Двете основни събития от началото на годината за телеком сектора безспорно са очакваната индексация на цените на операторите и одобрението на сделката за „Булсатком“. Ако първото засяга максимално пряко крайните потребители, то второто ще се усети след време, но ще промени значително самия пазар. С поглъщането на сателитния оператор от собственик на „Виваком“ се слага край на последния голям независим играч на пазара за фиксирани услуги. След фалита на „Макс Телеком“ и връщането на лиценза на „Булсатком“ мобилният сегмент остава доминиран от големите трима.
Конкуренцията присъства на хартия с над 1 000 фиксирани доставчика на услуги, но техния сумарен дял е около една трета от пазара за интернет и (по данни на регулатора) едва 13% от този за платена телевизия. С новото тълкуване на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) последният се изменя на една четвърт, но дори и тогава остават съмнения за доминиращата позиция на основните играчи.
Индексацията от своя страна беше подхваната от политиците, като удобен повод за смяна на ръководството на регулаторите. Тя ще се окаже и последната сламка, за която могат да се хванат малките доставчици с техния може би последен опит в реализацията на мобилен виртуален оператор (MVNO). Браншовата асоциация на българските телекомуникационни организации (БАБТО) призова регулаторите да направят задълбочен пазарен анализ за статуса на конкуренцията в сектора.
Според тях, цялото развитие на двете основни теми от началото на годината все повече показва за липса на такава и наличието на олигопол. Думата е спомената няколко пъти в мотивите на КЗК при одобрението на сделката, но без по-големи последствия. Решението според БАБТО е държавата да наложи на телекомите да отворят своите мрежи за MVNO. Малките доставчици загубиха досегашната битка за създаването на виртуални оператори. Затова колкото и странно да звучи, привличането на общественото внимание към поредната годишна индексация им дава някакви далечни надежди, все пак тя да се увенчае с успех.
Гласът на малките
БАБТО вижда връзка между двете големи събития в телеком индустрията. Поглъщането на „Булсатком“ от „Виваком“ е своеобразния пик на окрупняването в сектора, докато индексацията на цените спрямо инфлацията на годишна база демонстрира липсата на конкуренция. Представителите на малките оператори коментираха, че това непрекъснато повишаване на цените е симптом за формиране на олигопол или дори монопол в телеком индустрията у нас. Въпреки, че в годишните доклади на Комисията за регулиране на съобщенията са вписани над 1 000 компании за фиксирани услуги.
„Обявяването на повишаването на цените в медиите е симптом за проблеми и дори цялостна липса на конкуренция“, коментира Невен Дилков, главен изпълнителен директор на „Нетера“, член на БАБТО и председател на ECTA – Европейската асоциация за засилване на телеком конкуренцията.
„Обявяването на повишаването на цените в медиите е симптом за проблеми и дори цялостна липса на конкуренция“ Невен Дилков,зам.-председател на ECTA и управител на „Нетера“
Тезата на БАБТО е, че преди години, когато малките са заемали две трети от пазара, интернет скоростите у нас са били сред най-високите в света. Докато в момента, техния дял е редуциран до една трета, а българската връзка е паднала на 67-мо място, по последни данни на Ookla. Понижаващото се качество не е единствения индикатор за конкуренцията според малките доставчици. Тяхна е тезата, че в момента пазарът се движи в синхрон, не само като технологични решения и услуги, но и като цени, което е характерно за олигополно положение.
„Пазарът в момента се развива в синхрон, като цени, като технически възможности“, коментира председателят на БАБТО Ангел Василев. „Ако продължим този път на консолидация ще преминем към олигополоен и монополен пазар, от което ще страдаме всички – както бизнеса, така и потребителите“.
Искането на браншовата организация се оказва доста просто – те призовават да се извърши задълбочен анализ за състоянието на телеком сектора. В него да се изследва степента на конкуренция и наличието на олигополно или дори монополно положение в отделните сегменти. БАБТО призовават това да се осъществи от КЗК и Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), които са ресорни.
Поглед към виртуалните оператори
Следващата стъпка, която предлагат малките е добре позната – силово налагане от държавата на MVNO. С други думи, задължаване на трите големи телекома да отворят мрежите си и да предлагат връзка на други компании. Идеята за MVNO беше постепенно елиминирана от българския пазар.
Първо, държавата през годините смята преговорите за „национален роуминг“ за изцяло търговски и отказва да заема страна в тях. Второ, телекомите засега блокираха всякакви опити за подписване на такова споразумение. Единственият пример беше с „Макс Телеком“ и „Мобилтел“ (сега „А1 България“), но официално така и не влезе в сила. За причините се спекулираше, но според източници на TechTrends „едните искаха много пари, а другите просто нямаха“.
Невен Дилков призна, че в рамките на създадената преди седем години организация Мобилни алтернативни комуникации (МАК) са водени непрекъснати преговори с трите оператора. Те са се протаквали във времето и винаги са били лишени от взимането на окончателно решение.
МАК и БАБТО се опитаха да вкарат промени в Закона за електронните съобщения (ЗЕС) с които да накарат КРС да задължи телекомите за отварянето на мрежите при раздаването на лицензите за честотите. Поводът беше приемането на Европейския кодекс за електронни комуникации и хармонизирането му с българската законова рамка. Крайният резултат беше огромен компромис, според който малките оператори можеха да обжалват решението на КРС пред съда.
Покрай търговете за радиоспектъра в 3.6GHz МАК направи точно това – обжалва и на първо ниво постигна победа. Съдът върна аргументите на КРС за решението си за аукциона за преразглеждане. Регулаторът го пренаписа, но без да променя крайното си становище. След което малките оператори са атакували в съда самата процедура на база на първото дело, но магистратите са го игнорирали. Така пропада последният легален за момента начин за теоретично създаване на MVNO.
Сламката КЗК
След всичко това, БАБТО се хваща за истинска сламка – да изиска пазарен анализ от КРС и КЗК. При това броени дни след като антимонополния регулатор направи „експресен“ такъв за пазара на платена ТВ, покрай решението си за сделката за „Булсатком“. В него КЗК игнорира официалните и проверими данни от КРС, за сметка на добавянето на приблизителни такива за стрийминг платформите и сивия сектор. Това изкриви цялостната картина на пазара и сумарния дял на „Виваком“ и „Булсатком“ от над 60% се редуцира набързо до по-приемливите 40%.
В решението на КЗК има два елемента, които БАБТО възнамеряват да използват. Първият е, че регулаторът започна да констатира в някои сегменти наличието на олигопол. Такъв е признат в разпространението на телевизия на едро, където основните играчи са „БТВ“ и „Нова“. Първата е собственост на PPF Group, доскорошен едноличен собственик на „Йеттел“, а втората – на собственика на „Виваком“ United Group.
Вторият елемент е особеното мнение на зам.-председателят на КЗК Димитър Кюмюрджиев. В него той се противопоставя на почти всички аргументи на решението на регулатора и поставя под въпрос олигополната структура на пазара при фиксирани услуги. Включително и взимането и включването на данните за стрийминг платформите и сивия сектор.
Надеждата на БАБТО е, че при изработване на обективен секторен анализ, тогава тези неща ще излязат наяве и държавата ще трябва да предприеме действия. Данните и годишните доклади на КРС не се водят за такъв. Те могат и служат за основата на изготвяне на подобни анализи, но самостоятелно не са такива. От БАБТО коментираха, че подобно изследване трябва да се направи от КЗК и КРС, като е специално регламентирано в ЗЕС.
Пожелателно и реалистично
Освен очевидния въпрос – дали подобен анализ ще помогне в създаването на MVNO, има още доста подобни. Единият е как КРС ще наложи на телекомите да отворят мрежите си при положение, че целият честотен спектър вече е раздаден. Отговорът на БАБТО беше уклончив и да не се „подценява силата на държавата“.
Отново могат да се хванат за сламката, че някои разрешителни изтичат през юни 2024 г., това са в 900MHz и 1 800MHz за два от операторите. Дори веднага да се започне с необходимите законови промени, шансът да са приети до юни е минимален до никакъв. Следващите изтичат през 2025 г., като това е за трите оператора в 2GHz, но това е поддържаща лента и без нея телекомите могат да работят без проблеми. Датите след това започват за няколко ленти през 2031 г., а повечето се пренасят направо в бъдещето към 2038 г., 2041 г. и 2042 г.
Телеком индексацията се превърна в сладка практика, която първият път мина заради ковид пандемията. Вторият път – заради войната, но сега на третия път, стомната за вода може да се счупи. В обществото се акумулира достатъчно негативна енергия и ще се търсят решения за справяне с казуса. Защото по почти същото време, докато траеше пресконференцията на БАБТО, третият оператор „А1 България“ обяви, че и той ще индексира цените с 9.5%.
За момента най-реалистичното решение е ако регулаторите позволят да се запази тази годишна промяна на цените е да се отворят договорите. Тоест, да се даде възможност на потребителите да прекратяват само с едномесечно предизвестие без заплащането на никакви неустойки. Отварянето на мрежите може да проработи в дългосрочен план при добро развитие на конкуренцията, но настоящата законова рамка го прави малко вероятно. Въпреки, това независимите оператори вече нямат други опции.