Перлата в българската икономика – софтуерната индустрия започва да забавя ход. Въпреки, че през 2023 г. се очаква да формира 4.5% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, ръстът на годишна база се свива двойно спрямо предходни периоди. Основните причини за по-слабото представяне са комплексни. Доскоро в софтуерната индустрия основната спирачка за растежа беше наличието на подготвени кадри. Сега, глобалните процеси на забавяне в технологичния сектор започват да оказват влияние на българските компании.
Друг ключов проблем започва да се явяват повишените разходи, които включват както ръстът на заплатите, така и на различните осигурителни тежести. Драстичните промени в данъчната политика и законодателство през последните две години, вече оказват влияние върху IT сектора. Той е доста силно засегнат, тъй като средните заплати в него са традиционно високи, а почти всички компании работят максимално на светло.
Това са част от заключенията и темите, които разглежда годишният обзор на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ). Данните за 2023 г. са прогнозни и включват както такива от анализаторската фирма CBN – Pannoff, Stoytcheff & Co, така и от проучване на компаниите, които членуват в браншовата организация. Сред другите теми, които БАСКОМ засяга е тази за изкуствения интелект (AI), който започва да навлиза все по-силно в различни индустрии, като ключова технология за автоматизация.
Добрите новини
Българските софтуерни компании са в почти равномерен подем от 2015 г. насам. Оттогава до 2022 г. през годините са отчитани двуцифрени ръстове на приходите от минимум 20%. Например, през миналата година, той е 23.7%. Най-голям ръст е отчетен през 2021 г. от 26.5%, тогава в разгара на пандемията, необходимостта за дигитализация по света и у нас, беше в своя пик.
За това време, софтуерната индустрия в България нараства като обем четири пъти от 1.336 млрд. лева приходи през 2015 г. до 7.218 млрд. лева през 2022 г. Като над 85% от тях са за износ и те вече съставляват една трета от общия експорт на услуги на българската икономика. Нейният дял спрямо БВП на страната за този период се удвоява – от 2.1% на 4.3% съответно. Това поставя софтуерния сектор като номер едно в икономиката на услугите в България.
Работните места през 2022 г. се увеличават с 8 310 до около 50 хил. През същата година е оптимизирана процедурата по издаване на т.нар. „сини карти“ – това са разрешителните за чужденци извън Европейския съюз да работят у нас на професионални позиции. Такива са издадени около над 1 000 за 2022 г. Донякъде мярката за привличане на висококвалифициран външен талант помага на софтуерната индустрия частично да преодолее недостига на кадрите.
Изтрезняващата година
Прогнозите за вече привършващата 2023 г. обаче не са толкова розови. Ръстът на годишна база ще е едва 12.1%, но все пак индустрията ще надмине обем на приходи от 8 млрд. лева и ще достигне 4.5% от БВП. С което софтуерните компании нарастват над осем пъти спрямо нивата си от 2011 г.
Любопитната част е, че служителите в софтуерния бранш нарастват с почти същата бройка, както и през 2022 г. В момента общо заетите в сектора са малко над 58 300, което спрямо предходната година прави горе-долу 8 300 души, колкото е и увеличението спрямо по-предходната.
Обяснението за спада на ръста на приходите на софтуерната индустрия идва най-вече от външни фактори. Според Георги Брашнаров, член на Консултативния съвет на БАСКОМ докъм края на лятото разчетите са били за увеличение от порядъка на 20%. Което на фона на предходните години изглежда реалистично и очаквано. Но през последните два месеца, основните клиенти на българските софтуерни компании от Европа и САЩ дават сигнали, че ще има забавяне.
„Добрата новина е, че ръст пак ще има и той пак ще е по-голям от много от останалите сектори в България“ Георги Брашнаров, БАСКОМ
„Добрата новина е, че ръст пак ще има и той пак ще е по-голям от много от останалите сектори в България“, коментира Брашнаров.
Данъчна тежест
През последните повече от десет години, софтуерната индустрия в България покрай бурното си развитие се опасяваше от две неща. Едното е дефицитът на висококвалифицирани кадри, а другото – хипотетична криза сред IT компаниите в чужбина. С първото се справяха, като то единствено попарваше още по-голям растеж, а второто изглеждаше далечно, особено предвид факта, че дори в пандемията имаше бум на технологично търсене.
Новите опасения на софтуерните компании обаче вече са по-различни. Те пак са свързани с пазара на труда, но повече към неговата финансова тежест, отколкото откъм наличните кадри. Вдигането на максималния осигурителен праг през последните две години удря значително IT сектора, поради високите заплати, които той предлага. Новите идеи на правителството за автоматичното му преизчисляване се срещат „на нож“ от софтуерната индустрия. Анкетираните компании точно данъчно-осигурителната политика като най-голям външен фактор в техния бизнес.
Според БАСКОМ и AIBEST (Асоциация за иновации, бизнес услуги и технологии) технологичният сектор трябва да бъде включен и да участва активно в Националния диалог за тристранно сътрудничество, в който се взимат част от тези решения.
„Нека си представим как един инвеститор, работещ на един пазар, има повишение на разходите средно с 25% за последните две години и през следващите две със сигурност ще нарастват допълнително“, коментира Илия Кръстев, председател на AIBEST.
AI и прогнози до 2025 г.
Софтуерната индустрия вече разчита все повече на изкуствен интелект. AI решения на всички позиции са развили 16% от анкетираните от БАСКОМ компании. Малко над 58% са направили това само на някои позиции, а едва 23% не са, но планират да го сторят. Предвид разтегливостта на понятието за AI решения, това може да са прости инструменти, които да не правят голяма автоматизация и затова тези данни все още са доста базов ориентир.
Прогнозата за 2025 г. продължава да е оптимистично, макар и по-плахо и консервативно. Приходите през следващите две години се очаква да нараснат с общо 50% до 12 млрд. лева, но само без да има промяна на данъчната политика през този период. Ако това се запази 25% или над 3 млрд. лева ще бъдат внесени от софтуерната индустрия за данъци и осигуровки. Ще бъдат разкрити над 14 хил. нови работни места, като общия брой на служителите се очаква да достигне 72 500.