Технологичните гиганти имат много общи неща помежду си. Те са неизбежна част от нашето ежедневие, платформите им доминират в по-голямата част на света и всяка промяна, която направят оказва влияние на милиони и дори милиарди потребители. Те формират приходи и печалби от милиарди долари, а някои от тях, като Apple и Microsoft надминаха пазарна оценка от 2 трлн. долара.
Друг показател, по който те си приличат и за който не се говори толкова много сред обикновените потребители е факта, че те почти никога не плащат данък печалба. Технологичните гиганти на няколко пъти бяха в центъра на скандали, при които чрез сложни счетоводни и юридически практики, те напълно избягват подобни плащания. Мащабът им и ресурсите с които разполагат им помагат да постигат тази цел. Вярно е, че им създава определени ограничения, но позитивите определено ги оправдават.
Предвид все по-засилващия се стремеж на САЩ да регулира технологичните гиганти, Вашингтон, заедно с водещи държави от Европейския съюз (ЕС) подхванаха идеята за глобална данъчна реформа. Тя има за цел да запълни пробойните и да затвори вратичките, които позволяват на големите мултинационални компании да не плащат никакъв данък печалба.
Предложението на големите
По време на срещата на Г-7 (основните западни икономики в света – САЩ, Канада, Франция, Германия, Италия, Япония и Великобритания), беше приета идеята да се изгради единен корпоративен данък печалба в целия свят. Параметрите са да има минимален праг от 15% за компании, които имат глобален оборот от над 750 млн. евро на година. Новата ставка ще бъде ефективна ако се прилага от всички държави и засяга само големите корпорации, но не и малки, средни или големи локални предприятия.
Идеята беше подкрепена от 130 държави, сред които и България, като основният поддръжник е Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). На 9 юли темата ще бъде централна и на следващото ниво на международната сцена – срещата на Г-20. За момента идеята е подкрепена основно от Западния свят. Очакванията са, че Г-20 ще застане зад нея, но засега това не е напълно сигурно.
Краят на данъчния рай
Ако предложението бъде прието от Г-20 и приложено в глобален мащаб последствията ще са огромни. Не само за мултинационалните корпорации, но и за държавите, които в момента предлагат изключително ниски или липсващи данъци, за да привлекат инвестиции. Те са познати под прозвището „данъчен рай“.
Най-големият пример в Европа, когато става дума за технологични гиганти е Ирландия. Районът около Гранд Канал в Дъблин е познат повече като „Силициевите докове“. В един от небостъргачите там е разположена европейската централа на Google, а до нея са тези на Facebook, Twitter и др. В самата Ирландия са съсредоточени голяма част от техните операции за Стария континент, както и тези на Apple, Pfyzer и много други международни корпорации.
Общото е специалната политика на страната възприета да привлича чуждестранни инвестиции. Ако даден международен бизнес вложи определен обем пари и наеме опрделен брой специалисти, то тя се облага с едва 0.005% данък печалба, вместо с официалния от 12.5%. Само този факт я прави изключително привлекателна за компании, да изградят своите регионални централи там.
Ирландия не е единствена. Редица малки и микро държави не взимат никакви данъци и те вече могат да се кажат, че са истински данъчен рай. Примери са Вирджинските острови, Бемуда и др. Предимството на Ирландия е, че тя е част от Европейския съюз, което я прави перфектна за базиране на операциите на гигантите за региона.
Двойният ирландски сандвич излиза от менюто
Големите корпорации не се задоволяват да плащат само 0.005% за европейските си продажби. Те налагат по-сложни схеми, които включват по няколко дружества в Ирландия и други страни тип „данъчен рай“. Създават се схеми, една от тях е позната като „двоен ирландски сандвич“. За нея сме писали подробно как я прилага Apple и за разследването на ЕС.
Накратко – чрез няколко дружества в Ирландия и други страни, преминава целия поток от приходи от Европа и по света. В случая с Apple основното дружество е базирано в Бермуда и реално притежава други две, които са в Ирландия. През последните преминават всички трансакции по света, но те прехвърлят парите към „данъчния рай“, без тези, които те генерират в страната. Така, Apple плаща 0 долара данък печлаба за почти всички продажби по света, а за много малка част от тях – само 0.005%.
Технологичният гигант изтегля част от тези пари под формата на лицензионни такси за авторски права. Тоест, Apple в Купертино държи интелектуалните права, а Apple в Бермуда продава. Недостатъкът на тази схема е, че не малка част от средствата остават блокирани на острова в Атлантическия океан, а компанията може да оперира само с част от целия си наличен кеш.
Някои компании стигат и по-далеч, като през още по-сложни схеми успяват да елиминират и елементът с 0.005% данък печалба в Ирландия. Ако навсякъде бъде уеднаквена ставката на 15%, то тогава „двойният ирландски сандвич“ и неговите производни ще излезе от менюто.
Съпротива и последици
Налагането на подобен унифициран данък за големите корпорации означава ефективен край на данъчния рай по света. За Ирландия това ще е и по-голяма загуба, защото ще премахне нейното конкурентно предимство. Това може да означава потенциален отлив на всички технологични и други гиганти, които са инвестирали милиарди в страната, за да не плащат високи данъци. Само Apple има производствени линии, маркетинг и поддръжка с общо наети 6 хил. души.
Затова не е изненада, че Ирландия е една от седемте държави на ОИСР, която не е подкрепила идеята за световна данъчна реформа. Самата организация изчислява, че при приемането ѝ, това ще означава поне по 150 млрд. повече платени данъци всяка година. Държавата вече беше изправен пред сходен казус. Когато отказа да изпълни решението на Европейската комисия да си изиска неплатени данъци в размер на 13 млрд. евро от Apple за периода от 2003 до 2014 г.
Премахването на данъчните облекчения ще означава, че привличането на някой от световните бизнес гиганти ще става вече с евтина и квалифицирана работна ръка, регулаторна и политическа обстановка и потенциални други държавни облекчения.
Самите корпорации, ще трябва да започнат да плащат данък печалба. Това може наистина да доведе до увеличение на парите по този показател, но определено няма да се хареса на инвеститорите. Дали ще окаже влияние върху потребителите е още рано да се каже. В технологичния сектор, ако бъдат приети и регулациите в САЩ и Европа, то тогава комбинацията между двете ще има сериозни последствия и размествания.
