Конструкторите LEGO дават страшно много в развитието на човека. С годините оценявам заслугите на страстта си към тези играчки като малък все повече и повече. Развиват въображението, конструктивното и пространствено мислене и много други. Еволюцията на конструкторите LEGO вече минава към по-директно обучение на подрастващите. Поредицата Technic даде първите инженерни разбирания на малчуганите, а вече датският концерн позволява с любимите кубчета да се конструират и програмират роботи.
Което се показа ясно във финала на най-голямото ученическо състезание по роботика „Роботика за България“, организирано от SAP Labs България и Фондация „Работилница за граждански инициативи“ (ФРГИ). Той се проведе през юни в новата сграда на развойното звено на германския гигант. Репортажът, който направих за OFFNews, ме вдъхнови да го споделя и тук в TechTrends.
Десетки маси, осеяни с нарисувани на ръка транспаранти, изпълнени с блокчета LEGO, десертчета за хапване набързо и безброй други неща. На всяка от масите централно място заемат три предмета – необичайно LEGO творение на колела, чудато състезателно трасе и лаптоп. Между тях „жужат“ цял рояк от деца, които спонтанно викат, смеят се и тичат между масите.
Зад целия този привиден хаос обаче има строга организация. На всяка маса, блокчетата LEGO са внимателно сортирани по вид и дори по цвят. Децата, пристигнали специално за повода от различни точки на страната, са групирани по отбори, всеки със собствена тениска, някои дори с лога. Когато се правят промени по роботите или се програмира на лаптопа, около съответната маса настава тишина и всички съотборници са се концентрирали върху задачата. В момента, в който LEGO творение тръгва по официалното състезателно трасе, се формират агитки като на истински стадион и като на всяко дерби – хубавите места за гледане се запълват за секунди.
Учителите и менторите на децата се опитват на моменти да вкарат малко дисциплина. Емоциите доста често надделяват и понякога дори възрастните се включват в експресивните реакции на учениците при тази LEGO надпревара.
В началото бе First LEGO League
Инициативата започва през 2015 г., когато се провежда първото издание, а след това състезанието се превръща в ежегодно. Идеята се ражда след като спира българският формат на First LEGO League, поради загуба на лиценза. Това е състезание за деца, които, насърчавани от възрастни ментори, създават LEGO роботи посредством SPIKE Prime комплекта на датския конструктор. Учениците ги програмират със специално приложение и след това ги пускат на мисии по различни трасета.
„SAP Labs България участваше с ментори във First LEGO League (FLL) преди 2015 г. и отборите обикновено бяха едни от най-силните“, коментира Моника Ковачка-Димитрова, старши проектен мениджър в SAP Labs България и организатор на „Роботика за България“. „Със закриването на лигата в страната тогава, беше повдигнат въпросът как може да се продължи формата“, обяснява тя.
Затова „Роботика за България“ взима правилата на FLL и основния LEGO програмируем модул EV3, а по-късно и Spike Prime, с които се строят роботите. Всеки отбор е съставен от ученици на възраст от 10 до 16 години, които са водени от свой учител ментор. Те работят за изпълнението на различни мисии с робот, създаден от тях в рамките на една учебна година. Устройството трябва да е напълно автономно и предварително програмирано – не само да се движи и маневрира по състезателното поле, но да взима, пренася и оставя различни предмети на определени за това места, както и да изпълнява допълнителни задачи.
„Има все повече мисии с роботите, които изискват да се пренасят неща по полето и да се поставят по определен начин, затова те трябва да са маневрени, стабилни и прецизни“, коментира Виктория Габровска, бивш участник и настоящ съдия в програмата.
Адаптация за по-голяма достъпност
Спирането на FLL отваря нова възможност, защото според Ковачка-Димитрова това състезание до голяма степен е било „елитарно“, поради високата цена на LEGO комплектите и допълнителните компоненти, които не са по джоба на всяко училище. SAP Labs България заедно с ФРГИ решават, че могат да адаптират FLL формата и той да стане по-достъпен за родните ученици. Те осигуряват и предоставят комплектите на менторите и отборите, и заедно организират цялото състезание.
„В „Роботика за България“, много от допълнителните части, особено от трасетата, са направени от подръчни материали“, разказва Ковачка-Димитрова от SAP Labs България. Тя дори си спомня как за едно от изданията един от отборите е изял за десетина минути кутия от сладолед, за да могат да ползват опаковката за терена. „Много е важна ролята на учителите, защото те имат най-пряк контакт с децата и съответно най-лесно могат да формират отбори“, коментира още тя.
Чрез учителите, които стават ментори, се постига доста широк обхват на състезанието. За девет години постиженията на „Роботика за България“ са забележителни. Досега са взели участие над 2800 ученици от цялата страна, като са обхванати 55 населени места, над 110 училища и учебни центрове, ангажирани са над 270 учители и има над 70 регистрирани отбора. В събитието се включват над 30 доброволци, сред които служители на SAP Labs България и бивши участници. На последното издание участват почти всички регистрирани отбори, като 36 от тях достигат до финала.
„Ние подбираме и одобряваме менторите и училищата в програмата, като взимаме предвид различни демографски и статистически данни, за да даваме възможност на различни по профил ученици“, коментира Илияна Николова, изпълнителен директор на Фондация „Работилница за граждански инициативи“ (ФРГИ).
Неправителствената организация обхваща цялата административна работа по осъществяването на програмата „Роботика за България“. Това включва връзката с менторите и отборите, подбора на учители и съпътстващата административна дейност, организирането на транспорта и нощувки за децата, които са от най-далечните краища на страната и др. Според Николова инициативата е огромен проект, който си заслужава всички усилия. Доказват го увеличаващият се брой доброволци, отбори и ментори, както и участници, които идват от цялата страна.
„Успяваме да привлечем ученици от всякакви населени места – дори и по-малки, както и деца от малцинствени групи и така показваме, че роботиката не е само за отличници в точните науки или за привилегировани училища“, допълва Николова.
През 2023 г. First Lego League лицензът се завърна в България и вече някои от най-добрите отбори, подготвени в програмата “Роботика за България”, се състезаваха и в международния формат тази година. Двете състезания имат добра кооперация и докато “Роботика за България” ще остане в своя формат на инкубатор на нови отбори, обучител на нови ментори, с цел достигане дори до най-малките населени места, официалният формат на FLL дава възможност на отбори за изява извън страната.
Преживяване и приключение, не само състезание
Състезателната част дава истински заряд, който дори може да не се види в най-нажежените спортни събития. Но цялото преживяване е това, което движи не само децата, но и самите ментори, доброволци и организатори да продължават с новите издания.
„Децата не разбират кое е най-правилното, когато само им се каже – те първо трябва да го преживеят и усетят“, коментира Венелин Николов, учител по роботика и информационни технологии в „ОУ Васил Левски“ в Разград. Той е сред първите ментори и води едни от първите отбори в „Роботика за България“ още от старта на програмата през 2015 г.
„Когато децата дойдат на състезанието, преживеят и усетят тръпката, те виждат смисъла в него и после подхождат с още по-голям ентусиазъм за следващото издание“, допълва Николов.
Силните емоции и впечатления мотивират не само децата, но и всички останали. Менторите също участват на доброволен принцип, водени от постигнатите резултати, успехи и удовлетворение.
Добавената стойност на „Роботика за България“
Първоначалното очакване, че в едно състезание по роботика акцентът ще е върху технологиите, се оказва несъвсем точно. Те са крайният продукт, но по-полезните и важни неща, които децата извличат, са съвсем различни. Работа в екип и отбор, да можеш да се довериш на останалите съотборници, да можеш да създадеш проект, който да презентираш, и всякакви други меки умения, които се развиват в процеса на участие, се оказват далеч по-ценни за учениците.
„Първо ме привлече идеята да се науча да конструирам и програмирам робот, но после осъзнах, че това, което ме задържа в състезанието, е отборната игра – да си помагаме и взаимно да се допълваме като профил и умения“, споделя Виктория Габровска. Тя е участвала на четири състезания „Роботика за България“, включително на първото през 2015 г. с нейния отбор „CyberBuilders“ към ПГ „Найден Геров“ от град Лом. В момента е студент в УНСС в специалност „Бизнес информатика и комуникации“ и продължава да е част от инициативата в ролята си на съдия. Подобно на доста от участниците в състезанието през годините, тя продължава да е част от него.
„Тук водеща е екипната работа и най-важното е егото да мине на заден план, което в детска възраст е много трудно и това е всъщност работата на менторите“, подчертава учителят и ментор Венелин Николов. „Най-важното, което участниците научават в „Роботика за България“, е, че те зависят един от друг“.
„Не само сплотяването и формирането на екип допринася за израстването на децата, които участват в програмата. Те развиват и редица меки умения, а това допълва програмата на настоящата образователна система в страната“, пояснява Илияна Николова от ФРГИ. „Децата развиват своите презентационни способности, които впоследствие много от участниците са приложили успешно например по време на своите кандидатстудентски изпити години след приключване на участието им в състезанието“, допълва Моника Ковачка-Димитрова от SAP Labs България.
Другото умение, което развиват учениците, е аналитичното мислене. Например установяват, че ако роботът е с пълна батерия, върши задачите по един начин, а когато е с по-изтощена – по друг. И ако нещата не вървят както трябва, по пътя на логиката търсят причината.
„Изисква се добро планиране на задачите и тяхната последователност, в зависимост от състоянието на робота“, обяснява менторът Венелин Николов.
Желание за развитие
Силните емоции и впечатления по време на финалното състезание променят нагласите на децата. Вниманието им се насочва към ролята и приложението на технологиите и интересът им към тях се засилва, при това по един позитивен и полезен начин.
„Покрай състезанията децата израстват като личности – започват да преследват различни цели и като цяло търсят реализация в ИТ сектора“, споделя Моника Ковачка-Димитрова от SAP Labs България.
Докато „Роботика за България“ променя житейските нагласи на децата, организаторите обмислят как да разширят допълнително формата на програмата. Това може да се случи чрез създаването на регионални издания, които да заместят предварителната „пресявка“ на отборите.
Наградите са разпределени, емоциите споделени. Краят на настоящото издание на „Роботика за България“ дава началото на следващото, което ще е и юбилейно десето поред. Инициативата развива желанието, уменията и любопитството на децата и тийнейджърите, а проследяването ѝ на живо създава и пориви на автора да се върне към LEGO конструкторите.
