Изненадващо или не, собственикът на „Виваком“ – United Group обяви на 8 ноември, че придобива сателитния оператор „Булсатком“. С което телекомът дава заявка за пълноценно лидерство на телеком пазара, когато става дума за класически конвергирани услуги. След приключване на сделката операторът ще бъде безспорен лидер при фиксирания сегмент. При мобилния, компанията скъсява ударно дистанцията спрямо втория – „Йеттел“ и е въпрос на време там да се постигне паритет.
Придобиването за момента е само обявено и тепърва ще преминава през регулаторно одобрение. Останалите два телекома няма да позволят толкова лесно подобна концентрация на пазарен дял и инфраструктурен ресурс. Те скочиха „на нож“ при предходната новина, че „Виваком“ ще получи фиксираната мрежа на „Булсатком“ след поредица от противоречиви трансакции.
Пълното придобиване на сателитния оператор ще отвори доста въпроси относно конкуренцията, особено в сегмента на платена телевизия. „Булсатком“ беше последният независим играч на българския пазар, който да не е част от основното трио оператори. Компанията обаче изпадна във финансов колапс преди няколко години. След редица трансформации и борба за власт, сагата с „Булсатком“ е на път да приключи. Нея сме я описали в поредицата озаглавена „Войната на розите“.
Очакван неочакван развой
Обявяването на сделката може да идва малко неочаквано, заради очакваната съпротива от другите два конкурента и потенциалните регулаторни главоболия. В същия момент, тя идва логично предвид начина по който се разви ситуацията около „Булсатком“ през последните няколко години.
След като Спас Русев спечели търга за сателитния оператор, се оказа, че парите за сделката са осигурени чрез заем от United Group – компанията-майка на „Виваком“. Той беше погасен с мрежовата инфраструктура на „Булсатком“. Мобилната беше комбинирана с тази на българския оператор, отделена и продадена на саудитския TAWAL. Фиксираната директно беше влята в тази на „Виваком“, като за нея все още се чака становище на КЗК.
Още с победата на Спас Русев за контрола над „Булсатком“ се повдигнаха съмнения, че българският бизнесмен ще влезе в ролята на „Троянски кон“ в компанията. Дни преди сделката да бъде обявена, той беше член на Управителния съвет на „Виваком“, а преди придобиването на компанията от United Group и основен акционер.
С неговото пристигане в „Булсатком“ се формираха две потенциални тези. Първата е, че сателитния оператор ще бъде постепенно „обезкървен“ от абонати, които ще се прелеят органично и с времето в основните телекоми. Втората е, че ще бъде продаден „на части“ на „Виваком“. С изсветляването на сделката за финансирането на придобиването с дълга през United Group се потвърди налагането на първата теза. Явно тя не е сработила напълно и сега се преминава към напълно краен подход – купуване на цялата компания.
Регулаторна защита
Така, въпреки неочакваното обявяване, заради очаквания регулаторен натиск, директното придобиване на „Булсатком“ от „Виваком“ идва като логичен завършек на цялата история. Дали Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) ще позволи приключване на сделката е един много добър въпрос, на който тепърва ще търсим отговора.
Косвени индикации за стратегията на телекома може да открием в начина на осъществяване на купуването. „Виваком“ не придобива пряко „Булсатком“, а това става чрез компанията-майка United Group. Потенциална идея е балканската група да се опита да убеди регулаторите, че ще оперира сателитния доставчик отделно от своя основен телеком в страната. Така, ще се запази конкуренцията, но само на хартия.
Все пак, структурата на собственост на „Виваком“ беше изчистена и United Group седи прозрачно в края на веригата. С което дори двете компании да оперират независимо на българския пазар те ще се водят в някаква степен като свързани юридически лица.
Има и друг момент, United Group вече допуснаха прецедента, като получиха фиксираната инфраструктура от „Булсатком“ те я прехвърлиха веднага на „Виваком“. С което шансът да се повтори такава трансакция след финализирането е огромен. Независимо, че самата сделка е сключен от групата. Самите параметри, като точна сума и други условия все още не са известни, но може да излязат при регулаторното разглеждане и при изтичане на финансовите отчети на United Group.
Краят на ТВ конкуренцията
Финализирането на сделката ще означава почти сигурно край на конкуренцията при ТВ сегмента. „Булсатком“ разполага с пазарен дял от 26.7% през 2022 г. като абонати, по данни на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). „Виваком“ измести сателитния оператор през изминалата година от лидерската позиция и сега разполага с дял от 32.9%. „А1 България“ е трети с 26.4%. Допреди 2017 г. „Булсатком“ разполагаше с близо милион абонати, а сега са се сринали до 542 хил. по данни на КРС.
При комбинация на двете компании, те ще разполагат с общ пазарен дял от 59.6% или малко под две трети от целия сегмент. „А1 България“ ще остане далече с една четвърт. Всички останали независими доставчици ще бъдат ограничени с 13% пазарен дял. Потенциалната доминация на ТВ пазара на компаниите на United Group ще бъде основния проблем в КЗК за разрешаването на сделката.
При домашния интернет ситуацията няма да изглежда толкова зле. „Виваком“ (или компаниите на United Group ако останат отделени) заедно ще контролират 37.8%, от които само 6.2% ще идват от „Булсатком“. „А1 България“ разполага през 2022 г. с 27.8% от пазара, а всички останали малки оператори – 34.6%.
„Булсатком“ излезе ефективно от мобилния пазар през миналата година, като продаде инфраструктурата си на United Group. Както и се отказа от лиценза си за честоти в 1 800MHz. Затова в този сегмент не се очакват дебати.
Изпуснатата възможност
Настоящият развой показва нова пропусната възможност за постигане поне на троен олигополен паритет. Ако собственикът на „Йеттел“ PPF Group беше успя да придобие „Булсатком“ щеше да получи добри позиции при платената ТВ и фиксирания интернет. Така щеше да има шанс за постигане на пълна конвергенция и да създаде трети голям конкурент на пазара.
Придобиването на „Виваком“ накланя везните напълно в полза на United Group. Затвърждаването на дуопола във фиксирания сегмент ще създаде проблеми на дългосрочно развитие на „Йеттел“. Мобилният оператор в момента играе като „виртуален“ доставчик на фиксирани услуги. Той не разполага с достатъчно инфраструктура до крайния клиент, а само с опорна за своята клетъчна мрежа.
Тъжната съдба на малките оператори вече беше предопределена след като не се постигна консенсус между държавата и различните играчи за развитието на виртуалните мобилни оператори (MVNO). Затворени само в рамките на ограничен кръг от абонати, често локализирани, те не могат да предоставят конвергентните и пакетни услуги на телекомите. Придобиването на „Булсатком“ просто ще елиминира последния независим от голямото трио играч на пазара. Сделката няма да започне процесите по елиминирането на малките, а само ще я приключи.
