проблемите на сегашните версии на генеративния AI са, че все още не е толкова прецизен. В стремеж да даде убедителни отговори, изкуственият интелект може директно да лъже, заблуждава и манипулира. Ако бъдат използвани безрезервно неговите резултати в сериозни приложения може да настъпи хаос и пълно отделяне спрямо това, което се случва в реалност.
Интересен пример е Samsung. Южнокорейският гигант обяви, че интегрира по подразбиране в своите мобилни устройства търсачката Bing на Microsoft. Това е част от задълбочаващото се партньорство между двете компании, но е голяма победа за ChatGPT спрямо Google. Седмица по-късно, Samsung забранява на своите служители да използват популярния чатбот.
Причината е доста любопитна – теч на конфиденциална информация. Когато служителите ползват чатботовете (ChatGPT, новия Google Bard и др.) информацията се съхранява на външни за Samsung сървъри. Това създава голяма предпоставка за изтичане на чувствителни данни към друга компания и дори конкурент.
Генеративния AI има доста перспектива и тя е разпозната от гигантите и инвеститорите. Както и от потребителите, покрай големия интерес към платформи от типа на ChatGPT. Но технологията има доста проблеми, които тепърва трябва да се разрешат. От ползването, съхранението и обработването на данните, до надеждността на резултатите, които получаваме. Затова може да се каже, че почти всички обичат AI в момента.