През последните близо 15 години основна тема беше как облачните технологии ще диктуват IT тенденциите дълго време. Особено покрай развитието на мобилните устройства и възможността за онлайн достъп отвсякъде и по всяко време. Тази промяна дойде, но не овладя всички елементи на технологиите и ежедневието ни. Особено в корпоративния свят. За последния се появиха междинни решения като хибридния облак – комбинация от вътрешен сървърен капацитет и отдалечени изчислителни ресурси.
Фокусът към тях скоро ще се измести в ново направление. То се нарича периферни изчисления/технологии или т.нар. Edge computing. Hewlett Packard Enterprise (HPE) са на мнение, че вече настъпва ерата на подобен тип системи.
Компанията е лидер в предоставянето на корпоративни облачни решения и има силно историческо присъствие в България. Тя представи накратко тенденциите в бизнес ориентираните технологии на специална медийна закуска.
Кръговратът на технологиите
„Живеем в свят в който имаме хиперсвързаност“, обяви Ираван Хира, управляващ директор на Hewlett Packard Enterprise управлявано от Селeктиум в България. Според него, всичко ще бъде свързано, като дори обикновени неща и предмети вече стават „умни“.
Цялата тази свързаност вече прави експлозия от информация.
„Досега данните се четяха само от дигитален формат, но вече има технологии за извличането им от физически източници, като табели, глас, лицево разпознаване и др.“, коментира Хира.
„При Edge computing нещата трябва да придобият автономност, за да се постигне максимална скорост на изчисленията и всичко да става в реално време“ Ираван Хира
Любопитно е сравнението, което той направи относно развитието на изчислителните технологии в бизнеса и не само. Ако през 60-те години с мейнфрейм системите данните са били централизирани. Клиентските сървъри от 80-те и 90-те години са ги разпределили по клиенти. После колелото се завърта и облачните технологии събират информацията на едно място – в облака. Сега е време да се затвори цикъла и отново да преминем към децентрализиран подход – Edge computing-а.
На български, доста условно той се превежда като периферни системи (или на ръба, на границата и пр.). При тях, голяма част от данните се съхраняват и обработват на границата между мрежата и устройствата. Без да се преминава през облака. Причината е, че колкото и добра да е съвременната технология и връзка, винаги има ,макар и минимално (от няколко милисекунди), забавяне.
Когато всичко вече се случва и трябва да се случва в реално време, това забавяне може да бъде критично.
„На границата на мрежата (или Edge computing) нещата трябва да придобият автономност, за да се постигне максимална скорост на решенията и действията“, коментира Хира. „Всичко трябва да става в реално време, без да се минава през облака“.
Той даде за пример автономните автомобили, при които няколко милисекунди може да са разликата между живота и смъртта в критични ситуации.
Неочакваните пречки
Много е обсъждано и изговаряно за причините, поради които иновациите навлизат по-бавно в ежедневието ни. Когато става дума за бизнеса основната причина е, че големите корпорации не са гъвкави в своите процеси и тромави с въвеждането на нови системи. Така например, в повечето случаи 80% от бюджетите за технологии на корпорациите отиват не за иновации, а за поддръжка на изградените решения.
Много често се пропуска един на пръв поглед не толкова очевиден, но доста логичен, фактор. Самите хора. Може да сме на най-високото ниво в хранителната верига, високоадаптивни, но дори и ние не може да се нагодим бързо към темпото на технологиите.
„Хората много трудно се адаптират към промяната, не само служителите, но понякога самия мениджмънт. Това доста често е голяма спирачка за иновациите“, отбеляза Хира. Той наблегна, че времената са такива, че непрекъснатото обучение не е предимство, а задължителна част от професионалното развитие на всеки човек.
Кой, кой е в света на HP
Helwett-Packard (HP) е един от ранните технологични гиганти, на базата на които в момента е изградена Силициевата долина в Сан Франциско. Компанията е и една от първите, които навлиза с голям мащаб в България.
„HP беше една от първите световни IT фирми, които повярваха във възможностите на България като IT дестинация“, обяви Хира. Голямата крачка е направена през 2006 г., когато се открива центърът за поддръжка Global Delivery Center. В пика на компанията, само в България работят над 7 хил. души.
От 2015 г. настъпват фундаментални промени на глобално ниво в HP и технологичният гигант се разцепва на две части – една за бизнес решения Hewlett Packard Enterprises и потребителски насочената HP Inc.
„Да си голям вече не е предимство, а недостатък – вече не може да бъдем гъвкави, затова се наложи тази промяна“, обясни Хира.
Трансформацията не спира дотук, оказва се, че HPE продължава да бъде прекалено голяма с близо 300 хил. души глобален персонал. Което в сравнение HP Inc. и техните 30 хил. изглежда като стартъп. Това води до ново разделение. След сливане със CNC аутсорсинг дейността е отделена в новосформираното дружество DXC Technology. Последното между другото продължава разширяването си, като в началото на годината обяви придобиването на руската Luxoft. Като и двете имат значителни по размер звена в България.
Бизнес софтуерът е отделен в MicroFocus, който е формиран отново след порция от сливания и придобивания. HPE в момента съставлява облачните и сървърни технологии на доскорошния единен IT гигант. Тук попада и разработваните решения базирани на изкуствен интелект (AI), които компанията представи на конференцията Innovation Explorer.
Под шапката на Hewlett Packard Enterprise, управлявано от Селeктиум в България, влиза Global Delivery Center-а, който отговаря за дизайна на архитектурата, интеграцията и поддръжката на отделните решения. След отделянето на аутсорсинга в българския център работят „само“ около 1 200 души, коментира управляващия директор на GDC в България Марио Гарбешков. Като цяло отделните вече компании са запазили своите служители, допълни той.
