КЗК направи първа крачка към вливането на „Булсатком“ във „Виваком“

След редица трансформации на телеком пазара, битката за единствения независим от трите големи играча – „Булсатком“ отдавна не се решава от потребителите. Производствата за собствеността му се трупат в антимонополния регулатор, както за цялата компания, така и за отделни елементи от нея. На 5 декември Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) отметна едно от по-малките решения, като даде зелена светлина на United Group да придобие фиксираната мрежа на „Булсатком“. След което балканската група ще я предостави на своето местно звено и пряк конкурент на сателитния оператор – „Виваком“.

Така се прави първата крачка към пълното придобиване на „Булсатком“ от „Виваком“. Подобна сделка вече беше обявена през средата на ноември. Тя също чака одобрение от КЗК и се очаква да бъде своеобразен гвоздей в програмата.

Друго производство, което виси при регулатора е това за придобиването на Спас Русев на „Булсатком“ и обвързаността му по това време с „Виваком“. Тоест да реши за предходната промяна на собствеността на оператора, от което пък зависи друго производство за по-предходната смяна на собствениците. От този низ от казуси, който трябва да се разплете от КЗК рано или късно, зависи съдбата на „Булсатком“. Или пък самото попадане на компанията в този юридически и административен ад вече е предопредил нейния край.

Настоящето решение на КЗК обаче изкарва на показ и потенциалните първи пукнатини в досега безпроблемния път за консолидация на пазара в полза на „Виваком“. Всички останали големи играчи влизат с остри позиции срещу сделката за фиксираната инфраструктура. Въпреки, че регулаторът я одобрява това става с особено мнение на неговия зам.-председател. Той се изразява против това решение и се аргументира, защо то е погрешно. Това е ключово развитие, защото следващите казуси вече засягат много по-пряко пазара и първите признаци за камъчета по пътя, може да обърнат колата.

Битки за кули и канали

Решението на КЗК обхваща два елемента – мобилните кули на „Булсатком“, които вече са предадени на „Виваком“ и продадени на саудитската Tawal. Вторият е за пасивната фиксирана инфраструктура или т.нар. канална мрежа. Те също трябва да бъдат предадени на българския телеком, според условията на кредита отпуснат на Спас Русев от United Group за придобиването на „Булсатком“.

Опасенията на „А1 България“, „Йеттел“ и ЦЕТИН (последните две са търговското и инфраструктурни звена на PPF Group) са, че чрез сделката, „Виваком“ ще засили позициите си при полагането на кабелни мрежи. Което в комбинация с последните придобивания на телекома на малки оператори ще му осигури господстващо положение при фиксирания интернет. Подобни опасения бяха изразени от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) в свой анализ при някои от по-новите придобивания на оператори от „Виваком“.

„Йеттел“ и ЦЕТИН са на мнение, че влиянието на компанията ще стане близо до това на монополист и ще създаде бариери пред компании без инфраструктура да развиват собствена. Това загатва, че компаниите на PPF Group планират да разгръщат фиксирана мрежа и да предоставят класически ТВ и интернет услуги. В момента, тяхната инфраструктура е свързана почти изцяло с мобилното покритие на „Йеттел“. Казано накратко: контролът над каналите дава контрол над кабелите, а те – на крайните услуги.

Комбинацията с базови станции затваря напълно цикъла и с мобилния сегмент. В аргументите срещу „Виваком“ се включва и Пламен Генчев – един от бившите съоснователи и собственици на „Булсатком“. Според него, мобилната мрежа на сателитния оператор е изключително качествена. Причината да се спре предлагането на такава услуга е в решението на ръководството след него и то седмици преди да се обяви сделката със Спас Русев.

Тънки сметки

Целта на „Булсатком“ на сделката е „да подобри влошеното си финансово състояние“. Затова компанията е решила да „аутсорсне“ мрежовото си оборудване на „Виваком“. Никъде не се споменава за заема отпуснат от United Group на Спас Русев, който се погасява именно с тези трансакции. Телеком групата директно го посочва в един от докладите си за акционери, който изтича в медиите преди година.

КЗК след това прави тънки сметки, затова дали придобитите активи могат да минат за пазарна концентрация. Поради факта, че „Булсатком“ е повече сателитен оператор, фиксираната му мрежа не заема голям дял от приходите, които генерира цялото дружество. По този начин регулаторът отхвърля повечето изразени тези за концентрация. Мобилните кули са общо 167 на брой, което също е отчетено като сравнително малко, за да предизвика сериозни изменения на пазара.

Комисията също така смята, че срокът за отдаване под наем на фиксираната мрежа от „Виваком“ на „Булсатком“ е достатъчно дълъг, за да не създаде възможност за злоупотреба от телекома. Този договор също така не включва трансфер на абонати от сателитния оператор към по-голямата компания. Въпреки, че с обявяването на придобиването му от „Виваком“, от „Булсатком“ се оплакаха, че търговци на първия се опитват да заблудят негови клиенти да преминат към него.

Съпротива отвътре

Зам. председателят на КЗК Димитър Кюмюрджиев не е съгласен с решението на регулатора и го подписва с особено мнение. В него той посочва именно заема на Спас Русев от United Group и последващото придобиване на „Булсатком“ от българския бизнесмен. Затова, според него Комисията погрешно разглежда поотделно двете сделки за мобилните кули и фиксираната мрежа и тяхното влияние на пазара. Като по-правилният подход е да се разглежда като една и то за поемането на контрола над „Булсатком“.

Кюмюрджиев подчертава, че разделянето на трансакциите на няколко – за мобилната, за фиксираната инфраструктура и за самото предприятие цели единствено да се заобиколи оценката на цялата сделка като една. И то като такава, с която да се придобие цялата компания. Аргументацията му обаче има и пролуки, тъй като според него, „Булсатком“ остава без активи след продажбата на инфраструктурата, въпреки, че основния дял на абонатите на компанията са на сателитен ТВ сигнал, които не са засегнати от тези сделки.

Зам. председателят на КЗК също така изрично подчертава, че целият низ от трансакции „е за осъществяване на де факто контрол“ над оператора от страна на „Виваком“. Кюмюрджиев настоява да се проведе по-задълбочен анализ на пазара и на икономическите взаимовръзки. Той също така припомня, че година по-късно, United Group уведомяват КЗК, че искат да постигнат пряк контрол над „Булсатком“ – тоест директно придобиват сателитния оператор. Което е допълнително доказателство за намеренията на балканската група и „Виваком“.

Разплитане на Гордиевия възел на „Булсатком“

Одобрението на прехвърлянето на мрежовите активи на „Булсатком“ е само част от разплитането на Гордиевия възел за собствеността на оператора. През 2019 г. кредиторите на компанията поеха контрола от тогавашния ѝ мажоритарен собственик Пламен Генчев. След редица преструктурирания, бившият съсобственик и основател не успя да си я откупи обратно, въпреки тази възможност. След редица съдебни обжалвания, Софийския административен съд (САС) постанови, че КЗК трябва да разлгеда сделката.

Кредиторите тогава се възползваха от вратичка в закона, че ако не участват на пазара, то те не подлежат на регулаторно одобрение. Освен ако с купуването не сменят пазарното поведение на компанията, а такова по това време не е имало. В края на лятото на 2022 г. Спас Русев печели търг за продажбата на „Булсатком“, като другия участник е PPF Group – собственикът на „Йеттел“ и ЦЕТИН.

Сделката не беше финализирана месеци наред, защото българският бизнесмен все още фигурираше като част от ръководството на „Виваком“, въпреки, че телекомът вече беше собственост на United Group. Когато обяви приключването на сделката, той вече не беше свързан с компанията. Или поне беше така привидно, защото се оказа, че финансирането на придобиването е станало със заем от United Group. С излизане наяве на тези детайли, телекомите сезират КЗК.

Ако регулаторът не позволи на Спас Русев да придобие „Булсатком“, то тогава той ще трябва да разгледа и потенциално анулира и влизането на кредиторите в сателитния оператор. Защото те, с продажбата на компанията променят нейното конкурентно поведение. От всичко това зависи и дали финално ще се одобри и обявеното придобиване на „Булсатком“ от United Group.

На час по лъжичка

Оплитането на сателитния оператор в подобни регулаторни одобрения и хватки на пръв поглед работи като, че ли в полза на пазара. Защото дава надежда, че „Виваком“ няма да придобие най-големият си конкурент при фиксирана ТВ и да стане едноличен лидер с близо 60% пазарен дял. Но протакването във времето на решенията на целия този низ от сделки, работи всъщност във вреда на „Булсатком“.

Компанията губи пазарни дялове през последните години. Честата смяна на собственост донякъде се налага, заради финансовата ѝ нестабилност. „Булсатком“ успя привидно да излезе от „перфектната буря“ и да се преструктурира, но това не ѝ гарантира дългосрочна стабилност. През 2022 г. тя изгуби поддържаната над десетилетие лидерска позиция при предлагане на платена телевизия.

Пазарните ѝ дялове се свиват, губи абонати. Продажбата на мрежовата инфраструктура допълнително „я олекотяват“ в лицето на регулаторите. Тези процеси продължават и с времето придобиването на „Булсатком“ от „Виваком“ няма да изглежда толкова скандално за пазара. Телекомът вече прибра инфраструктурата, докато с останалите абонати той може постепенно да „обезкърви“ оператора.

Придвижването на производството за физическите мрежи на „Булсатком“ и потенциалната смяна на настоящите състави на регулаторите може да дадат ход и на останалите висящи казуси от „гордиевия възел“. Особеното мнение на зам. председателя на КЗК също дават надежда, че сателитният оператор може да се окаже „прекалено едра хапка“ за „Виваком“. Но от друга страна, цялата тази борба ще обезкърви напълно „Булсатком“.