Изразът, че „София не е България“ може да се прилага в много различен и понякога дори в противоположен контекст. Фактите са, че това е най-големият град, в който е съсредоточена основна част от икономиката на страната, развойната дейност, както и много други определящи фактори. Той е и основен магнит за европейски средства. Затова не е изненада, че от столицата се очаква тя да определя до голяма степен иновационното развитие в държавата. Било то за добро или зло.
Визията за развитието на София се очертава да е все по-дигитално. Цел, която за момента градската управа постига с противоречиви резултати. Някои идеи звучат изключително перспективни на хартия, други се оказват изключително успешни на практика, но имат доста сурово минало. На конференцията „Дигитална София – Умният град“ проведена на 12 април Интер Експо Център, бяха очертани точни такива разработки. Както и все по-смелият поглед на Столична община в посока на електронно управление, дигитални технологии и защо не – автоматизация.
Въпреки, че голеимте новини бяха в панела посветен за телекомите и регулациите, конференцията беше посветена с фокус за това как се дигитализира столицата и как може да се превърне в истински умен град. Процес, който е започнат, но има още доста път да се извърви за постигането му.
Първа в Европа
По думите на кмета на София Йорданка Фандъкова, градът е първия в Европа с таксономичен анализ, на базата на който ще се формират и избират „зелени проекти“ за развитие. Това означава, че са категоризирани и подредени в определена приоритетна йерархия нуждите и приоритетите на столицата в тази област.
Един от новите проекти, който се очаква да стартира е преминаването на всички 400 детски градини към възобновяеми енергийни източници. Сред другите са и няколко пилотни такива за използване на водородни клетки, като първия ще се използва от общинската компания, която обслужва метрото – „Метрополитен“.
Председателят на Столичния общински съвет Георги Георгиев обяви, че местната власт вече предлага над 100 електронни услуги. Плановете са всички дейности свързани с общината да могат да се правят дигитално. За да се случи това, обаче ще трябва да бъде въведена електронна идентификация.
„Дигитализацията е един от малкото процеси, заедно с образованието, който изисква единни усилия от местна и централна власт“, коментира още столичният кмет Фандъкова. „Например, държавата трябва да създаде нормативната рамка, без която електронната трансформация няма да се случи“.
Този процес се бави на национално ниво от 2009 г. насам. Новото правителство и създаденото почти специално затова Министерство на електронното управление (МЕУ) по принцип са заложили това да бъде сред основните приоритети.
Тикет системата – от грозна лавра до пеперуда
Системата за дигитално издаване на билети, позната с чуждицата „тикет“ има дори още по-дълга история. Още от 2003 г. Столична община се опитва да въведе подобна и са правени различни стъпки в тази посока. След няколко неуспешни опита, които включваха неколкократна смяна на електронните регистратори и различни обществени поръчки, властта в София рестартира процеса през 2018 г. Тогава е подписан договор за 73 млн. лева, който обаче се оскъпява до 83 млн. лева през 2020 г., заради третия лъч на метрото.
Новото приложение mPass регистрира 1.3 млн. продадени билета и 400 хил. дневни карти. Истинското постижение е, че 80% от еднократните документи за пътуване вече стават по дигитален път. Което е постигнато основно, чрез един прост, но гениален ход. Това е възможността за плащане с кредитна или дебитна карта. Така, пластиките, с които всеки софиянец разполага се превръщат в билет за градски транспорт.
Дигитализирането на билетите в комбинация с видеонаблюдението вътре в автобусите, трамваите и тролеите създават доста добри възможности за оптимизация на маршрутите. Чрез тях, Софийска община получава данни в реално време за натоварването на линиите. На тяхна база, местната власт актуализира разписанията на над 50 линии от градския транспорт. Според изпълнителният директор на Центъра за градска мобилност Димитър Дилчев това е постоянен процес за подобряване на услугите в столицата.
