Facebook и Instagram спират да работят в Европа! Марк Зукърбърг изтегля платформите от Стария континент. Подобни заглавия заваляха като пролетен дъжд през последната седмица в българската и международна преса. Те дойдоха почти веднага, след като холдингът Meta изтри близо една трета трилион долара от пазарната си оценка, най-вече заради паника на инвеститорите. Тя беше породена от опасението, че потребителите напускат Facebook, заради спад на тримесечна база от 1 млн. потребителя.
Ситуацията около потенциалното напускане на най-ползваните социални мрежи в Европа има сходен спекулативен характер. Новината беше извадена от американските медии от годишния доклад на Meta, който компанията подава към федералната Комисия по ценни книжа на САЩ (SEC).
Документът следва конкретен шаблон за всички дружества, които се предлагат публично на борсата. Има секция, в която ръководството трябва да обясни в детайли всички потенциални рискове за оперативната дейност. Именно, от тези параграфи беше извадена идеята, че „Facebook и Instagram може да напуснат Европа“. Реалността е доста по-различна, но формулировката, която Meta избира в опит да окаже някакъв институционален натиск ѝ изиграва лоша шега.
Макс Шремс срещу технологичните голиати
През 2013 г. австрийският адвокат Макс Шремс започва своята неравностойна битка срещу технологичните гиганти Facebook и Google. Идеята му е да се спре масовото наблюдение на европейски граждани от страна на службите на САЩ по програмата PRISM. За нейното съществуване и някои от порочните практики се разбра повече от разкритията на Майкъл Сноудън по това време.
Делото срещу Facebook е заведено спрямо ирландското ѝ звено. Островната държава е европейската централа на социалната мрежа, като там се намират и сървърите, в които се съхраняват данните на гражданите от Стария континент.
Първите опити на Шремс удрят на камък, като през 2015 г. неговите жалби не са удовлетворени. Включително и делото в родната му Австрия не успява да доведе до някакъв пробив.
Бойно поле Ирландия
Европейският съюз реши да регулира по-стриктно опазването на чувствителната информация на своите граждани. Това доведе до създаването на Главната директива за опазване на личните данни, позната повече със съкращението си GDPR. Тя влезе в сила на 25 май 2018 г. и предизвика известно объркване на повечето дигитални бизнеси, както в рамките на ЕС, така и извън него.
Малко след влизането в сила на GDPR Макс Шлемс подава нови жалби в Ирландия. Под мерника на Шремс попадат освен Facebook, още Amazon, Apple, DAZN, Netflix, SoundCloud, Spotify и YouTube на Google.
Основното е срещу социалната мрежа Facebook. Между 2018 и 2020 г. щатските технологични компании могат да прехвърлят данните от Европа в САЩ по силата на международното споразумение Privacy Shield. То обаче е обявено за невалидно от Съда на Европейския съюз през юли 2020 г., защото влиза в конфликт с GDPR.
По същото време, ирландският регулатор по опазване на личните данни провежда разследване на практиките на Facebook да пренася персоналната информация на европейските граждани в САЩ. Първоначалните изводи са публикувани през август 2020 г. в които се казва, че социалната мрежа нарушава GDPR правилата и трябва да спре практиката. В документите подадени към SEC, Meta уточнява, че окончателното решение на ирландския регулатор се очаква да излезе през първата половина на 2022 г.
Опит за натиск от Meta
Технологичният гигант настоява да се постигне ново споразумение между САЩ и ЕС за свободен трансфер на данните. Защото настоящата ситуация е, че най-вероятно първо Дъблин, а след това и Брюксел ще забрани изнасянето на информацията на европейските граждани отвъд Океана. Meta формулират по такъв начин позицията си до SEC, че звучи като ултиматум.
„Ако не бъде постигната рамка за споделяне на данните или други алтернативни методи за трансфер между САЩ и Европа, то най-вероятно това ще доведе до невъзможност да предлагаме някои от нашите най-големи продукти, като Facebook и Instagram в Европа“, пише компанията в годишния си отчет към регулатора.
Важно е да се отбележи, че в предходния доклад към SEC за 2020 г. има сходно предупреждение по същия казус, но в по-мека формулировка. В случая, Meta се надява да окаже институционален натиск, за да може да се приеме подобно споразумение, което да ѝ позволи да продава данните на европейците на трети страни.
Насрещният пожар
Формулировката в документите на SEC обаче довеждат до напълно обратен ефект. Вместо натиск за ново споразумение, обществения интерес извъртя, че спирането на Facebook и Instagram е едва ли не неизбежно в Европа. Това дойде само дни след, като преди това технологичният гигант беше подложен на инвеститорски огън, заради първия, макар и минимален спад на абонатите на най-голямата социална мрежа.
Новината, донякъде изопачена на много места се развихри като пожар. Докато, зависимите хора от социалните мрежи, като инфлуенсърите, бяха в тиха паника, други злорадстваха за потенциалното оттегляне на Facebook и Instagram от Стария континент.
Някои европейски депутати от своя страна вместо опити за преговори, директно заявиха, че Meta не може да ги изнудва, за да може ЕС да промени своите регулации за опазване на личните данни. Сред тях беше и Аксел Вос – един от авторите на GDPR.
Инвеститорите също се повлияха от паниката и опасенията за изгубване на голям и ключов за Meta пазар като европейския не бяха приети леко. Технологичният гигант изгуби още около 100 млрд. долара пазарна оценка. Така в рамките на седмица тя пада от над 900 млрд. долара до 620 млрд. долара.
Отстъплението на Meta
Негативната реакция на пазарите и паниката на потребителите налага на Meta да действа. Технологичният гигант заявява, че не заплашва, че ще напусне Европа. Уточнява, че просто е предупреждавала за рисковете пред дейността ѝ – нещо, което се изисква от SEC в годишните доклади за всяка една публична компания.
Все пак допълва, че американският бизнес се нуждае от ясни правила, поради факта, че в момента регулациите за опазване на данните в САЩ и ЕС си противоречат. Това налага невъзможността за техния трансфер от сървири от едната страна към другата страна на Атлантическия океан.
Проблемът е, че Meta използва по-леките регулации за опазване на данните в САЩ, за да може да ги продава на трети лица. При прехвърлянето им от сървърите в Ирландия към Щатите се заобикаля GDPR. ЕС затвори тази вратичка, с обявяването на Privacy Shield-а за невалиден.
Опитът на Meta да окаже влияние върху американските институции за някакво решение, засега постигна обратния ефект. Европа втвърди позицията си, а от своя страна в САЩ се обсъждат идеи как да се пренесе GDPR рамката. Нещо, което ще накара Meta да пренареди бизнес модела си. Това ще се наложи да направят Amazon и Google ако стигнем до там. Ще видим какъв път ще изберат американските политици.
