Интернет революцията отдавна е определила големите печеливши и губещи. Софтуерът движи света, а крайните устройства са просто негов допълнителен придатък. Дигиталните продукти рядко са под пълния контрол на потребителите, а по-скоро са напълно в ръцете на технологичните гиганти. С едно решение те могат да изтрият неща, които вие сте си поръчали напълно законно. Личните данни отдавна са продукт, който свободно се продава между големите играчи. С две думи: когато нещо е безплатно, те продават потребителите, а когато е платено – се предоставя само правото за ползване.
Европа усеща последствията от това доста силно. Независимо от все още високия ѝ икономически, социален и технологичен статус, Европейският съюз (ЕС) така и не успя да изгради собствени дигитални платформи. Търсите нещо в интернет – минава през американския Google. Пазарувате нещо онлайн, шансът да разчитате на щатския Amazon или китайския Alibaba е огромен. Социалните мрежи са почти изцяло американски – Facebook, Instagram, WhatsApp, LinkedIn и др., с китайското изключение TikTok.
Идеята за стриктни технологични регулации циркулират от десетилетия от двете страни на Атлантическия океан. Под някаква форма са правени опити за налагане на по-стриктен контрол, като Microsoft влезе в ролята на опитно зайче от началото на 21 век. Google, Amazon, Apple и Meta останаха дълго време извън полезрението на регулаторите и изградиха истински технологични империи.
Вариантите за налагането на по-стриктен контрол над тях бяха няколко. По-болезнения включваше и физическото им разцепване. ЕС първо засили защитата на личните данни чрез GDPR през 2018 г., а от тази година влизат и първите по-големи регулации, свързани точно с технологичните гиганти. В тази роля влиза Законът за цифровите пазари (DMA). Комбинацията между двете, заедно с някои чисто пазарни тенденции може да доведат до пълна трансформация на интернет и дигиталните технологии. Като например преобръщане на представата ни за мрежова неутралност.
„Пазачите“ на глобалната мрежа
ЕС разделя технологичните компании на две категории в новия DMA. В едната са гигантите, които са концентрирали в себе си прекалено много пазарна власт, а в другата – всички останали. Първите са обозначени като „пазачите“ на глобалната мрежа или т.нар. gatekeepers. Брюксел ги посочи и поименно кои са те – Alphabet (Google), Apple, Amazon, Microsoft, Meta (Facebook, Instagram и др.) и ByteDance (TikTok). Те предоставят „ключовите“ услуги онлайн и е почти невъзможно да бъдат заобиколени с алтернативни такива.
Подходът на Европа е на хартия изключително прост – пазачите или технологичните гиганти трябва да могат да позволят на конкурентите да пускат услуги, приложения и продукти в своите екосистеми. А не да ги ограничават, независимо дали говорим за косвени, прикрити или открити рестрикции.
Доста примери могат да се дадат. Apple да позволи инсталацията на приложения на iPhone и iPad от магазини, различни на App Store, както и разплащания, които не са Apple Pay. Meta да позволи изпращане на съобщения между различни платформи, които не са ограничени само до нейните Messenger, WhatsApp или Instagram DM. Google и Amazon ще трябва да прекратят практиката си да бутат резултати от търсения на техни услуги и продукти, за сметка на конкуренти.
Другият ключов момент е опазването на личните данни. Тук, ЕС надгражда вече съществуващата регулация GDPR, като налага строги правила на технологичните гиганти как да съхраняват информацията на своите потребители. По-важното – затягат се правилата за споделянето или продаването на личните данни между компаниите. От години, гигантите имат сключени споразумения помежду си да използват информацията на потребителите.
Отваряне вместо разделяне
Новият закон на ЕС създава нова практика, вместо да се търси разделяне на компаниите с монополни възможности, те да бъдат задължавани да се отворят доброволно за конкуренцията. Ако не го направят, тогава Брюксел ще ги принуди със солени глоби, които могат да достигнат до 20% от глобалните приходи на дадения нарушител. Всичко звучи перфектно на хартия, но за прилагането на практика, тепърва ще видим дали ще има подводни камъни.
Идеята на ЕС контрастира от призивите от преди няколко години на различни политици, включително и американски, че IT гигантите трябва да бъдат разцепени. Някои от предложените решения предвиждаха например Google да раздели бизнеса си на такъв за търсене и такъв за онлайн реклама. Същото трябваше да се приложи за Meta, само че в сегмента на социалните мрежи.
На теория, така ще се позволи на технологичните гиганти да запазят настоящите си бизнес модели и платформи. Но няма да се възползват от господстващото си положение да потискат по-малките конкуренти. Както ще се опазят личните данни на потребителите, а самите те ще получат и по-голям избор при ползване на дигитални продукти и услуги.
Първите резултати
На първи прочит моментните резултати тръгват в тази посока. Като всичките технологични гиганти започват да правят промени в своите услуги, платформи и екосистеми. Apple пусна специални ъпдейти за iOS, App Store и браузърът Safari, с които те да отговарят на изискванията на ЕС и DMA. Това включва допълнителни настройки за поверителност и управление на личните данни. Но най-вече алтернативни методи за разплащания в екосистемата на гиганта и създаване на други дигитални магазини. Нещо, което Apple дълги години не позволяваше да се случи.
Подобен ход прави и Google, като напълно преработва своите системи. Включително и чувствителните за него резултати в търсачката и работата с личните данни на потребителите. Последните също са във фокуса на ByteDance и TikTok, но от популярната социална мрежа не дават толкова широко обяснение, какво точно са променили. Сходни са действията и на Amazon, както като взети мерки, така и като конкретика.
Meta от своя страна, предостави „избор“ на потребителите. Технологичният гигант предложи две опции на абонатите си – да ползват услугите безплатно с реклами и пълния пакет ползване на личните данни или да си платят за абонаментен пакет, за да не се ползва тяхната информация и да не получават промоции. Сред другите промени са нотификации към потребителите на различните платформи, дали искат да свързват акаунтите си между отделните услуги.
Недоволство и от двете страни
Технологичните гиганти не се съгласиха толкова лесно на промените. Те наляха само през 2023 г. над 100 млн. евро в лобиране срещу DMA, от които 40 млн. евро се падат на водещите 10 компании. След неуспеха им на ниво ЕС, те се обръщат към правителството на САЩ в отворено писмо за намеса. Допълнително подкрепени от няколко американски сенатора. Администрацията на президента Джо Байдън изпрати две писма с изразена „загриженост“ за предстоящите регулации в Европа, но само дотам.
САЩ също разглеждат няколко варианта за налагане на по-стриктни правила над технологичните гиганти. По-радикалните идеи включваха разцепването на компаниите на парчета, нещо, което Вашингтон е правило преди с железниците, телекомите и петролните дружества. Други се опитват да адаптират европейския DMA и дори са внесени няколко версии в Конгреса, но за момента те не са задвижени.
Като цяло, САЩ успешно преписа част от правилата наложени от GDPR на своя почва. Това беше и едно от условията Вашингтон и Брюксел да продължат споразумението за трансатлантическото споделяне на потребителските данни. Което се води жизнено важно за оперирането на технологичните гиганти на Стария континент. Затова и очакванията, че САЩ ще приемат нещо в духа на DMA са ако не големи, то значителни.
ЕС обаче не се впечатлява толкова от начина по който „пазачите“ се отнасят към новите правила. Дни след влизането в сила на DMA и обявените промени от технологичните гиганти, Брюксел веднага погва три от тях. Европейската комисия (ЕК) започна разследване на Apple, Google и Meta, че не са спазили духа на регулациите. Първите две налагат някои ограничения при отварянето на екосистемите си, а последната, заради привидния избор – „плати или се съгласи“. Разследването ще продължи поне до началото на следващата година.
По-драстичната трансформация
Двете ключови европейски регулации GDPR и DMA започнаха да удрят сериозно по бизнес модела на технологичните гиганти, а и не само. След като десетилетия наред онлайн компаниите разчитаха на продаване на личните данни или на продукти, чрез по-добре насочена реклама, сега трябва да търсят промяна. Защото ползването на персоналната информация става все по-труден и скъп процес.
Последните години започна налагането на т.нар. абонаментен бизнес модел. В него, достъпът до повечето функции е затворен зад месечна такса. Той е основен за стрийминг услугите, като Netflix, но все повече се налага навсякъде в дигиталния свят – от игрите, през бизнес решенията, дори до социалните мрежи. За последните е достатъчен примера с Meta и „плати или си съгласен“, наложен като мярка за покриване на критериите на DMA. Но той става основен бизнес модел на ребрандираната социална мрежа X (бившият Twitter), след като Илон Мъск я придоби. Това се случва с почти всички платформи – YouTube, услугите на Google и Apple, Amazon Prime реално е такава и не включва само стрийминг.
Технологичните гиганти започнаха и силна борба срещу всички методи, които заобикалят техните практики. Google тръгна на нож срещу адблокърите, Disney и Netflix – срещу споделянето на акаунтите. YouTube забавя връзката и видеата, ако се ползват адблокъри. Скоро интернет ще бъде разделен на две части – платен и безплатен. Като първият може да бъде и по-бърз, предвид възможността на големите умишлено да забавят връзката. Което ще повдигне въпросът дали в мрежовата неутралност да не бъдат включени и технологичните гиганти. Защото сега, според нея само телекомите и интернет доставчиците трябва да предоставят равнопоставена скорост на връзката. Големите онлайн корпорации показват, че имат същата сила, въпреки, че нямат собствена инфраструктура
Телекоми на нисък старт
Последният елемент в новите регулации всъщност са самите телкоми. От години те се опитват да убедят ЕС, че големите интернет компании трябва да плащат за инфраструктура. Инициативата е позната като Fair Share, като все повече се среща вече и като Fair Contribution. Операторите не се отказаха от нея, като дори покрай DMA ще се опитат да се възползват от фокуса на Брюксел срещу технологичните гиганти.
Досега ЕС отхвърляше идеята, защото създава предпоставки за нарушаване на мрежовата неутралност, както и за повишаване на цените на дигиталните услуги в Европа. Налагането на абонаментния бизнес модел, в комбинация с новите регулации обаче започват да накланят везните в полза на операторите.
Телекомите в момента подготвят конкретни мерки как да може да се финансира изграждането на инфраструктура в Европа. В духа на DMA те призовават, големите „пазачи“ или платформите с най-голям трафик да плащат допълнително за мрежите. Финализирането на точните предложения от страна на телекомите се очаква през това лято. Но това ще бъде поредния ъгъл на атака срещу технологичните гиганти и потенциално допълнително стягане на регулаторната примка около тях.
