Софтуерната индустрия продължава да расте и то с по-добри темпове от прогнозните, както през 2023 г, така и през 2024 г. Позитивните новини идват на фона на потенциалните опасения за икономическо забавяне сред основните клиенти на българския IT сектор, които са основно САЩ и Западна Европа. Те вече се усещат в аутсорсинг сегмента, който за първи път през 2023 г. беше принуден да съкращава персонал.
За сметка на това, софтуерната индустрия е доста по-устойчива. Тя добавя нови служители през последните години, приходите ръстат повече от първоначалните прогнози и оптимизмът се запазва и за бъдещите периоди. Това са част от изводите на ежегодния доклад на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) за 2024 г.
При представянето на резултатите от „Барометъра“, Българската работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ) представи идеята си за образователна реформа. Тя предвижда разгръщането на поне 10 „технологични училища“ в различни части на страната и чрез тях да реши дългогодишната драма с намирането на качествени IT кадри. Проблемът досега беше частично решаван с развитието на частни академии.
Позитивните резултати
През изминаващата вече 2024 г. българската софтуерна индустрия се очаква да повиши приходите си с 12.4% на годишна база. Те вече са на ръба от психологическата граница от 10 млрд. лева – 9.785 млрд. лева. Данните са прогнозни, защото все още компаниите не са приключили финансовата година.
Тенденцията обаче е, софтуерният сектор да преизпълни тези очаквания. Например, през 2023 г. БАСКОМ прогнозираше отново ръст от около 12.1% за същата година. Обновените окончателни резултати на браншовата организация обаче показват 16.5% увеличение на приходите или добавяне на малко под 1.3 млрд. лева до общо 8.7 млрд. лева. От БАСКОМ и БРАИТ запазват оптимизма, че е възможно преизпълнение на ръста за 2024 г., когато бъдат обявени крайните финансови отчети на компаниите.
Делът на софтуерната индустрия спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) на България също се увеличава от 4.7% през 2023 г. на 4.9% през настоящата. Добавянето на нови работни места се забавя през последните години, но поне се запазва за разлика от някои други сектори. През 2024 г. се очаква софтуерната индустрия да надмине с малко 60 хил. служители. Това е с около две хиляди нови работни места.
От БАСКОМ подчертават още няколко фактора, които показват значението на сектора, като ползват данните за миналата година. Основният е в тежестта на осигуровките, които работодателите плащат. Въпреки, че делът на работещите в софтуерния сектор е само 1.9% от работната сила в страната, компаниите са изплатили за осигуряване на своите служители 5.9% от всички изплатени към бюджета суми по това перо. Тоест, софтуерните експерти плащат три пъти повече осигуровки над средните за страната.
Рисковете пред сектора
Софтуерната индустрия премина през няколко трансформации на основните рискове в сектора. Първоначалните проблеми на бранша беше липсата на специалисти, което щеше неминуемо да удари по възможностите за растеж в перспектива. Този проблем беше частично решен с различните частни академии и образователни инициативи в сътрудничество с някои университети в страната. Вносът на работници от страни извън Европейския съюз, чрез т.нар. „сини карти“ също беше облекчен, но само частично. Очакванията са сега Брюксел да унифицира изискванията и административните процедури за подобни разрешителни.
По-актуалното опасение са геополитическата и икономическа ситуация по света. Основните пазари на софтуерните компании са в Западна Европа и САЩ. Първият регион е изправен пред редица затруднения в макроикономическо отношение. За момента софтуерния сектор не усеща тези проблеми, но аутсорсинг бранша за първи път от години обяви намаляване на общия брой служители.
Според Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST) в класическия аутсорсинг (т.нар. изнасяне на бизнес услуги или BPO) служителите са намалели от 62 хил. на 61 хил. през 2023 г. Като една от причините е прехвърляне на редица проекти от България в Индия.
Подобни предизвикателства не се очакват при софтуерния бранш, поне засега. БАСКОМ има сравнително позитивна прогноза за по-следващата 2026 г. Очакванията са тогава софтуерната индустрия да достигне 14 млрд. лева приходи, от които над 3.6 млрд. лева да отиват за данъци и осигуровки (сега са около 2.7 млрд. лева – бел. ред.). Прогнозите за новите работни места, които ще се открият, са за 10 хил., докато заетите в бранша ще надминат 70 хил. души.
Образователна реформа 2.0
Идеята за образователни реформи се подкрепят от различните технологични браншови през годините. Но дори и преди политическата нестабилност, държавата не съумяваше да направи радикална такава. Затова, сега БРАИТ имат нова инициатива – създаване на т.нар. „технологични училища“. Те ще трябва да развиват ученици от средно образование в различни технически аспекти – от програмиране, през управление на проекти, до по-научни сфери, като космически системи.
Новите технологични училища ще са изградени по „кампусен“ принцип. Тоест, те ще представляват сравнително затворена система за обучение, в което учениците ще имат по-малко неща, които да ги „разсейват“. Идеята не е напълно нова, има я на Запад, а и още пред 1989 г. има изградени две подобни училища – Технологичното училище „Електронни системи“ (ТУЕС) в София и Професионалната гимназия по компютърни технологии в Правец. Те обаче не са кампусни, но са добра и визионерска стъпка, направена през комунистическия режим.
Председателят на БРАИТ Доброслав Димитров обяви, че в тези технологични училища ще се развиват професиите на бъдещето. Както и, че те няма да заменят природо-математическите гимназии. Това ще са по-профилирани и професионално ориентирани образователни центрове. Освен споменатите вече в София и Правец, има изградени още три – в Стара Загора, Варна и Бургас. Според Димитров, последното технологично училища най-много се доближава до създадената от БРАИТ концепция. В процес на изграждане са още две във Враца и Смолян, а амбициите са да има поне още десетина, в различни други региони в цяла България.
