Пандемията и високата инфлация позволиха на основните телекоми в България да прибегнат до една позабравена клауза в договорите си – индексацията на цените. Тя фигурира в контрактите от много години, като до 2022 г. не е била активирана. Нарастващата инфлация през 2021 г. и очакванията за доста по-високи стойности през 2022 г. ги накара да се присетят за нея.
Още в навечерието на Коледа 2021 г. трите телекома обявиха, че ще активират клаузата за индексация на своите съществуващи абонаменти, заради силното нарастване на цените през годината. Още тогава идеята стартира със скандали, като два от операторите се опитаха да направят корекция на цените с натрупване от две години назад. Действието беше оспорено от регулаторите и впоследствие премахнато. Така, операторите индексираха цените, като ползваха инфлацията само за предходната година.
Във всички случаи, новата практика се хареса на телекомите и те повториха корекцията в началото на 2023 г. Тогава, действието беше повече от логично, защото инфлацията за предишната година достигна до рекордни нива от 15.3%. Операторите сами наложиха ограничение на максималната стойност на поскъпване, с което малко тушираха напрежението.
Индексацията се превърна в практика и затова не беше изненада, че и през януари 2024 г. такава беше обявена. Два от телекомите съобщиха за корекция веднага след като бяха публикувани официалните данни за инфлацията. Третият се очаква да се присъедини към тях през следващите дни. Това, което шокира всички беше двойната разлика между индексациите – „Йеттел“ обяви поскъпване от 9.5%, докато „Виваком“ само от 4.7%. Потребителите останаха объркани, някои се почувстваха излъгани, а недоверието към телекомите рязко скочи. В същия момент спорът за сделката с „Булсатком“ се политизира и не отне много това да се случи и с индексацията.
Урок по инфлация
За да разберем какво точно се случва, първо трябва да обясним как се измерва инфлацията или Индекса на потребителските цени (ИПЦ). Тя показва разликата между цените на продукти и услуги, които се следят през цялата година. Точно кои се подбират и каква тежест имат за крайния резултат се нарича „кошница“. Обикновено се представят три стойности – средногодишна, месечна на годишна база и месец спрямо месец.
Първата е най-популярната и показва средното поскъпване на съответната кошница в рамките на всичките 12 календарни месеца. Втората ограничава инфлацията за даден месец, примерно декември, който се съпоставя с данните от същия месец, но предходната година. Последната пък сравнява цените между ноември и декември примерно.
Най-често и акуратни са данните на средногодишната инфлация и месечната сравнена на годишна база. Тоест, първите две. Тъй като България се опитва да стане част от еврозоната освен местния ИПЦ се прави и втори индекс – ХИПЦ. Това са хармонизирани данни, които се използва за съпоставяне на инфлацията между различните държави в рамките на Европейския съюз.
Разликата между ИПЦ и ХИПЦ е в кошницата от продукти и услуги и тяхната тежест. Вторият използва единен стандарт за изчисление между държавите, докато първият е индивидуален за всяка страна. В България ИПЦ по принцип е малко по-висок, заради по-голямата тежест на енергийните цени. Това, заедно със стремежа на настоящото правителство да вкара страната ни в еврозоната, доведе до повечето съобщения за нивата на годишната инфлация за 2023 г. да са базирани на ХИПЦ.
Сходните, но различни клаузи
Данните на Националния статистически институт (НСИ) за 2023 г. посочват, че ИПЦ през декември на годишна база е 4.7%, на месечна е 0.3%, а средногодишната е 9.5%. ХИПЦ или индексът за еврозоната е 5%. Телекомите взимат местния показател, както някои вече са се досетили. Проблемът се оказва точно кой. „Йеттел“ и „А1 България“ са заложили в своите договори на средногодишната стойност на ИПЦ, която е 9.5%. Вторият оператор все още не е обявил официално индексация, но най-вероятно и той ще прибегне до такава.
„Виваком“ от своя страна са решили да заложат в контрактите само на годишната инфлация за декември. Затова те не могат да приложат средногодишния ИПЦ, а само този за последния месец на 2023 г. Промяната на общите условия само заради индексацията ще породи допълнително недоволство и ще концентрира вниманието на регулаторите към тях, затова и не е направено. Поради тази причина, обявеното поскъпване при тях е по-ниско – 4.7%.
Така, се поставяме в ситуация, в която телеком индексацията е на две различни скорости. При това с двойна разлика за потребителите на едните оператори и тези на „Виваком“. В предишните години пак са се прилагали тези показатели, но тогава тя не е била толкова значима. За 2022 г. средногодишната е 15.3%, докато годишната за декември е 16.9%. Отделно, поради високите стойности телекомите наложиха ограничение за максималното поскъпване на плановете. Това допълнително маскира разликата между общите им условия.
Политическата буря
Двойната разлика предизвика сериозна ответна реакция не само от обществото, но предизвика интереса на политиците. Телекомите вече бяха в техния фокус миналата седмица. Съпредседателят на „Продължаваме промяната“ се ориентира към Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и по-конкретно за потенциалното одобрение на сделката между United Group и „Булсатком“.
Неговият коалиционен партньор от „Демократична България“ Иво Мирчев обаче измести вниманието към индексацията на цените и как КЗК трябва да се намеси. Като вече да се разследва за картелно споразумение между операторите. Той допълни, че и Комисията за защита на потребителите (КЗП) не действа ефективно. Действията на двамата депутати може да имат и друга цел – смяна на съставите на регулаторите, нещо за което ПП-ДБ отдавна напират.
На 5 февруари към тях се присъедини и лидерът на БСП Корнелия Нинова. Тя призова гражданите да подават масово жалби срещу индексацията. Нинова беше сред противниците на поскъпването на абонаментите докато беше част от управлението през 2022 г. Според нея, телекомите трябва да предоставят възможност на потребителите да могат да се отказват от услугите без да плащат неустойки.
Съдебен удар (Обновено)
Нинова цитира и решение на Районния съд в Пловдив, в което магистратите обявяват клаузата за индексацията на телекомите за недействителна. Казусът е доста интересен, като потребител индивидуално води дело срещу поскъпването на абонамента му предприето от „А1 България“. В него той обвинява телекома в доста проблеми – двойно индексиране, неравноправност на прилагане на клаузата, липсана добросъвестност и едностранчиви действия. Първото не влиза в сила, защото КЗП излиза с решение срещу поскъпването за две години назад.
Магистратите обаче подкрепят част от исканията по другите точки. Според пловдивския съд има неравноправност между двете страни, защото само операторът може да поиска поскъпване, докато потребителят не може да претендира за поевтиняване при съответната промяна на инфлацията. Както и, че абонатът не може да се откаже от договора си след като е уведомен за промяната на тарифата без да изплати неустойки.
Крайното решение на Районния съд в Пловдив е, че клаузата в договора на „А1 България“ (която е идентична между трите оператора, разликата е само в ползвания индекс) е недействителна. С което телекомът трябва да възстанови надвзетите суми на потребителя и да му заплати разноските по делото. Решението е взето на много ниска инстанция и може да се обжалва пред Окръжния съд в Пловдив, а оттам и на по-висока. Затова съдебната драма по този въпрос тепърва ще се развива.
В търсене на компромис
Докато политиците се опитват да извлекат дивиденти от ситуацията или да сменят съставите на регулаторите, операторите и държавните институции търсят компромисно решение. Част от обсъжданите варианти са подобни на тези на Корнелия Нинова – да има индексация, но да се отворят договорите. Тоест, потребителите да могат да се откажат от услугата при поскъпване в рамките на месец без неустойки. По информация на TechTrends, един от телекомите е бил против и засега не е взето такова решение. Което ще реши и проблема с изхода на делото от Пловдив.
Уеднаквяване на Общите условия на трите оператора по отношение на индексацията ще гарантира равнопоставеност между потребителите на различните компании. Което е често срещана практика на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) да прилага при подобни случаи. От друга страна, телекомите допреди края на 2021 г. не опираха до активиране на тази клауза. Въпреки, че инфлацията е надминавала поставения праг от 1%.
След като го направиха „им се услади“, което е видно в техните финансови отчети през последните две години. Което отвори дискусията в обществото и с регулаторите. Използването на прага на инфлация, отваряне на договорите или максимален таван за поскъпване са част от наличните инструменти, за да може да се намери компромисно решение.