На прага на 5G епохата – телеком пазарът в България през 2020 г.

Изминалата 2020 г. е последната в която ще може да разполагаме с моментна снимка преди няколко големи ключови трансформации на телеком пазара, които ще го променят в бъдеще. С което може да кажем, че в момента секторът е на прага на абсолютна нова епоха в България. Такава, в която най-вероятно трите телекома ще имат още по-доминиращо влияние на пазара.

Кои са тези трансформации? Първата е 5G, като трите основни оператора пуснаха своите търговски мрежи в края на изминалата и до средата на настоящата 2021 г. те разгърнаха бизнес модела на тези услуги. Нови планове, нова инфраструктура, но и очевидни технически и икономически препятствия ще забавят темповете на модернизация.

Втората са започналите процеси на частична консолидация при фиксираните услуги. Те могат да доведат до размествания на пластовете и дългоочакваното по-силно навлизане на „Теленор“ в този сегмент. Тук, може да добавим и позицията на „Булсатком“, в който се води истинска гражданска война за власт. Изходът от тези събития ще даде отговор, дали трите телекома ще имат някаква конкуренция или не.

Последният е частично продължение или част от предходния фактор – пазарът за наети линии. Започналите процеси на преструктурирането му през втората половина на 2020 г. продължават и през настоящата. Тук се включват, както някои придобивки на големите телекоми, така и отделянето на инфраструктурния бизнес на „Теленор“ във второ дружество – „ЦЕТИН България“ (CETIN).

Ако трябва да обобщим – през 2020 г. бяха започнати много процеси, които напълно ще изменят телеком пазара в България. Ефектите от тях ще ги усетим постепенно през настоящата година, но те ще оказват влияние и в дългосрочен план. Това са основните заключения, които може да изведем от годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) публикуван през юли месец. Настоящият анализ комбинира информацията от годишните отчети на основните телекоми, както и базата с данни на регулатора относно абонатите.

Ръст в пандемия

Може да ви е направило впечатление, че COVID-19 пандемията не беше включена в основните фактори. Това е така, защото тя не оказа негативно влияние, а напротив – по-скоро помогна на телекомите да засилят своите приходи. С което целия сектор отчита ръст през 2020 г., дори по-голям от този спрямо предходната година.

Така, телеком пазарът нараства от 2.68 млрд. лева на 2.861 млрд. лева или увеличението на годишна база през миналата година е 6.7%. То надминава темповете от 2018 г., когато беше 5.5% и 2019 г. – 4%. Голямото събитие е фактът, че за първи път приходите на гласови услуги са задминати от тези за пренос на данни. Като дял от общите постъпления гласът заема 40.6% срещу 41.8% при предоставянето на интернет. Важно е да се направи уточнение, че и в двете категории влизат съответните фиксирани и мобилни услуги.

Доставката на интернет е и в основата на цялостния растеж в сектора през 2020 г. Платената телевизия е от другите сегменти с увеличение, но то е с доста минимални стойности от 424 на 427 млн. лева. Всичко това е логично на фона, че доста хора преминаха на дистанционна работа, което създаде много по-голям интернет трафик по време на пандемията. Увеличението не е довело до сериозни технически затруднения, посочва КРС.

Пандемията забави разпределението на радиочестотите за мобилните мрежи от пето поколение (5G). Това накара два от операторите („Виваком“ и „А1 България“) да пуснат подобни услуги в края на 2020 г., но с доста ограничения. Първата компания разчита на софтуерен ъпгрейд чрез новата технология за споделяне на спектъра DSS, а втората на бавна модернизация на базовите станции. Реално, самият процес по пускането на 5G услугите се случи през настоящата 2021 г., особено след като бяха разпределени честотите на търг през пролетта. По всичко личи, че ще отнеме и повече време от очакваното.

Завръщане на консолидацията

Изминалата 2020 г. е важна и заради започването на поредния нов цикъл със смяната на собствеността на „Виваком“. Балканската United Group официално влезе във владение през юли, но истинските последствия за компанията и за целия пазар започнаха да стават очевидни през 2021 г. Дълговете бяха преструктурирани, започна частично ребрандиране, агресивни 5G мобилни планове и консолидация на пазара за фиксирани услуги. „Виваком“ изкупи няколко емблематични регионални оператора, като „Нет1“ в София, N3 (Entry) в Пловдив и NetWorks в Русе.

Те ще позволят на телекома да увеличи своята абонатна база. „Нет 1“ е най-апетитната хапка с 51 хил. интернет и 32 хил. ТВ потребители за 2020 г., показват данните на КРС. NetWorks разполага със 70 хил. на интернет, N3 е с 27 хил. на интернет и почти 8 хил. ТВ. Това може да доведе до промени при фиксирания пазар, тъй като позициите на „Виваком“ и „А1 България“ в двата подсегмента са доста близки. Проблемът в сравнението им е разминаването между данните подадени от отчетите на компаниите и тези публикувани от КРС.

През 2020 г. „Виваком“ е лидер при интернет доставката с пазарен дял от 27.2% и 571 хил. абоната по данни на КРС. В годишният отчет на дружеството те са 475 хил. „А1 България“ е с 549 хил. абоната и дял от 26%, по данни на регулатора и 478 хил. в годишният ѝ отчет. Добавката на над 100 хил. потребителя на интернет от „Виваком“ през 2021 г. може да ѝ затвърдят лидерската позиция.

На преден план – наетите линии

В хода на анализа на Комисията за защита на конкуренцията за сделките на най-големия по приходи оператор, беше посочено, че те няма да навредят на пазарната ситуация във фиксираните услуги на дребно. Но в тези на едро – ще. Това е заключението на КРС и има защо, телеком регулаторът да се притеснява. През 2020 г., преди да бъдат обявени сливанията, „Виваком“ заема 77.6% от пазара за наети линии на база абонати. При приходите, делът ѝ е 62.4%.

По-любопитен е друг факт, който се случи през настоящата година. „Теленор България“ отдели инфраструктурата си в дружество „ЦЕТИН“ (CETIN) миналото лято, като решението е на компанията-майка PPF Group. Година след това, новата фирма обяви, че придобива „София Комюникейшънс“.

По този начин, доскорошния технически екип на „Теленор“ реално си купува третото място в сегмента за наети линии. През миналата година то е заето от „София Комюникейшънс“ с 4.1% дял при абонатите и 6.6% при приходите. Така трите телекома, реално заемат и лидерските три места в този сегмент, докато всички останали имат дял от едва 7.2%, ако гледаме данните за 2021 г. КРС повдигна пред КЗК въпроса за конкуренцията в този сегмент, но засега антимонополния регулатор не вижда проблеми.

Битката за телевизията

Консолидацията засяга основно пазара на интернет на едро и дребно. Някои от операторите обаче разполагат и с ТВ бизнес. Ситуацията там също е интересна, защото това е един от малкото сектори, в които лидер не е „А1 България“ или „Виваком“, а сравнително независимия все още, „Булсатком“.

Сателитният оператор продължава да оглавява по брой абонати, но пазарния му дял пада от 36% на 33%, а като декларирана бройка пред КРС те са 687 хил. Това става за сметка на двата основни телекома – „Виваком“ и „А1 България“, които са с минимална разлика помежду си в битката за второто място с по малко над 25% всеки. Според данните в КРС първият оператор има 516 хил., а втория 520 хил. абоната. В техните годишни отчети са съответно 518 хил. срещу 540 хил. Във всички случаи, разликата между тях е минимална и всички промени оттук-насетне ще окажат влияние на лидерските позиции.

В края на 2020 г. стартираха процеси, които подсказват за истинска „гражданска война“ за собствеността на компанията. Повече детайли за нея излязоха наяве през пролетта на настоящата година, които поставят бъдещето на „Булсатком“ на карта.

Ако дружеството смени собственика си, основните кандидати са големите телекоми или лица свързани с тях. Придобиването или контролирания разпад на сателитния оператор ще означава, че ще се сложи край на последното голямо независимо дружество в сектора. Както и ще бетонира лидерските и недостижими позиции при интернет и платената телевизия на двата големи телекома. В случай, че „Теленор“ придобие „Булсатком“, тогава, мобилният оператор ще се включи наистина във фиксирания бизнес. Компанията вече показва амбиции в пазара на едро и е въпрос на време да навлече по-ударно и в този на дребно.

Надеждите за нов сателитен оператор през 2020 г. бяха насочени към Neosat – новият доставчик, който използва сателита на родното дружество „България Сат“. Неговата търговска дейност започна от юни миналата година, но за седем месеца е успяло да привлече едва 958 клиента, показват данните на КРС. Това показва, че усилията на бившия съсобственик на „Булсатком“ Максим Заяков може и да не успее да затвори напълно веригата по доставки на сателитна ТВ.

Стартът на 5G

Изминалата 2020 г. беше белязана и с дългоочакваният старт на мобилните мрежи от пето поколение (5G). „Виваком“ пусна такава в края на септември миналата година, а през ноември това стори и „А1 България“. Новите услуги бяха привидно започнати през 2020 г., като те бяха с много ограничено покритие и достъп до потребителите. Реалните стъпки бяха направени през настоящата година, както и първите ефекти се усетиха през 2021 г. От зимата стартираха новите тарифи, при които имаше кратка схватка между трите оператора. След което през лятото, „Теленор“ пусна и своята 5G услуга.

Има и друг момент, „Виваком“ и „Теленор“ разчитат на технологията за споделяне на спектъра DSS, за да пуснат мрежа от пето поколение. Тя се явява като силен и основно софтуерен ъпгрейд на 4G услугата, докато „А1 България“ разчитат изцяло на класическия подход с модернизирането на базовите станции. Първите два телекома ще ползват хибриден модел – комбинация от DSS и ъпгрейдването на инфраструктурата поне още година-две.

С което „А1 България“ е по-напред с качеството на 5G връзката, но конкурентите ѝ – в покритието. Доказателство за това е наградата от юли месец, която получи най-големия по абонати мобилен оператор от Ookla за най-бърза 5G мрежа. Компанията беше принудена да ребрандира своята услуга като 5G Ultra, за да се диверенцира от конкуренцията. Изобщо, петото поколение мобилни мрежи беше пуснато в края на 2020 г., но основните развития в това направление последваха през настоящата година.

Изводите и очакванията

Изминалата 2020 г. предложи много промени, които обаче ще окажат влияние в средно или дългосрочен план за пазара. Самият той върви към консолидация на властта към трите основни телекома. Тази тенденция трябва да бъде затвърдена през 2021 г., когато изтичат мобилните лицензи на двете независими дружества – „Булсатком“ и „Ти.Ком“ в 1 800MHz. Последната компания реално няма никакви клиенти и не предлага мобилни услуги, докато при първото те са около 1 500.

Разпределението на 5G честотите бетонира позициите на трите водещи телекома. Разгръщането и развитието на тези услуги ще чертаят и бъдещето на почти целия сектор. Към тях добавяме и затвърждаващата се доминация на водещите оператори при фиксираните услуги, покрай консолидационните процеси. Ключово събитие ще бъде решаването на съдбата на „Булсатком“, което ще пренареди пазара при платена ТВ и донякъде на интернет доставката.

Намаляването на конкуренцията и модернизацията към 5G в един момент ще се усети от потребителите. Това означава вдигане на средните цени, като се предлагат по-плътни пакетни предложения и по-високи скорости. В момента, в който независимите оператори намалеят, този процес ще се засили допълнително.