Статията е обновена на 8 януари 2025 г. в 14:30 часа
Индексацията покрай високата инфлация през последните няколко години се „услади“ на трите големи телекома. Въпреки, че беше оспорена от регулаторите, компаниите успешно я приложиха и тя изигра част от добрите им финансови резултати през тези периоди. В крайна сметка, операторите и Комисията за защита на потребителите (КЗП) се договориха за нови условия, при които цените на съществуващите абонаменти да се коригират на база преминаването на определен праг на годишната инфлация в страната.
Това в комбинация със заслабващия темп на поскъпване на основните стоки през 2024 г. може да елиминира индексацията като инструмент за повишаване на приходите. Данните за годишната инфлация се очакват в средата на януари, като прогнозите са, че тя може да надхвърли 2%, което е договореният праг от КЗП за корекция на цените при телекомите.
Операторите решиха да се презастраховат и да проявят креативност, като въведат скрита такава. Първо, през декември 2024 г., „Йеттел България“ обяви едностранна промяна в общите условия (ОУ) по своите договори, с което разшири потреблението по договорите, но и увеличи цените. „Виваком“ ги последва няколко дни след Нова година и обяви подобна корекция, но само на цените, без да добавя минути или пренос на данни. КЗП излезе със становище още при действията на „Йеттел“, с което се противопоставя на практиката, но прехвърля топката към съда.
При телекомите важи неписаното правило, че когато две от основните компании предприемат някаква нова ценова политика е въпрос на време и третият да ги последва. До момента „А1 България“ не е обявил подобна промяна на ОУ, но е твърде вероятно да я предприеме. Както и при индексацията, австрийският оператор най-вероятно изчаква да види развоят преди да действа.
„Добавките“ на операторите
В началото на декември, „Йеттел“ обяви, че ще увеличи месечната такса с 1, 2 или 3 лева, в зависимост от настоящия план. Това ще стане като се добавят допълнителни екстри, като по-висока скорост на мобилния интернет и др. Промяна на цените има и при някои дигитални услуги. „Виваком“ не е толкова щедра и само добавя 1 или 2 лева (в зависимост от типа услуга) към месечната такса. Разликата между двете действия обаче може да се окаже значителна от регулаторна гледна точка.
Корекциите влизат в сила автоматично, като се налагат чрез едностранна промяна в общите условия и важат, както за индивидуални, така и за корпоративни клиенти. При „Йеттел“ промените стават реалност от 1 февруари, а тези на „Виваком“ – от 8 февруари. През това време потребителите могат да сключат нови договори, като изберат от наличните такива за всеки от портфолиото на операторите. В някои случаи, те за момента може и да са по-изгодни от старите с новата „индексация“.
Законно ли е
Ключов момент, който и двата телекома подчертават, е третата опция за клиентите. Последните могат да прекратят веднага абонамента си ако не са съгласни с наложените едностранно от компаниите промени. При този случай, те няма да дължат неустойки. Единствено при взимане на устройства на лизинг, те ще имат избор дали да изплатят цялата остатъчна сума или да продължат да погасяват вноските. Ако изберат втората опция те ще се увеличат, в случай, че се ползват отстъпки през плана.
Всичко това е записано в самите договори и на трите оператора. Такова е и законовото изискване при едностранна промяна на параметрите на контракта и на общите условия. Друго условие е всякаква подобна корекция да става с поне едномесечно предизвестие. Това също е спазено от телекомите. Има противоречива информация от операторите за запазването на мобилния номер. Някои потребители са уведомени, че прекратяването на абонамента означава закриването му или се дължат неустойки, но по закон потребителят може да заяви прехвърлянето му с едномесечно предизвестие.
Затова на теория, действията на операторите изглеждат изрядни пред закона. Може в индивидуалните казуси да възникнат такива, които да попадат в „сива зона“ или да правят някое нарушение, но в общия случай, се спазват предвидените от нормативната рамка и договорите условия.
Реакцията на КЗП
Реакцията на КЗП беше бърза, но и доста динамична. Първо, регулаторът прехвърли проблема към Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Това беше направено, защото измененията са направени на база текстове в Закона за електронни съобщения (ЗЕС), които са основно поле на действие на КРС. След това, обаче КЗП се активира и обяви, че действията на „Йеттел“ се водят като „непоискана услуга срещу заплащане“. Тъй като, потребителят не е заявил изрично, че иска тези допълнителни услуги, които оператора предлага и той може да откаже тяхното заплащане. Което вече попада в Закона за защита на потребителите (ЗЗП).
Може да звучи заплашително, но КЗП уточнява, че когато се нарушава съответния член от горния закон, глобата за юридически лица е… между 1 000 и 3 000 лева. Другите действия, които регулаторът ще предприеме е да сезира съдът за неспазването на съответния член и да представи потребителите пред него. От държавния орган обаче предупреждават, че операторите могат да прекратят услугите на съответните абоанти, докато траят делата, а те могат да се провлачат с месеци.
Последно, КЗП заплашва, че тези действия могат да се разгледат и като ограничаване на свободния избор на потребителите, което да попадне като нелоялна търговска практика. Което вече е в компетенциите на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).
Тук става ясно видима причината защо „Виваком“ само едностранно променя месечните абонаменти, без да добавя услуги. По този начин, корекциите на компанията не попадат в ситуация за „непоискана услуга срещу заплащане“ и съответно връзва ръцете на КЗП. За момента, реакция от този регулатор (а и от останалите) за действията на „Виваком“ няма.
(Обновено – 8.1.2025 г. 14:30 ч.) КРС излезе със становище, че е направила анализ на действията на „Йеттел“, както и на останалите два телекома. Вследствие на което от ведомството допълват, че „събраната в хода на проверката информация ще бъде предоставена на КЗП във връзка с правомощието й да наблюдава устойчивостта на пазара на дребно с цел осигуряване защитата на потребителите срещу нелоялни търговски практики“. Казано на прост език, КРС прехвръля топката обратно в полето на КЗП.
Ефектите за пазара
Забавящата инфлация може да лиши телекомите от възможността да вдигнат цените на вече действащите абонаменти. Затова два от операторите (засега) решиха да се презастраховат и да индексират едностранно цените с промяна на общите условия. Така, те създават контролиран избор за потребителите и потенциално решават един от проблемите на телекомите – да редуцират броя на клиентите, които карат на безсрочни договори.
Потребителите могат да останат на стария контракт и съответно на новите цени, да преподпишат нов, което всъщност е желанието на компаниите. Или да прекратят и да отидат при някой от конкурентите, но предвид факта, че два от тях вече правят такава „индексация“ е просто ситуация тип „от трън та на глог“.
Създава се обаче и опасен прецедент, в който телекомите ще могат да използват факта, че са само трима основни играча и да правят подобни корекции всяка година. Вторият елемент е, че предвид инфлационната индексация, това може да доведе до двойна корекция на цените. КЗП и телекомите вече си стиснаха ръцете за нея, но за новия казус, регулаторът изглежда в по-слаба позиция от преди. Ключова ще са реакциите на съда, останалите две институции (КЗК и КРС), както и на третия оператор – „А1 България“.
