САЩ може би прекосиха правния Рубикон по отношение на технологичните регулации. През последните няколко години Вашингтон започна няколко дела срещу основните IT гиганти, като Google, Amazon, Apple и Meta. Резултатите от тях ще положат пътя към реалните действия след това. Защото те могат да варират от меки мерки, като забрана на някоя нелегална практика, до тежки като разцепване на бизнеса на компаниите. Подобни радикални ходове се чуват от някои по-крайни политици в САЩ от поне пет години.
Google загуби първото от двете големи антитръстови дела в САЩ. Областният съд във федералния окръг Вашингтон излезе със становище, че технологичният гигант е монополист в областта на интернет търсенето и злоупотребява с доминиращото си положение. Магистратите обаче отварят вратата широко отворена за интерпретации за това което следва. Те само препоръчват да се вземат „последващи мерки“, но без да ги конкретизира.
Почти във всички случаи това означава обжалване от страна на Google пред Върховния съд на САЩ. Ако делото не падне там, тогава технологичният гигант може да бъде изправен пред огромни предизвикателства. Последствията няма да се ограничат само до Google, защото подобни дела се водят и срещу другите основни корпорации, като Amazon, Apple и Meta. Метафорично може да се каже, че играта на „Монополи“ в технологичния сектор е официално открита.
Действия по учебник
Съдията Амит Мехта директно обявява в решението си, че Google е монополист. Той застава зад Департамента на правосъдието (българският еквивалент е „министерство“ – бел. ред.), че компанията нарушава антитръстовото законодателства като сключва рестриктивни договори за ползване на търсачката ѝ от Apple, производители на смартфони и др. С други думи – имаме действия като по учебник, според американските магистрати за монопол.
„Google е монополист и действа като такъв, за да запази доминиращата си позиция“, пише Мехта в решението на съда, което е от внушителните 286 страници.
Преките доказателства за това обаче са оскъдни, се посочва още в документа. Едно от тях са приходите на компанията и по-скоро високите маржове на печалбата, които тя натрупва. Според обвинението, това е един от индикаторите за наличие на монопол. Второто пряко доказателство е, че Google не се интересува от мнението на потребителите и дали те ще сменят търсачката ѝ при настъпили промени, което включва и повишение на цените (за рекламодателите).
Косвените доказателства са по-убедителни. Те залагат на пазарния дял на Google при интернет търсачките, като според съда са малко под 90% на общия пазар и малко под 95% при мобилните устройства. Следващият е Bing с малко над 5%. Според съда, Google не е оспорил тези данни, макар и съдът не уточнява дали става дума за регионална или глобална позиция. Друго доказателство са наложените от технологичния гигант бариери за навлизане на нови участници. Това включва високите разходи за поддържането на интернет търсачка, които надхвърлят няколко милиарда долара.
Но и контролирането на Google на основните канали за дистрибуция, които включват сключването на договори с ключови играчи за ползване на търсачката ѝ плюс браузърът Chrome. На последно място, магистратите поставят изключително силната разпознаваемост на марката Google, която е станала нарицателно за търсене в интернет.
С договори към доминация
За да запази впечатляващият си пазарен дял, Google плаща милиарди долари на други технологични гиганти, за да ползват търсачката ѝ. Според съда, споразумението между компанията и Apple за вграждането ѝ за основна такава в браузъра Safari (основен за всички нейни устройства) включва споделяне на приходите от реклама. Google обещава и е изплатил на „ябълковия“ гигант 20 млрд. долара в рамките на пет години. Две трети от потребителите на Apple използват търсачките по подразбиране.
Друг елемент, който влиза в делото са преговорите между Microsoft и компанията от Купертино. Софтуерният гигант се опитва да убеди Apple, че интеграцията на Bing в „ябълковите“ устройства ще имат благоприятен дългосрочен резултат. Проблемът не бил толкова в сладкия договор с Google, а опасенията, че търсачката на Microsoft не е толкова качествена. Както тя има проблеми с монетизацията на търсенията и продажбите на реклама от тях. Дори при най-оптимистичните изчисления, Bing не може да достигне сумите, които Google предоставя на Apple. Това показва, че позицията на Google при търсачките не може да бъде оспорена дори от един от най-големите гиганти в IT сектора. Apple продължава да ползва услугите на интернет компанията, но и започва да развива свой проект за търсачка.
Сходна е ситуацията и при споразумението между Mozilla и Yahoo. В периода между 2014 г. и 2017 г. търсачката по подразбиране на браузъра Firefox е тази на бившия технологичен гигант. Резултатите са повече от интересни – в този период заявките за търсене към Google от Mozilla спадат с 20-процентни пункта, докато тези на Yahoo се увеличават със същия темп. След връщане на търсачката на технологичния гигант тези промени се заличават. Съдът използва това за аргументация, че подобни договори за интеграция по подразбиране променят потребителските предпочитания.
Други ключови договори са тези между Android устройствата и производителите. За да могат да ползват лицензираната версия на платформата, технологичните компании трябва да интегрират услугите на Google в смартфоните и таблетите. До 2019 г. общо 2.3 млрд. Android устройства са обхванати от тези условия. Което може да се обвърже с огромния дял на търсачката ѝ в мобилния сегмент. Допълнителни договори са сключвани със Samsung, Motorola и редица телекоми.
Последствията
Докато съдът установява, че Google е монополист при интернет търсенето, то магистратите избягват от отговорността да накажат компанията. Съдиите само отбелязват, че трябва да се „поправят“ нарушенията на гиганта, но без да предоставят конкретика. До голяма степен прехвърлят топката при Департамента на правосъдието, които ще трябва да предложат действия. Някои от предложенията са да се забрани на Google да сключва големи споразумения за разполагане на търсачката ѝ по подразбиране. Според експерти, това е минимума като действия, ако се следва духа на решението.
Консенсусът е, че с този изход на делото се слага край на мита, че Google е недосегаем. Той ще окаже влияние върху другия съдебен казус, който се води – за доминация при онлайн рекламата. Темата е засегната и в настоящето дело, но не е толкова на фокус. Но част от заключенията най-вероятно ще бъдат ползвани и от магистратите при другия казус. Същото ще важи и за делата, които се водят от Европейския съюз по сходни теми срещу Google. Обикновено Брюксел са по-строгите в това отношение, но този път Вашингтон изпреварва европейските магистрати.
Политически привкус
Развоят на делото вече се използва и за политически цели. В нагорещената надпревара за президентските избори в САЩ този ноември, администрацията на Джо Байдън определя решението като тяхна „голяма победа в изграждането на икономика, която подкрепя предприемачеството и малкия бизнес“. Независимо, че конкретното дело е заведено от кабинета на Доналд Тръмп през 2020 г., докато следващото е вече под опеката на Байдън и входирано през 2023 г.
Технологичните регулации се подмятат като тенис на маса от двете основни политически сили. Когато Доналд Тръмп беше на власт, той искаше по-силни регулации за социалните мрежи, като Facebook. Демократите, тогава в опозиция, настояваха също за по-голям контрол. Някои от по-радикалните като сенатор Елизабет Уорън директно предложиха технологичните гиганти да бъдат разцепени. Което няма да е прецедент в американската история в битката ѝ срещу монополите.
В настоящата ситуация, демократите продължават да подкрепят затягането на контрола над IT сектора. Доналд Тръмп, обаче започна да обръща позициите си. Бившият президент постепенно обещава да не задъхва бизнеса с регулации и ненужни правила. Той завъртя на 180 градуса визията си за криптовалутите и вече не е за толкова стриктен контрол. Силициевата долина, която по принцип подкрепя безусловно демократите започна да се разделя. Илон Мъск беше един от първите големи имена, които застанаха зад Тръмп, но милиардерът беше последван от двама от емблематичните инвеститори – Бен Хоровиц и Марк Андерсеен.
Делото срещу Google само показва колко силна буря се оформя около технологичните гиганти. Както и колко много се вдига мизата за разрешаването на проблемите. Антимонополната сага вече се развива повече от пет години от двете страни на Атлантика и тя тепърва щес е разгръща.