Голямата новина е, че вече сме вписани в Търговския регистър като „Виваком“ и сложихме окончателен край на ерата БТК“. Това ми сподели в неофициален разговор човек от компанията преди няколко месеца и наистина вече навсякъде юридически телекомът се води със своето търговско име. Някои неща обаче не се променят и най-ясният пример е вечният спор за каналната мрежа. Той се се води между операторите, вече изцяло „Виваком“ и регулаторите и беше подновен през настоящата 2023 г.
Неговото начало е положено преди десетилетия, когато БТК притежаваше почти цялостен монопол на подземната опорна инфраструктура. След законодателни промени и премахването на висящите кабели, всичко трябваше да мине в шахтите. Условията и цените тогава ги определяше телекомът.
От първите години на 21 век досега пазарът се промени значително. „Виваком“ не разполага единствен с канална мрежа, особено в големите градове. Някои компании изградиха своя, част от инфраструктурата на комуналните дружества, като енергоснабдяването също е налична в определени случаи за прокарване на кабели.
Въпреки всичко, вниманието на основните играчи отново е привлечено от „Виваком“. Компанията внася желание да повиши таксите с около 25% за ползване на каналната мрежа. Основните ѝ конкуренти се жалват пред Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) и тя решава да задължи телекомът да се придържа към приетите миналата година общи условия. „Виваком“ от своя страна обяви, че ще обжалва решението пред съда.
Водени от инфлацията
Аргументът на „Виваком“ е сравнително прост – цените за достъп и ползване на каналната ѝ мрежа не са пипани от няколко години. Затова телекомът е индексирал тарифите като ползва инфлацията от средата на 2020 г. до края на миналата 2022 г. Според оплакващите се оператори цената скача средно с около 25% (за някои услуги е толкова, за други по-малко, за трети – повече).
В своята обосновка „Виваком“ обвинява част от по-големите играчи „А1 България“ и „ЦЕТИН“ (инфраструктурното звено на PPF Group – собственик на „Йеттел“ – бел. ред.) в тенденциозно отношение. Според телекома, тяхната жалба е мотивирана единствено за защита на техния икономически интерес, което е подсилено от факта, че са и основни конкуренти на този пазар.
Също така, „Виваком“ не смята, че нарушава антимонополните правила. Цените са коригирани за всички компании и те са получили достъп до каналната ѝ мрежа при равни условия. Телекомът отбелязва, че от 2019 г. КРС е обявил, че той не притежава вече доминираща роля на пазара за пасивна инфраструктура. „Виваком“ твърди, че в големите градове нейният дял е малко под 50% от каналната мрежа, а в по-малките населени места има региони, където конкурентите ѝ имат предимство.
Обединена съпротива
Самата жалба идва от почти целия сектор. Освен „А1 България“ и „ЦЕТИН“, срещу поскъпването на тарифите на „Виваком“ се поставят и малките оператори в лицето на Националното сдружение на кабелни оператори „Клуб 2000“ и Браншовата асоциация на българските телекомуникационни оператори (БАБТО), както и още няколко индивидуални.
Те протестират най-вече по начина по който „Виваком“ е направила увеличението. Според тях цените са повишени с 25%, а не с 16.9% колкото е Индексът на потребителските цени (ИПЦ) използван в Общите условия. Освен това последният трябва да бъде използван само като ориентир за методологията. Това се дължи на факта, че ИПЦ е за потребителските цени и не отразява повишените разходи на „Виваком“ за поддържка на каналната мрежа. Големите играчи като „ЦЕТИН“ твърдят, че става дума за механична индексация, която не отразява пазарната реалност.
Малките оператори отбелязват, че парите заделени за канална мрежа и амортизацията свързана с нея се увеличават само с 1.3% през 2021 г. на годишна база до малко под 254 млн. лева. Те също така твърдят, че няма потвърдена информация за разширяване на пасивната инфраструктура от страна на „Виваком“. Тоест, не са правени никакви инвестиции в тази посока. Отвъд предприетите придобивания през последните две години. Последното обвинение е, че кабели на множество компании се поставят в една тръба, а фирмите са таксувани поотделно като за наем на такава.
Последствията
КРС заема позицията на останалите оператори и обявява, че „Виваком“ е повишила цените за повече от две години назад, което надвишава разрешената индексация само в рамките на една година. Също така, корекцията е направена механично, без да се взимат предвид реалните увеличения на разходите за поддръжката и инвестициите в нова канална инфраструктура. Според регулатора, финансовите отчети на телекома за периода 2020-2021 г. не дават еднозначна тенденция за увеличение. КРС обаче подминава обвинението за многократно тарифиране на разполагани кабели на различни компании в една тръба.
Регулаторът решава, че „Виваком“ може да индексира цените само за една година назад. Това може да стане едва с допълнение на Общите условия за достъп до каналната си инфраструктура. Надвзетите суми от началото на 2023 г. трябва да бъдат върнати, защото КРС не приема настоящата индексация. „Виваком“ обяви, че ще обжалва решението на регулатора в съда.
Промененият пазар
Изниква въпросът защо беше подновен вечният спорт за каналната мрежа? Най-логичното предположение е, че в момента „Виваком“ се опитва да възобнови част от инвестициите, които направи в придобиването на по-малки регионални ТВ и интернет оператори през последните две години. Закупуването на тези фирми даде не само механично увеличение на крайните абонати на платена телевизия и домашен интернет, но и на тяхната канална мрежа.
Въпреки факта, че „Виваком“ загуби доминираща позиция на този пазар през 2019 г. при разглеждането на придобиванията от страна на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), КРС изрази безпокойствие за нейното завръщане. Телеком регулаторът тогава обяви, че новите сливания може да окажат негативен ефект върху пазара на едро. Съдебните спорове по някои от придобиванията продължават, като основните жалбоподатели там съвпадат до голяма степен с тези за индексацията на цените на каналната мрежа.
Подновеният „вечен“ спор за пасивната инфраструктура ще се засилва с консолидацията на пазара за фиксирани услуги. Докато той трае, трите основни играча в региона – собствениците на „Виваком“ (United Group), „А1 България“ (Telekom Austria Group) и „ЦЕТИН“ (PPF Group) трупат активи за взаимосвързаност на Балканите. Последният пример е придобиването на фиксирания оператор Conexio от Telekom Austria Group (TAG) през юни в Сърбия. По този начин, групата зад „А1 България“ вече разполага с опорна мрежа в западната ни съседка. Операциите на TAG до този момент бяха ограничени само до предоставянето на мобилна връзка чрез A1 Serbija. Трите групи вече разполагат със значителни активи на Балканите в тази област.