Санкциите на САЩ нанесоха огромни щети на Huawei. Смартфон амбициите на китайската компания се свиха от преследване на лидерската позиция от чисто оцеляване. Разделяне с бранда Honor и почти половината развойна дейност при умните телефони, невъзможност да се ползват мобилни процесори с 5G, както и забрана за интегриране на лицензираната версия на платформата Android. Въпреки, почти разбиването на смартфон бизнеса, Huawei успя да запази нелоши позиции при умните часовници, както и лидерската такава при мрежовото оборудване.
Но и при умните телефони се появи лъч светлина. Последният им флагмански модел Huawei Mate 60 Pro беше представен през септември и изненада всички. Не с някаква революционна технология, която я няма на пазара, а с факта, че идва с 5G процесор, разработен по 7nm архитектура и то собствено производство. Въпреки, че последният iPhone 15 Pro идва с 3nm процесор, за китайския научно-технически сектор, това е огромен пробив.
Той поставя и под въпрос, дали американските санкции успяват да спрат иновационния прогрес на Пекин. Тъй като, САЩ наложи пълни рестрикции в предоставянето на каквото и да е оборудване, ноу-хау и капацитет за производство на чипове под 14nm. Развитието на собствени 7nm процесори може да мине за голям пробив за китайската технологична индустрия. Ситуацията е доста по-заплетена и да не опира само до този пробив. Китай обаче се подготвя да хвърли все по-силно технологичната ръкавица на САЩ.
Мистериозният чип
Чипсетът използван в Huawei Mate 60 Pro носи означението Kirin 9000s. Той е разработен и проектиран от дъщерната компания HiSilicon и произведен от субсидираната от държавата SMIC. Той все още е доста енигматичен. Huawei не дават подробности за неговата архитектура. Първоначалните предположения бяха, че е изграден по 7nm архитектура. Както е и първият такъв, който разполага с 5G модул, тъй като западните доставки ограничават подобни възможности, но при собственото производство те не могат да се приложат.
Всъщност, SMIC представи собствен 7nm процесор още през 2022 г. Той обаче разчита на по-стара литографска технология за производство – DUV, вместо EUV. Както и на модифицирана архитектура от 14nm. Разликите сме ги описали в обзора ни от миналата година на сектора. Предвид тези развития беше въпрос на време подобни чипове да се появят в китайските устройства. Затова и предположението, че такъв е случаят с Kirin 9000s е доста логично.
Разкрития от последните дни дават малко по-различна светлина. Според източник на Gizmochina, Kirin 9000s всъщност е 5nm процесор доставен на Huawei преди цели три години. Преди да попадне под ударите на американските санкции, китайската компания се презапаси с чипове, като поръча на TSMC значително по-големи обеми. При пълното разглобяване на телефона и на чипсета се вижда маркировка „2035“. Според кодировката на TSMC, това означава, че е произведен в 35-та седмица на 2020 г. или между 24 и 30 август.
Ако такъв е случаят, това показва, че Huawei все още разполага със запаси от сравнително добри процесори изпълнени по 5nm архитектура. Очаква се Huawei да обяви още един нов чипсет до края на годината. Във всички случаи, ситуацията около последните модели процесори Kirin на компанията продължава да бъде мистериозна.
Санкции под съмнение
Докато се разплитат напълно проектантските и производствени възможности на Huawei, респективно на SMIC и HiSilicon, редица експерти поставят под съмнение ефективността на санкциите на САЩ. Те могат да бъдат заобикаляни чрез системата за лицензиране на Държавния департамент. Китайците от своя страна използват поставени компании, които после реекспортират компонентите към основните производители като SMIC. Някои експерти, описват предоставянето на лицензите, като „раздаване на бонбони“.
Ситуацията е сходна и със санкциите срещу Русия. При нея ограниченията са много по-стриктни, но в страната продължава да има значително количество стоки със западен произход. Било то чрез паралелен внос или дори пряко от самите западни компании, чрез поставени местни дружества. Предвид факта, че при Китай, режимът не е толкова строг, заобикалянето е дори по-лесна работа.
Но все пак за редица много високотехнологични продукти, санкциите важат. Липсата на литографска техника за производство на чипове продължава да спъва китайските амбиции. Тя идва само от едно място – нидерландската ASML, което прави проследимостта и контролът на доставките много по-лесен. Ситуацията е сходна и със софтуера, въпреки, че близо година Microsoft продължаваше да обслужва руски компании онлайн, независимо от санкциите.
Китайската устойчивост
Фактор играе и устойчивостта на китайския технологичен сектор. Той вече не е само и единствено базиран на обратно инженерство и сляп внос на чужда техника. Huawei например дава близо една трета от приходите си всяка година за развойна дейност. През последното десетилетие R&D потенциала на Китай достига до висоти, които в някои случаи се конкурират със западния.
Примери за това са усилията на Huawei и вече Xiaomi да развиват собствени мобилни операционни системи. Те все още са базирани на версията с отворен код на Android, но останалите компоненти са разработени от самите компании. TikTok е големият пробив при изкуствения интелект и онлайн платформите. Успехът му се базира не само на добро позициониране и подходящ формат за младежите, но и алгоритмите, които дават максимално добри препоръки за следващите клипове. Концепцията за Super App (супер приложение) също е дело на китайските компании и в момента американските технологични гиганти се опитват да я приложат.
Конкретно за чиповете също може да се говори. SMIC има достатъчно ноу-хау да трансформира настоящата си технология, така че да произвежда 7nm процесори. Макар и да са с по-ниско качество от аналозите на тайванската TSMC. Въпрос на време и пари е, китайската компания да постигне пробив и отвъд 7nm процес. HiSilico от своя страна има достатъчно експертиза да проектира чипове с 5nm архитектура.
Квантово бъдеще
В момента производителността на процесорите се базира на броя на транзисторите, а те от своя страна на това колко е голяма миниатюризацията им. Тук идва тази игра с нанометрите – колкото по-малки са транзисторите, толкова повече може да поберете в един чип. Производителите обаче се сблъскват с една физическа бариера – досегашната технология не може да премине отвъд 1nm. Intel теоретизират, че могат да го постигнат като сменят медните полупроводници с такива с материала базиран на рудата на платината – рутений.
Ако обаче компаниите не успеят да преминат отвъд 1nm архитектура, то тогава за момента единствената иновация остават квантовите компютри. Те използват принципите на квантовата механика да увеличат значително възможностите за изчисления. Тук Китай и САЩ имат сравнителен паритет, като двете държави инвестират значително в технологията. Както и твърдят, че са постигнали големи пробиви, които са съпоставими помежду си.
Докато надпреварата при процесорите откъм нанометрова архитектура за момента е в полза на САЩ, то Китай определено залага на квантовите изчисления. А там, който първи пробие ще има значително преимущество. Както технологично, така и военно, защото квантовите системи могат да се развиват както за изчисления, така за криптиране, декриптиране и могат да неутрализират разликата в процесорната мощ.
