Започна същинската битка за прекия контрол над „Булсатком“

От нишов доставчик на сателитна телевизия до един от най-важните части от пъзела на телеком пазара у нас. Така може да се определи значението на „Булсатком“ през последното десетилетие. За съжаление, компанията няма да трансформира сектора оттук насетне със създаването на нови възможности за потребителите. По-скоро обратното – в зависимост от нейната съдба ще се разбере какъв ще бъде балансът на силите при намаляването на конкуренцията.

Ключовото значение на „Булсатком“ беше подчертано след години на вътрешна борба за контрол и финансово оцеляване. От 2022 г. след поредната смяна на собствеността, тази битка се пренесе към целия пазар, а от настоящата се включиха активно регулаторите и съда. Сателитният оператор е изградил истински „гордиев възел“ от правни казуси относно неговата собственост. Разплитането на един или повече може да доведе до ефектът на доминото и да прехвърли собствеността на компанията от едни ръце в други.

Броени дни преди Коледа, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) обяви, че ще осъществи задълбочен анализ и проучване на последния възел – прякото придобиване на „Булсатком“ от United Group. Това е най-важният компонент от целия низ от казуси и с най-големи потенциални преки последствия за телеком пазара. Останалите казуси не са за подценяване, като бавно и славно и те търпят развитие. Но те малко или много ще зависят от този, за да може да се разплете окончателно съдбата на „Булсатком“.

Има ли заплаха за конкуренцията

Намерението на United Group да придобие напълно сателитния оператор е описвано като заплаха за конкуренцията най-вече в две направления. Първото е пазарът на платена телевизия, в който „Булсатком“ дълги години беше едноличен лидер, но през 2022 г. отстъпи първото място на „Виваком“. Обединението на първите два доставчика по брой абонати ще концентрира прекалено голям пазарен дял.

Макар, че купувачът не е „Виваком“, а реално компанията-майка United Group не помага в защитата на тази теза. Сумарно след придобиването ще се осигури около 61% от пазара на платена телевизия, по данни на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) за 2022 г. Вторият „А1 България“ ще разполага с 26%, а каквото остане – за малките оператори.

Второто направление е силната концентрация на пасивна и опорна инфраструктура, която водещият телеком у нас започва да акумулира. Това става чрез друга сделка с „Булсатком“ – тази за мрежовата ѝ инфраструктура. Като абонати при доставката на интернет на дребно, ситуацията след придобиването ще е малко по-благосклонна от около 41%, по данни на КРС. „А1 България“ остава втора с малко под 28%, а малките доставчици сумарно имат около 30%.

Най-засегнат от тези промени ще бъде третият телеком – „Йеттел“. Неговият собственик PPF Group неуспешно наддаваше за „Булсатком“ през 2021 г., когато загуби от бизнесмена Спас Русев. Това беше последният шанс на мобилния оператор да придобие значителен дял и инфраструктура във фиксирания сегмент. Сега, „Йеттел“ развива тези услуги почти виртуално, като разчита на мобилната си връзка и опорната мрежа изградена около кулите. Опасенията за пазарните дялове при поглъщането на „Булсатком“ от „Виваком“ са изразени не само от „Йеттел“, но и от „А1 България“.

По-ограниченото влияние като защита

От „Виваком“ и United Group избират интересна стратегия за защита на сделката. Особено, когато става дума за пазара за платена телевизия. Телеком групата сравнява официалните данни подавани към КРС с тези от няколко независими проучвания за точния брой на ТВ абонати в страната. Те са правени, поради критики на големите играчи, че малките крият колко потребители разполагат, защото таксите за авторски права се изчисляват на абонатна база. Според регулатора, потребителите на платена телевизия са малко над 2 млн., докато тези отчетени от консултантите Earnst & Young и Bmedia са малко над 2.5 млн.

От United Group правят нова сметка за пазарните дялове на база на тези данни. Според тях, след сделката „Виваком“ ще разполага с общ контрол на около 49% при платената ТВ. За да подсили своите аргументи, телеком групата също така добавя и абонатите на OTT услуги – това са онлайн платформите като Netflix, Amazon Prime, HBO Max и др. Така, общият брой на ТВ потребителите, според компанията скача до близо 3 млн. С което контролният дял на „Виваком“ спада до доста по-приемливите 40%.

Уловките са няколко. Първата е, че не се взима предвид факта, че точно „Виваком“ дълги години критикуваше „Булсатком“ в некоректно отчитане на своите абонати. След една от смяната на собствеността на сателитния оператор, тези обвинения спряха. Но това не е плътно доказателство, че практиката (ако е имала такава – бел. ред.) е спряна. Добавянето на OTT платформите също може да бъде поставено под въпрос, защото за да са достъпни е необходима интернет връзка, а „Виваком“ е сред лидерите в този сегмент.

Съдебни неволи по възела

Докато КЗК взима решението да разследва по-задълбочено пряката сделка между United Group (и може да се каже „Виваком“) и „Булсатком“ през предпразничната седмица има частично развитие и по друга част от „гордиевия възел“. Става дума за сделката за мрежовата инфраструктура на сателитния оператор, която беше продадена директно на United Group, като обезпечение на кредита на Спас Русев за придобиването на самата компания.

КЗК разреши сделката, но Административният съд – София област премахна незабавното ѝ изпълнение. Което означава две неща, едното е, че United Group все още не може да прехвърли активите, а другото е, че тепърва магистратите ще разглеждат казуса.

Достига се до куриозна ситуация, защото мобилните кули на „Булсатком“ вече бяха интегрирани, заедно с тези на „Виваком“ в отделно дружество и продадени на саудитската Tawal. Тази сделка е финализирана според финансовия отчет на United Group през третото тримесечие, като сумата получена за всичко е малко над 1 млрд. евро.

Времето няма да излекува

Решението на КЗК да разследва по-задълбочено сделката между United Group (и може да се каже „Виваком“) и „Булсатком“ показва, че опасения за концентрация може да има. Интересен детайл е, че регулаторът за момента го възприема като поемане на непряк контрол. United Group придобива фирмата на Спас Русев „Вива Корпорейт България“, която притежава „Булсатком“. Всичко е все още в начален стадий, но първите крачки за регулаторно разглеждане са направени.

Заплетените казуси по веригата на „възела“ в комбинация с тепърва анализирането на географския и пазарен обхват на пряката сделка означава, че разплитането им ще отнеме доста време. Дори крайното решение да бъде срещу реализирането на придобиването, протакването работи в полза на „Виваком“.

„Булсатком“ вече е в позиция на преходно ръководство от няколко години. Пазарните ѝ дялове се свиват скоростно и през 2022 г., компанията загуби лидерската си позиция от „Виваком“ при платената ТВ. За около десетилетие, сателитният оператор е свил почти двойно своята абонатна база. Агресивната политика на „Виваком“ също не е за подценяване, като вече има подадени редица сигнали, че от компанията се опитват да привлекат потребители на „Булсатком“, като обявяват, че доставчикът е фалирал или вече е придобит.

Дори без подобни практики ще е въпрос на време сателитният оператор да бъде „обезкървен“. Загубата на абонати най-вероятно ще продължи през изминаващата се 2023 г. и следващата 2024 г. В зависимост колко време се протакат решенията на регулаторите и съда, може да достигнем ситуация, в която придобиването на „Булсатком“ наистина няма да окаже голяма пазарна промяна.