Идеята за нов търг за толкова важните за 5G радиочестоти се завъртя покрай решението на съда да върне за преразглеждане общественото обсъждане. Като истински мираж, тя само създаде илюзия за подобни действия. Защото чисто теоретично може да позволи на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) да промени условията за разпределението на лентите. Подобно на миража, визията за ново надаване за четири равнопоставени ленти се изпари след като регулаторът публикува ново обществено обсъждане базирано на условията от първия търг.
Това действие беше очаквано, защото до голяма степен съдът върна за преразглеждане мотивите на КРС срещу опасенията на малките оператори, а не самата процедура по наддаването. Сега, регулаторът дава по-силна аргументация, защо не иска да раздели спектърът от 3.6GHz на четири равнопоставени ленти. Както и по-важното – дали ще натисне трите основни телекома да отворят мрежите си за по-малките. И двете мотивации са подложени на допълнително обществено обсъждане и с тях КРС ефективно заема страната на големите.
Надежда за нов търг има, но тя е малка и не се състои в решенията на съда от последните няколко месеца. Тя зависи изцяло от това какво ще отсъдят магистратите в жалбата на малките оператори срещу самото решение на КРС за провеждането на първото наддаване. Дори съдиите да се произнесат за такова, по-дребните играчи на пазара може да нямат възможността да участват в него. За тях стремежът им е да могат лесно и максимално евтино да се развиват като виртуални оператори (MVNO). Това е тяхната последната надежда за развиване на конвергентни услуги.
Примерите от Европа
Аргументите на КРС включват по-детайлен анализ на практиките в Европа относно виртуалните оператори. Към 2022 г. 19 държави в Европейския съюз не регулират отношенията относно достъпа на мрежите на телекомите. В шест страни има такава опция заложена при раздаването на лицензите за радиочестотите. Например, Чехия има въведено задължително отваряне на мрежите на телекомите за MVNO за 4G услуги. Но за 5G връзка, това е ограничено до 2026 г., за да може компаниите да могат да реинвестират печалбите от новото поколение в необходимата за това инфраструктура. В Ирландия само един от операторите е задължен да предостави достъп на MVNO, докато Гърция, Хърватска и Португалия налагат такова за всички телекоми. Франция поддържа старите споразумения, които има между традиционните и виртуалните доставчици.
В становището на КРС към новото обществено обсъждане е добавен и разгледан случаят с Румъния. Той е сложен, поради факта, че според Браншовата асоциация на българските телекомуникационни компании (БАБТО), поради силната активност на виртуалните оператори (17 според организацията), цените в северната ни съседка са значително по-ниски. На страната на малките оператори се включиха още Мобилни алтернативни комуникации (МАК) и „Ти.Ком“ (наследникът на фалиралия „Макс Телеком“).
Според КРС в Румъния са оперирали общо девет MVNO. От тях три са брандове на големите телекоми по подобие на bob и „Мобилтел“ преди няколко години. Един е брандов препродавач, тоест се явява като допълнителна алтернатива на един от основните срещу комисионна. Останалите пет MVNO са класически. Ситуацията с последните е доста показателна според КРС. Два от тях не са стартирали изобщо дейността си, едно е започнало, но спряло. Така, в Румъния към настоящият момент има две истински MVNO, три на телекомите и едно скачено към тях. С други думи, от пет заявки за виртуални оператори, две са успели да се реализират, две не са започнали, а една се е провалила.
Битката за MVNO продължава
В общи линии КРС продължава да е на страната на телекомите по отношение дали да ги задължи да си отворят мрежите за виртуални оператори или не. Неофициалните индикации от големите играчи е, че те няма да позволят създаването на MVNO – при това на всяка цена. Логиката обаче подсказва, че този абсолютизъм е малко пресилен. Защото, отношенията между инфраструктурата, радиочестотните лицензи и малките оператори се усложняват.
От последните месеци върви постепенното аутсорсване на мрежовия компонент на телекомите. „Йеттел“ отделиха цялата инфраструктура в „ЦЕТИН“, което все още е част от компанията-майка PPF Group. „Виваком“ отдели мобилните си кули и ги продаде на саудитската Tawal. Докато „А1 България“ трябва да приключи отделянето също само на радиорелейната си инфраструктура в отделно дружество. Потенциалната продажба на последното също не е изключена в краткосрочен или средносрочен план.
Дори, теоретично Tawal да пожелае да продава мобилен капацитет на малък оператор, то компанията трябва да го съгласува с „Виваком“. Или с някой друг от тримата големи. Причината е тривиална – лицензите за ползване на радиочестотите остават в търговските дружества. С което, опциите на саудитската компания се ограничават само до тези оператори, които имат разрешение за ползване на съответния спектър или сключен договор с дружество, което има такова. Ситуацията е идентична с „ЦЕТИН“ и ако някой купи мобилните кули на „А1 България“.
Последната надежда на малките оператори остава съдът. Те почти сигурно ще обжалват настоящата обосновка на КРС, както и становището на регулатора в новото обществено обсъждане. Очакваме и резултатите от съда по самото решение за провеждане на търга. Това е и „сламката“, която остана на малките оператори след имплементирането на Европейския кодекс за електронни съобщения.
Раздаденият спектър
Споменахме, че организирането на нов търг не изглежда като реалистична опция. Не само от гледна точка на правните проблеми, които ще създаде, но и за самите малки оператори. Когато наддаването беше организирано, две от тях разполагаха все още с радиочестотни лицензи в 1 800MHz – „Булсатком“ и „Ти.Ком“ (наследникът на фалиралия „Макс Телеком“). Именно втората компания участваше в общественото обсъждане и имаше възможност да участва в търга за четвъртата лента. Тя обаче загуби лиценза си през 2022 г., а от настоящата година и спектърът на „Булсатком“ беше върнат на държавата.
От началото на 2023 г. до юни, КРС раздаде почти целия наличен спектър. Освен, че покрай търга през 2021 г. всеки един от трите телекома получи по 100MHz в 3.6GHz, всеки един от тях придоби и още по 20MHz. Така, в основата лента за 5G свободни остават само 10MHz. В споменатия също 1 800MHz трите телекома вече разполагат с 2x20MHz и за момента са останали единствено 2x15MHz, наследство от „Булсатком“.
Основните оператори също така имат 2x20MHz всеки още в 2GHz и 2.6GHz. В края на изминалата година, телекомите купуват и спектъра в 26GHz – там всеки разполага с по 600MHz ленти. Целият спектър отвъд по-дългите вълни вече е раздаден. Остават единствено лентите в 700MHz и 800MHz, където всичко зависи от настоящите технически тестове с Министерство на отбраната. Когато този капацитет бъде освободен, трите телекома за първи път в телеком историята на България ще имат на разположение целия наличен радиоспектър, без да изпитват дефицит от този ключов ресурс.