Градовете ще продължат своята еволюция и растеж. Населението в тях ще се увеличава със стабилни темпове, а с него ще набъбват предизвикателствата пред развитието на градската среда. Някои мегаполиси активно работят по тяхното преодоляване, като активно се обръщат към новите технологии.
Много българи се питат, къде са българските градове спрямо световните тенденции? Други, дори не смеят да си помислят за подобно нещо, предвид някои горчиви примери от близкото минало. Конференцията Knowledge City 2019, организирана от investor.bg се опита да намери отговори на тези въпроси.
„Близо 80% от европейското население ще живее в градовете. Тези данни са илюстративни, за това, че трябва да намерим решение на предизвикателствата, с които общините ще се сблъскат за подобряване на градската среда“, обяви Мария Габриел, българският еврокомисар отговорен за „Цифрова икономика и общества“ във видео обръщение по време на Knowledge City 2019.
Хубавите пожелания
Тези тенденции и потенциални предизвикателства най-вероятно няма да подминат България. Припознато е и ефективното решение – иновациите, високите технологии, съвременно образование и насърчаване на предприемачеството. Росен Плевнелиев (президент на България в периода 2012-2017 г.) даде за пример визията на Mercedes за бъдещето на автомобилите.
То се крие зад абревиатурата CASE. Разкодирана тя означава – Connected, Autonomous, Shared и Electric. Германският гигант вижда, че автомобилите ще стават все по-свързани, автономни, споделени и електрически. Комуникацията на колите с глобалната мрежа и потенциалното им общуване помежду им вече започва да се прилага, макар и с бавно темпо. Работата по автономните автомобили също върви усилено, като бариерите там все повече се трансформират в регулаторни и с ресурсни.
„Иновациите са в основата на новата индустриална революция и е хубаво, ако България активно участва в нея“ Росен Плевнелиев
Електрическите коли вече не са толкова голяма екзотика, а скоро ще са наистина масов продукт. Идеята, че все повече услугите за споделено ползване ще изместят притежанието на автомобил, също постепенно се реализират. Особено в условията на препълнена градска среда.
Росен Плевнелиев обяви, че добър пример за иновативно мислене в тази сфера е услугата Spark, която се предлага в София.
„Иновациите са в основата на новата индустриална революция и е хубаво, ако България активно участва в нея“, допълни той.
Розовите очила бяха бързо свалени от Георги Шопов – председателят на „Националната асоциация на строителните предприемачи“. Той изказа грозната истина, че през последните 30 години няма адекватни градоустройствени планове. Тези които са създадени през 80-те години на миналия век изобщо не са били спазвани или развивани оттогава до сега.
„Изпуснали сме планирането, но сега чрез технологиите може да наваксаме и да създадем умен град“ Георги Шопов
„Изпуснали сме планирането, но сега чрез технологиите може да наваксаме и да създадем умен град“, отбелязва Шопов, по време на първия панел на Knowledge City 2019. Като допълни, че всичко се прави на парче и няма изградени здрави основни, на които да се стъпи.
Няма пари – действайте
За сметка на това София е първият град, който прие стратегията за интелигентно развитие на градовете в Европейския съюз, обяви Дончо Барбелов, зам.-кмет на столицата.
Големият проблем е, че Брюксел няма да предостави централизиран финансов ресурс за реализирането ѝ.
„Няма оперативна програма и това затруднява финансирането на стратегията“, коментира Барбелов. Или ситуацията е „Няма пари – действайте“, както я описаха участниците в Knowledge City 2019.
Това, което прави в момента София е да се опитва да черпи ноу-хау от други европейски столици и да подписва меморандуми за сътрудничество. Такива бизнес споразумения има с Лондон и Виена, а разговори се водят и с Варшава.
Действията на Софийска община все пак не са само на думи. Изпълнителният директор на „Асоциация за развитие на София“ Светлана Ломева коментира, че столицата ни вече е отворила програма за финансиране на стартъпи, както и лаборатория за иновации.
„Няма как да имаме умни градове, без умни хора – родители и деца“ Таня Христова
София все пак има доста силно развита IT и стартъп общност, която движи голяма част от екосистемата сама. В останалите градове ситуацията е малко по-трудна. Така например, Бургас тепърва работи за създаването на споделени офиси (т.нар. co-working), с които да се насърчат младите предприемачи и прохождащи бизнеси в града.
Габрово се обръща към корените си на Възрожденски образователен център.
„Няма как да имаме умни градове, без умни хора – родители и деца“, това обяви кметът на града Таня Христова. Тя допълни, че дуалната система в която ученици работят през лятната ваканция дава доста добри резултати и се планира да се разшири.
Западният опит
Ако практическите примери за това, какво се прави в България липсваха по време на Knowledge City 2019, такива за западните градове бяха в изобилие.
Симеон Щебунаев от Кралския институт на британските архитекти представи как Лондон създава благоприятна среда за развитие и живеене. Столицата на Великобритания не просто отваря данните си, които генерира като община, но отива по-далеч. Тя създава специални API интерфейси, които позволяват лесното им вграждане в различни онлайн или мобилни приложения.
Вторият пример от Лондон е в създаването на лаборатория за градска мобилност. Разположена в Грийуич тя изследва ефектите и анализира необходимите мерки за въвеждане на автономни коли. Идеята е да се съкрати максимално времето в пускането на подобни возила в Лондон.
Щебунаев даде за пример и Район 22 в Барселона, който от западаща индустриална зона е трансформиран в жива технологична лаборатория. В нея компаниите могат да тестват в реална обстановка различни иновации, без да предизвикат хаос в града.
Директорът на обслужване на инвеститорите за град Лодз в Полша – Адам Пустелник, показа какво може да се постигне с правилно използване на европейските фондове. С тяхна помощ те са напълно трансформирали центъра. От една страна създават централен парк, с който кандидатстват за световното изложение за паркостроителство и градинарство Green EXPO. От друга изграждат цял бизнес квартал, в който разполагат и най-голямата жп. гара в Европа.
Всичко това е постигнато с европейски средства. Пустелник споделя и тайната за успеха – публично-частните партньорства. Общината изгражда сградите и инфраструктурата, но после ги предоставя на бизнеса да ги управлява. Същата практика се използва и в Лондон в лабораторията в Грийнуич, допълва Щебунаев.
Така, докато София е първенец по стратегии, столицата ни трябва да започва да наваксва изгубеното време и изоставането в изграждането на истински иновации.
