Голямата телеком война за „Булсатком“ започна

Само в рамките на под два работни дни от обявеното придобиване на „Булсатком“ от собственик на „Виваком“ – United Group, неговите преки конкуренти оспориха сделката. „А1 България“ и „Йеттел“ излязоха с враждебни позиции за предстоящото сливане и обявиха, че ще сезират всички възможни институции. Включително, че директно обявиха, че това придобиване е подготвяно в прикрит режим повече от година.

Двата телекома изразяват и опасения за силна концентрация на пазара на платена телевизия. Не само при доставката, но и при дистрибуцията. Както и засилват опасенията си за влиянието, което „Виваком“ ще получи на пазара за фиксиран интернет. Те вече се противопоставиха на усилията на компанията да консолидира немалка част от регионалните интернет и кабелни оператори. Усилията им за момента са без успех.

Сагата със собствеността на „Булсатком“ продължава, защото това означава, че двата телекома ще обжалват до последно всяко едно одобрение на сделката. Включително и потенциалното ѝ ескалиране на ниво Европейски съюз (ЕС). Залогът е голям, защото говорим за сливане между първия и втория доставчик на ТВ, както и между първия и третия играч при фиксирания интернет. Нагнетеното напрежение вече започва да ескалира към тотална война между трите телекома и първата такава, в която залог може да се превърне бъдещето на сектора. Както и се слага окончателен кръст между привидния триумвират при водещите оператори.

Под прикритие

Придобиването на „Булсатком“ от „Виваком“/United Group е логичен завършек на цялата сага със сателитния оператор. Повратният момент е през лятото на 2021 г., тогава бизнесменът Спас Русев печели търг за собствеността на компанията, в конкуренция с PPF Group – тогавашният едноличен собственик на „Йеттел“. Има една уловка, към тогавашна дата българският предприемач все още се води в управителния съвет на „Виваком“, а фирмата с която купува сателитния оператор – част в структурата на собствеността на телекома.

Неслучайно това е повратният момент. Ако PPF Group беше спечелила търга, сега „Йеттел“ щеше да разполага с добри позиции на фиксирания пазар. Без обаче да застрашава с доминация целия сегмент. В същият момент сделката остана замразена повече от година, заради конфликтът на интереси на Спас Русев с най-големия конкурент на „Булсатком“ в основните му бизнеси. Чак в края на лятото на 2022 г. бизнесменът заличи напълно участието си във „Виваком“, което му проправи път към финализиране на придобиването.

Още тогава, изразихме опасения и хипотезата, че Спас Русев може да се окаже „троянски кон“ в компанията. Вариантите бяха два – постепенно да я влее във „Виваком“ или просто бавно и славно да залезе, проправяйки път на телекома. По ирония на съдбата се случиха и двата сценария.

Дяволската сделка

Потвърждението, че Спас Русев влиза в тази роля се появява малко след като поема официално компанията. В отчетът на United Group е записано, че бизнесменът е придобил „Булсатком“ с пари отпуснати като заем от собственика на „Виваком“. Сумата е 125.6 млн. евро, колкото струва самия оператор, а залогът се оказва самата компания.

Последното не е изрично споменато, а само неговата мрежова инфраструктура. United Group бързо вливат малкото мобилни кули с тези на „Виваком“, отделят ги в самостоятелно дружество, което продават на саудитския Tawal. Ситуацията с доста по-добре развитата фиксирана мрежа е малко по-различна – тя трябва да бъде прехвърлена директно на „Виваком“. Първоначално от българското дружество, а и от компанията-майка United Group не искат това да минава през одобрението на регулаторите, но впоследствие тази част от сделката в момента чака при Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Особено след като другите два телекома я сезираха в първите залпове на настоящата ескалация.

Настоящето обявление на придобиването на United Group на вече „изтърбушения“ откъм инфраструктура „Булсатком“ наподобява горната трансакция. Собственикът на „Виваком“ има два варианта – да влее сателитния оператор в българския си телеком или да го управлява централно като виртуален такъв. След предоставянето на цялата си мрежа, „Булсатком“ оперира единствено с крайни устройства като сателитни чинии и рутери. Дори в този вариант имаме свързаност, защото United Group изчисти веригата на собственост на „Виваком“ и държи еднолично телекома.

„Недопустимо арогантно“ – директните обвинения

Досега бяхме свикнали трите основни телекома да „играят в един отбор“. Било то в битката за честотите, тарифите за тях или натискът върху малките оператори и създаването на виртуални такива. Отвикнахме от ситуациите в които един, а какво остава за два телекома да обвинят свой основен конкурент в погазване на конкуренцията. Особено когато се използва толкова директен и дори граничещ с циничен тон.

„Планираната сделка на United Group за Булсатком е недопустимо арогантна и в разрез с пазарните правила за лоялна конкуренция“ – е озаглавено становището на „А1 България“. В него, телекомът дори директно обвинява „Виваком“, че използва поставено лице (визирайки косвено Спас Русев). Това става в прикачената инфографика към съобщението.

„А1 България“ подчертава потенциалната концентрация на пазара за платена ТВ и донякъде засиленото влияние на „Виваком“ при фиксирания интернет, което ще получи при поглъщането на „Булсатком“. В изпратената позиция на „Йеттел“ се използва по-мек език, но са изтъкнати същите аргументи. Двете компании ясно заявяват, че ще използват всички законови възможности за противопоставяне на сделката. „А1 България“ стига малко по-далеч – като също така обяви, че ще сезира европейските институции. Това може да се осъществи, тъй като United Group е международна група, която оперира в няколко страни от Европейския съюз.

Трудният избор за КЗК

Досега българският антимонополен орган даваше съгласие на придобивките и „меката“ консолидация проведена от „Виваком“ през последните няколко години. КЗК разреши изкупуването на няколко регионални интернет и кабелни оператора. Една от сделките беше върната от съда, като комисията коригира посочените от магистратите пропуски. Това показва, че КЗК засега заема страната на „Виваком“.

Регулаторът все още не е разгледал казусът с фиксираната мрежа на „Булсатком“ и прехвърлянето ѝ към United Group. В режим на открито производство е и самата сделка между Спас Русев и сателитния оператор. Сега към този низ от изчакващи решения добавяме и това за прякото придобиване на целия доставчик от United Group.

За разлика от предходните поглъщания на „Виваком“ в момента на карта е заложен дългогодишният, но вече бивш, лидер на пазара за платена телевизия. През 2022 г. „Булсатком“ вече е втори в този сегмент с 26.7% или 542 хил. абоната. Преди години, сателитният оператор доминираше пазара с близо милион клиента, но проблемите на компанията доведоха до нейния постепенен крах.

„Виваком“ стана лидер през 2022 г. с 32.9% пазарен дял и ако погълне „Булсатком“, то нейния ще скочи до 59.6%. Тъй като това е сливане между първия и втория, то следващия „А1 България“ ще разполага само с 26.4% или двойно по-малък дял, а независимите кабелни оператори с още по-малък – 13.9%. Точно в този сегмент са насочени опасенията на телекомите и това може да се окаже големият проблем при одобряването на сделката от КЗК. Защото комисията вече по-трудно може да игнорира подобно пазарно положение.

При фиксираният интернет нещата са малко по-балансирани, независимо, че сделката обединява първия и третия играч. „Виваком“ е лидер през 2022 г. с 31.4%, следван от „А1 България“ с 27.8%. „Булсатком“ е трети, но с почти незначителните 6.2% и погълнат той ще увеличи до 37.6% влиянието на звеното на United Group. Сателитният оператор напусна мобилния пазар, върна честотите в 1 800MHz на държавата, а кулите вече са ръцете на саудитския Tawal. С което неговото влияние там е неутрализирано.

Краят на малките

На хартия пазарите за фиксирани услуги са силно конкурентни със стотици играчи. При реализиране на поглъщането на „Булсатком“ се премахва последния голям и независим от двата основни телекома оператор. В сегмента за платена ТВ за тях остава минималния дял от под 14%.

При интернет доставката е по-добра ситуацията от малко под 35%. Но, без ТВ услуга провайдърите нямат шанс срещу пакетните предложения на телекомите. Някои от тях предлагат 2в1, 3в1 и много повече с различните добавени услуги и дигитални платформи. Това гарантира поетапното унищожаване на малките оператори във фиксирания сегмент.

Ситуацията в дългосрочен план няма да е розова и за един от установените телекоми – „Йеттел“. Мобилният оператор не успя да придобие развита до крайните потребители фиксирана мрежа. Затова, компанията започна да предоставя такива услуги през 5G мрежа за домашния интернет и ТВ през дигитална платформа само. С пълното доминиране на „Виваком“ и стабилното присъствие на „А1 България“, място под слънцето за „Йеттел“ във фиксирания сегмент може да се окаже, че няма.

Телекомът все още е финансово стабилен, но е единствен от триото, който за първата половина на 2023 г. отчита спад на печалбата. В същия момент, добавената стойност на печалбата при неговите два конкурента се формира все повече от фиксираните и дигитални услуги. Което може да постави дългосрочния просперитет на „Йеттел“ под въпрос.

Регулаторните производства в предходните сделки за „Булсатком“ вече формираха истински „Параграф 22“, като все още не са приключили. Споровете между бивши, по-бивши и настоящи акционери, инвеститори и мениджъри сме ги описвали в поредицата „Войната на розите за „Булсатком“. Новото придобиване добавя още един слой в тази каша. От друга страна консолидационните процеси, които „Виваком“ предприе през последните години започват да светят като предупредителни лампички.