Добилият световна популярност южнокорейски сериал Squid Game се оказа скритият коз на Netflix в борбата за надмощие във видеострийминга. Директните ползи вече се изчисляват на близо милиард долара за платформата, а дългосрочните може да са много по-големи. Интересното е, че те може да окажат такова влияние не само върху Netflix, но и да са звучен шамар за Холивуд и техния модел за създаване на развлекателна продукция, който не може да генерира качествени филми и сериали през последните няколко години.
Решихме да не правим ревю на Squid Game („Игра на калмари“, като явно е грешно преведено на български в множествено число – бел. ред.). Най-малкото такива вече е пълно в интернет пространството, а и TechTrends е ориентиран повече към тенденциите. Южнокорейската продукция има всички шансове да наложи нова такава, което е по-интересния ъгъл.
Финансова ефективност
За разлика от филмовите боксофиси, точните финансови резултати за всяко предаване излъчено през стрийминг платформите са трудни за изчисляване. Всяка компания следи различни и множество показали, на базата на които се формира какво влияние оказва върху услугата. Предимството е, че всяка стрийминг компания получава океан от информация за поведението на абонатите.
Именно по този начин, Netflix изчислява, че Squid Game ще допринесе 891 млн. долара по показателя – директна стойност. Това е най-ключовият индикатор, по който платформата разглежда различните продукции. Няма яснота как точно се формира той и какви елементи включва. Факт е, че Netflix вижда в южнокорейския хит огромен потенциал. Оценката е дадена от самата компания в нейни вътрешни документи, достъп до които е получил Bloomberg.
Интересното е, че първия сезон струва на Netflix едва 21.4 млн. долара за разработването му. Или грубо около 2.4 млн. долара на епизод, като стойността на отделните част почти сигурно варира. Цената им е съпоставима с тази на първите сезони от „Игра на тронове“ на HBO, докато тези в последния сезон струват над 15 млн. долара за брой. Това показва, че Squid Game е изключително ефикасен от финансова гледна точка.
Завръщане на вярата в оригиналните продукции
Netflix инвестира значителни средства в собствено съдържание почти от създаването си. Първата голяма продукция на платформата – „Игра на карти“ (House of Cards) постави високо летвата и почти наравно като качество на продукцията с „Игра на тронове“. Двете поредици имат доста общи неща – големи бюджети и изключително слаби последни сезони, които доста фенове дори отричат за тяхното съществуване.
След „Игра на карти“, самостоятелното съдържание на Netflix е с противоречиви резултати. В повечето случаи то е насочено към тясно специализирана аудитория, като Love, Death & Robots. „Кралски гамбит“ (Queen’s Gambit) е едно от малките изключения за по-масова продукция, която предизвиква по-висок интерес. Тя обаче се оказва жертва на политкоректността, на която Netflix и Холивуд като цяло все повече наблягат. Което доведе и до някои иронични резултати, в които световноизвестна грузинска шахматистка, да обяви „Кралски гамбит“ за сексистки и лъжлив.
Squid Game реално е вторият истински хит, след „Игра на карти“, който може да привлече огромна аудитория и да остави изцяло положително впечатление. Без да предизвика голямо противоречие към себе си. Последното не е гарантирано, като някои групи по света се опитват да атакуват по линия на насилието, което се показва в сериала.
Отвъд монопола на Холивуд
Хитът на Netflix е уникален с нещо съвсем друго – това е първата продукция за стрийминг платформа, която се превръща в световна сензация, но е разработена напълно извън Холивуд. Монополът на щатските компании в създаването на филми и сериали с качеството и универсалното им възприемане на максимален брой хора е нарушен.
Всъщност успехът на Squid Game се дължи именно на този факт. Южнокорейският сериал поставя различни икономико-социални въпроси без да ги изкривява едностранно през политкоректната линия, която следва Холивуд.
Липсва натрапчивия и фалшив идеализъм за „разнообразие“ от раси и „полове“, който все повече се интегрира изкуствено в блокбъстърите. Squid Game е доста реалистично направен от гледна точка на това как ще се развият нещата при ситуация на живот и смърт между напълно непознати хора. Без да се набляга на стереотипи или на идеали. Философските нишки не са пречупени през някоя розова или напълно фантастична призма. Напротив – те са приземени и болезнено близки до реалността.
Продукцията почти не разчита на компютърни ефекти и сцени, а основно на практични такива. Повечето сцени са истински декори, като виртуалните елементи присъстват, но са изключително малко. Нещо, което не е типично за Холивуд, като изключим повечето продукции на Кристофър Нолан. Това, в комбинация от приземения сценарий и отличната актьорска игра прави Squid Game да се отличава рязко от останалите на пазара в момента.
Моментен проблясък?
Ефектът на южнокорейския хит тепърва ще го усещаме. Най-вероятно ще има опити на Холивуд да направи своя версия и различни копия, които да имат за цел да яхнат вълната и да „неутрализират“ ефекта му. Netflix почти сигурно ще финансират втори сезон, предвид огромната му стойност, която те виждат в него. Въпросите тук са няколко.
Първият е, дали Netflix ще остави свободата, с която южнокорейския екип разполагаше до момента. Или ще се намеси по-пряко в креативния процес. Ако се случи второто, то Squid Game постепенно ще бъде обезличен.
Вторият е, как точно ще реагира Холивуд и дали ще направи правилния анализ на начина, по който Squid Game се превърна в такъв хит. Ако достигне до правилните заключения, може скоро да имаме завой в начина по който се правят филми в Холивуд и понижение (но не елиминиране) на политкоректните догми, които в момента доминират студиата. По-вероятният сценарий е да се изкриви всичко през досегашната призма и да се създадат безлични копия на Squid Game.
Независимо от всичко, ще видим най-малкото краткотрайни ефекти за развлекателната индустрия покрай успеха на южнокорейския хит. Дълготрайните ще зависят от това, как Netflix реши да управлява своя нов златен франчайз. Все пак всички помним, как платформата просто захвърли „Игра на карти“ в последния сезон. Нещо, което направи и HBO с „Игра на тронове“. Netflix няма право на грешки този път, заради засилващата се конкуренция от страна на големите като Warner Bros и Disney.
