ЕС заделя над 50 млрд. евро за силициева независимост и сателитна свързаност

Над 50 млрд. евро предлага Европейският съюз (ЕС) да предостави за развитието на иновативни системи и високотехнологично производство. Стремежът на Брюксел е да може да остане конкурентноспособен през следващите десетилетия в тези сегменти. В рамките на няколко седмици бяха покази няколко инициативи, които кумулативно ще трябва да разполагат с около 50 млрд. евро.

Основната част от тях са заделени за създаване на производствени мощности за чипове. Което е нормално действие предвид недостига на чипове в световен мащаб и зависимостта от няколко държави за доставки на подобни компоненти. Европа ще се опита да подсигури собствен развоен и производствен капацитет, след като подобни действия правят САЩ и Китай.

По-интересното е заделянето на 6 млрд. евро в изграждането на микросателитна система, подобна на Starlink на Илон Мъск. Тя трябва да диверсифицира неуспешните за момента опити за изграждане на високоскоростна и плътна интернет мрежа на Стария континент. В същия момент, основните европейски телекоми поискаха повече средства и настояха технологичните гиганти да инвестират в мрежите от следващо поколение.

Силициева независимост

В началото на февруари, ЕС разкри т.нар. Закон за европейските чипове. Идеята е така, Съюза да получи дигитална независимост, която може да допълним, като „силициева“. Крайната цел е ЕС да удвои пазарния си дял при чиповете до 20% през 2030 г. Това е мащабен план, който трябва да разпредели 43 млрд. евро в няколко направления. Основната част от средствата ще са заделени в специален Европейски фонд за полупроводници.

Първото е в изграждането на единна европейска стратегия за развойна дейност в областта на полупроводниците и микрочиповете. Тя трябва да стъпи на вече силните центрове за R&D в Европа, като IMEC в Белгия, LETI и CEA във Франция, Fraunhofer в Германия. Идеята е този капацитет да се засили, като се позволи още по-високотехнологични разработки, по-лесни възможности за изграждане на прототипни архитектури и др. Брюксел ще предостави 11 млрд. евро по това перо.

Второто направление е засилване на производствения капацитет. Това е може би най-важният стълб в новата политика и закон на ЕС. Недостигът на чипове от последните две години покрай пандемията демонстрира слабостта на региона и почти липсата на най-високотехнологични изработки в рамките на Стария континент. ЕС вижда тези дефицити на регионалните възможности. Амбицията на Брюксел е да бъде създаден специален финансов механизъм, който да насърчи инвестициите в изграждането на подобен производствен капацитет. ЕС иска да разполага с мега фабрики, които да могат да създават в големи обеми най-високотехнологичните процесори с архитектура от 2nm и надолу.

Третото направление е по-скоро в търсене на международни партньорства, с които да се гарантират доставките на чипове и компоненти, които не се произвеждат на Стария континент. ЕС признава, че няма да може да постигне пълна силициева независимост и някои неща ще се произвеждат и доставят отвън.

Любопитното е, че Брюксел е развила доста успешен пазарен продукт в областта на микропроцесорите в миналото. През 80-те години на XX век, ARM е финансиране по европейски програми, като две десетилетия по-късно, ще се превърне във водещ световен фактор. За съжаление, в момента британския разработчик е извън ЕС и съдбата му ще се решава през следващите месеци, след пропадането на продажбата му на Nvidia.

Европейският Starlink

Друга инициатива, която беше разкрита в средата на февруари, са намеренията на ЕС да изгради система от микросателити на ниска орбита. Тяхната задача ще е да предоставят високоскоростна интернет връзка и реално ще са аналог на Starlink на Илон Мъск. За разлика от процесорната инициатива, тази ще изисква повече усилия и средства от бизнеса на Стария континент.

Проектът се оценява на 6 млрд. евро, но от тях само 2.4 млрд. ще се предоставят от бюджета на ЕС. Останалите ще бъдат инвестиции от заинтересованите технологични компании или от страните-членки, които биха осигурили подобна сателитна свързаност.

Реално, инициативата се явява като поредния опит на Брюксел да осигури интернет връзка в отдалечените региони. Първата идея варира още отпреди повече от десетилетие, позната и като „селски интернет“, трябваше чрез пари от ЕС да се изградят магистрални кабели до най-отдалечените места и после да се изберат оператори, които да предоставят до крайните потребители. Технологията трябваше да бъде или по-кабел и/или безжичен WiFi.

Инициативата така и не успя да се реализира в мащабите, които ЕС се надяваше. Затова, тя се трансформира в 5G такава, като надеждата е, че новата технология ще позволи по-евтино изграждане и по-лесен бизнес модел. Използването на сателити обаче показва, че Брюксел май ще смени за пореден път подхода.

Недоволството на операторите

Телеком индустрията в Европа за пореден път изрази своето недоволство от трудностите, които срещат при инфраструктурните инвестиции. Операторите от Стария континент продължават да защитават тезата, че регулациите ги поставят в по-неизгодна позиция спрямо конкурентите от другите региони. Крайният резултат според тях е, че Европа е заплашена да изостане технологично.

Едно от решенията, които те предлагат беше да се заделят доста пари в изграждането на 5G мрежи и следващо поколение оптична връзка. Друго е, да се поиска от технологичните гиганти, като Google, Amazon, Meta и др. да инвестират средства в подобна инфраструктура.

Аргументите за последното са, че трафикът покрай пандемията на Стария континент е скочил с близо 50%. С което нараства и интереса към услугите на големите технологични компании, следователно и техните приходи. Нещо, което наистина се случва. Така, IT гигантите се възползват от инфраструктурата, увеличават печалбите си, но не инвестират нищо в мрежите, които реално доставят услугите.

Телекомите заявяват индиректно, че очакват нови регулации, които да обхванат технологичните компании. Те или трябва да привлекат средства, които да се инвестират в инфраструктура или да се задължат дружествата да го направят директно. За момента ЕС работи повече в посока на регулации за технологичните гиганти за опазване на личните данни на европейците. Като цяло Брюксел, а и Вашингтон се оглеждат за нови правила, които да поставят в ред технологичния сектор.