За първи път от десетилетия, мобилните оператори в България ще са с изравнени възможности спрямо голяма част от европейските си аналози. Родните телекоми вече разполагат с целия им необходим спектър за пълно разгръщане на 4G и 5G мрежи в страната. Това се случва в края на ноември, когато Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) издаде разрешения за ползване на честотите в 700MHz и 800MHz на трите основни оператора.
Решението е историческо, независимо, че за голяма част от потребителите може да изглежда като дребна техническа подробност. Тези честоти са от изключителна важност за разгръщането на национално покритие на мобилните оператори. Освен това, ще позволи на компаниите да спрат да „жонглират“ с доскоро оскъдния ресурс, който им беше предоставен. За разлика от повечето европейски държави, където обема на предоставените честоти дълго време надвишаваше наличния за телекомите в България.
От друга страна, самите родни оператори вече няма да имат почти никакво оправдание в разгръщането на своите мобилни мрежи. Единственият въпрос на който все още няма категорично мнение е колко на брой и като размер са „петната“, които санитарните зони около военните обекти ще оставят на картата с покритие. Те са задължителни покрай споразумението с военните, което беше постигнато след много години и усилия на преговори.
Държавата също има високи изисквания – според последното изказване от Министерство на транспорта и съобщенията (МТИС) те очакват до 2025 г. покритието на 5G да обхваща 80% от населението. Тази цел реално засяга цялата 2024 г., тъй като настоящата е вече към своя край и инвестициите за нея вече са разпределени. Но това изявление на МТИС идва под редица условия, които бяха уточнение впоследствие.
Разпределението на ключовия спектър
На 28 ноември, Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) издаде разрешенията за ползване на честотите в 700MHz и 800MHz. Трите телекома получиха по 2x10MHz във всеки спектър, колкото всеки от тях беше заявил, че са му нужни за нормално разгръщане на мрежите. „А1 България“ взима освободените ленти в началото на ефира, „Виваком“ поема средните, а „Йеттел“ крайните.
В най-спорния и с по-голяма дължина спектър от 700MHz, военните и тези за гражданска безопасност запазват два блока. Първият е от около 9MHz в началото на ефира, а вторият е от 25MHz в средата, който разделя лентите на телекомите на две групи за ъплоуд и даунлоуд. При 800MHz, в средата остава свободен единствено един блок от 11MHz, който ще се запази от военните и за гражданска безопасност. Още няколко малки ленти от по 1MHz и/или 3MHz са налични в краищата на двата цели спектъра, за които няма яснота все още, но най-вероятно ще се ползват като санитарни.
Важен детайл е, че за разлика от предишното голямо разпределение на честоти – тези в 3.6GHz, този път не се проведе търг. Ефирът този път беше предоставен пряко от регулатора и без оспорване до момента от операторите. Подобен опит беше направен през 2021 г., но тогава един от телекомите не беше доволен от разпределението на лентите и затова се стигна до тръжна процедура. Сега, не се стигна до този сценарий.
Две условия – една цел
Самите честоти бяха дадени под две условия. Телекомите настояха за понижаване на таксите за лицензи, нещо, което беше направено през началото на 2023 г. Второто условие идва от Министерство на отбраната, които се съгласиха да се изградят т.нар. санитарни зони около военните обекти, където този спектър се използва. Те са сравнително големи и в тях попадат различни населени места, за които операторите трябва да използват другите им налични честоти, за да осигурят мобилна връзка.
Целта на почти всички замесени: телекомите, МТИС, КРС и дори правителството е една – постигане на максимално бързо и ефективно 5G покритие. От ресорното министерство обявиха на 29 ноември, че до 2025 г. трябва да се осигури мобилна връзка от пето поколение на 80% от населението. Разпределението на честотите трябва да стимулира постигането на тази цел. Дали останалите 20%, засега не се смятат за реалистични за осигуряване на подобно покритие.
В България, а и по почти целия свят има региони, които технически и географски са много трудни за осигуряване на свързаност. Затова повече от десетилетие Европейския съюз се опитва да развие програми за „селски интернет“ или да покрие точни тези бели петна. При предишните итерации усилията бяха насочени към изграждане на опорна мрежа до определени центрове и финансирането на „последната миля“ или на разполагане на WiFi точки. Сега към уравнението е добавено и 5G свързаност.
Обновена на 2 декември, 13:00 часа: След редица уточнения се оказва, че целта за 80% покритие от пето поколение мобилни мрежи е заложена само за проектите по „селски интернет“. Тя е за срок в цялата календарна 2025 г., а не началото ѝ. Това важи и само при условие, че телекомите пожелаят да участват в търговете за тези проекти, защото само те разполагат с необходимия спектър за 5G покритие. Ако те не вземат участие, тогава изискванията за покритие са записани в лицензите за издаване на честотите и те са за тригодишен период постигане на посочената по-горе стойност.
Компенсацията за 5G магистралите
Цялата процедура около ефира в 700MHz и 800MHz беше осъществена изключително бързо. Преговорите продължиха с години, доста често стигащи в задънена улица, докато след първите пробиви всичко се подреди в рамките на година. Причината се крие в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). В първоначалната му версия телекомите трябваше да получат не само тези честоти на по-ниска цена, но и средства за изграждане на 5G магистрали.
Те трябваше да обхванат основните междуградски пътни артерии на страната. Проектът трябваше да получи лъвския пай от заделените по ПВУ средства. Останалите се разпределяха между т.нар. „селски“ интернет и модернизацията на държавната оптична мрежа (ЕЕСМ). Планът беше преработен в последния момент и приетият му вариант през 2022 г. изключваше 5G магистралите, като пренасочи останалите пари изцяло към другите два проекта. Те от своя страна имат известно припокриване, но това сме го описали подробно в нашите анализи по темата.
Затова може да се каже, че бързото освобождаване се дължи до голяма степен на опита на държавата да компенсира телекомите. Но не само, защото предоставянето на този спорен десетилетия наред спектър беше заложено в самите условия на ПВУ. Тоест, държавата можеше да не получи средствата по него, ако тя не раздаде лицензите на телекомите. Което вече е факт и МТИС започва процедурите за проекти по „селския интернет“ и други инициативи, които обхващат дигитална свързаност.
Без оправдания
Предоставянето на спектъра в 700MHz и 800MHz е последното парче от пъзела с честотите в България. Телекомите вече разполагат с целия им нужен ресурс, за да могат да разгърнат своите мобилни мрежи. Той беше използван като оправдание за недостигане на някои цели, както и като някои ограничения. Например операторите успяват да постигнат добро покритие на база население, но не и на цялата територия на страната.
Липсата на честоти вече не може да се използва за подобна аргументация. Телекомите също така ще излязат на равни начела с повечето компании от Европа, които дълги години имат достъп до по-голям ефирен ресурс. Но има и един друг момент. Трите компании по един или друг начин вече отделиха част или напълно инфраструктурата си в различни компании. „Виваком“ стигна до крайността да продаде своите мобилни кули на саудитската Tawal.
Лицензите останаха при телекомите, но мрежите постепенно се аутсорсват или отделят. В тази ситуация ще видим как ще се организират сега инвестициите при модернизацията на инфраструктурата и нейното разгръщане. Този път целият този процес е изцяло в ръцете на частния сектор, като държавата вече свърши своята работа.