Европа затяга технологичните регулации, но и подготвя вратички

Основните институции в Европейския съюз (ЕС) постигнаха съгласие по един от основните закони, който ще затегне регулацията на технологичните гиганти. Стремежът на Брюксел да пресече порочните практики на компании като Apple, Google, Amazon и Meta (Facebook, Instagram) датира от близо десетиелтие, но едва сега набира сила. На фокус ще са поставени редица услуги и привидното затвърждаване на опазването на личните данни на потребителите.

В края на март Европейският парламент и Съвета на Европейския Съюз достигнаха до финална версия на Закона за цифровите пазари (DMA), предложен миналата година от Европейската комисия. Дискусиите между трите основни институции бяха над 8 часа и сега остава неговото окончателно гласуване. След което той ще влезе в сила в рамките на шест месеца.

Паралелно, ЕС работи и по изграждането на вратички за технологичните данни и техния обмен със САЩ. Брюксел и Вашингтон са постигнали до предварително споразумение за обмена на информация. Сделката поставя на изпитание предходната регулация в Европа – Главната директива за опазване на личните данни (GDPR) и решението на съда на ЕС за предходното подобно споразумение за нелегитимно. Това отваря потенциални вратички, за заобокалянето на регулациите на Стария континент.

Новият проектозакон

Първо да разгледаме с няколко думи какво представлява новия проектозакон DMA.  Чрез него, технологичните гиганти и основни платформи ще бъдат обозначени като „пазачи на информацията“ (gatekeepers). По този начин те ще бъдат разграничени като компании със значително, ако не и монополно влияние, в съответните сегменти и ще носят по-голяма отговорност за действията си. Така се развръзват ръцете на ЕК по-бързо и лесно да започва разследвания срещу тях и да може по-лесно и по-строго да ги санкционира.

За подобен „пазач“ ще се смята всяка компания от технологичния сектор, която разполага с пазарна капитализация от поне 75 млрд. евро и/или годишен оборот от 7.5 млрд. евро. Те трябва да предоставят „основни платформи за услуги“ и продукти, като социални мрежи, чат приложения, браузъри и др. с поне 45 млн. месечни крайни и 10 хил. годишни бизнес потребители в Европа.

Под ударите на DMA ще попаднат основните световни IT гиганти и те ще бъдат подложени на по-стриктни регулации, сред които предоставяне на технически съвместимости с по-малки конкуренти, по-лесна интеграция помежду си и др. например, възможността за свободен избор на бразуеър, интернет търсачка или гласов асистент. Сред другите примери дадени от ЕК са предоставяне на лесна възможност за обмяна на съобщения, файлове и видео между различни малки и големи чат платформи. Обратната съвместимост е ключова за постигането на това, включително и между различните социални мрежи. Последното ще бъде разработено на по-късен етап, уточняват от Брюксел.

Бързо прилагане

Основен фокус ще бъде и опазването на личните данни. Това ще става, като например вече няма да може лесно да се извлича информация от трети страни без изричното съгласие на „пазачите“ за предоставянето на насочена реклама.

Последните също така, ще носят и съответната отговорност за това и за нещата, които се случват на техните платформи. DMA ще позволи на ЕК да налага санкции до 10% от глобалните приходи за предходната финансова година и 20% при повторни нарушения. В случай на систематично неизпълнение, Брюксел може да    им забрани да придобиват други компании за определен период от време.

Докладчикът по DMA за ЕП Андреас Шваб от Европейската народна партия (ЕНП) коментира, че целта на новия проектозакон е да позволи бързата реакция и действия в случай на нарушаване на антимонополните рамки в ЕС.

„От сега нататък, големите IT компании ще трябва да прилагат правилото за справедлива конкуренция в интернет“, коментира евродепутатът Шваб. „Освен това, законът няма да засегне малките компании, които да иновират“.

Новата вратичка

Само преди месец, медиите и потребителите в интернет заляха с информацията, че Meta ще спре дейността на Facebook и Instagram в Европа. Като причината беше, че компанията няма да може свободно да трансферира данните на европейските потребители в САЩ и те трябва да останат в рамките на Стария континент. Така е описано в GDPR и вече европейските съдилища осъждат практиката на Meta за подобен обмен на данните, защото противоречи на директивата.

През февруари, технологичният гигант използва тази „закана“, като институционален натиск върху регулаторите от двете страни на Атлантическия океан, за да може да позволят заобикалят настоящите регулации. Именно това се готви в предварителното споразумение между САЩ и ЕС. Сделката беше обявена миналата седмица между щатския президент Джо Байдън и председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен.

За момента споразумението носи името Транс-атлантическа рамка за опазване на личните данни (TADPF). Тя има за цел да реши проблемът създаден от налагането на GDPR и решенията на европейските съдилища за отмяна на досегашния договор за обмен на информация. Идеята е да се постигне компромис и САЩ да започнат да налагат някаква частична регулация по опазване на личните данни, които да са близки до тези на европейските. За начало, Вашингтон ще трябва да създаде специализиран съд по тези въпроси. Основната пречка е дали това трябва да бъде изрично записано в щатското федерално законодателство или не.

ЕС се опитва да изтъргува обмена на данни срещу вдигането на митата за продажба на стомана и алуминий, породени от спора между авиогигантите Airbus и Boeing. До голяма степен TADPF има потенциал да създаде вратичка за технологичните гиганти да заобикалят GDPR, дори и това да е частично. За момента е обявена само рамка и няма влязло в сила окончателно споразумение. Но показва, че Брюксел работи в тази посока, което е породено от натиск на IT компаниите над администрацията във Вашингтон.