Главната директива за опазване на личните данни на Европейския съюз (ЕС), позната още под съкращението GDPR, е довела до намаляване на приложенията в мобилната платформа Android. Законът влезе в сила през пролетта на 2018 г. и предизвика противоречиви реакции. От една страна бяха защитниците му, които споделят идеята, че чрез него се повишава защитата на потребителските данни. От друга – че GDPR е натоварил излишно бизнеса с допълнителни разходи, за практики, чийто ефект е под въпрос.
Група от европейски, американски и британски учени изследват последствията на новата рамка върху приложенията за мобилната платформа Android. Според тях, GDPR е отговорен за увеличаване на разходите на разработчиците, намаляването на броя на наличния софтуер и потенциално – за „убиване на иновациите“. Последното може и да е малко пресилено с цел да се привлече внимание.
Резултатите от изследването
Заключенията на изследването са, че приложенията в Google Play Store са намалели с около 31-32% в периода между 2017 г. и 2018 г., когато е въведена регулацията. След което екипът разглежда тенденциите в публикуваните 4.1 млн. приложения от 2016 г. до 2019 г.
Приходите усвоени от двете основни платформи Google Play Store и Apple App Store са се удвоили през същия период от 43.6 млрд. долара на 83.6 млрд. долара. Втората привлича две трети от приходите – тенденция характерна за пазара, още преди въвеждането на GDPR. Тук, не става дума за общи постъпления, а само за комисионните, които Apple и Google взимат от разработчиците. И на двете места тя е обикновено около 30%.
Мобилните приходи се формират от няколко пера. Закупуване на самите приложения, реклама и дигитални покупки в самите програми. Само тези за реклама се увеличават от 80.7 млрд. долара през 2016 г. до 189.2 млрд. долара през 2019 г.
Според GDPR, разработчиците трябва да приемат специални правила за извличането на лична информация, по-прозрачно да я обработват, да изискват разрешение от потребителите. Както и най-важното – ограничени са по отношението за предоставянето ѝ на трети лица. Това води до няколко ефекта – намалява възможностите за по-агресивно монетизиране на приложенията, както и увеличава разходите за тяхната изработка.
Изследването стига до извода, че Android приложенията се свиват с около една трета на активните приложения след приемането на GDPR. При новите такива спадът е дори по-голям – 47.2%. Потреблението на останалите пък се ограничава с 45.3%. Не всичко е негативно, приложенията, които остават активни увеличават средно своите абонати с около 25%. Това показва, че хората се ориентират към по-качествено съдържание. Ефектът не е предизвикан изцяло от GDPR, а е по-стара тенденция, която просто набира скорост.
Корелация под въпрос
Данните и тенденциите споменати в доклада могат да събудят интерес. Изследователите не предоставят достатъчно доказателства за пряка зависимост или достатъчно добра аргументация, че GDPR е оказал напълно описаните ефекти. Не са взети предвид и различни други фактори, които могат да обяснят част от изнесените данни.
През същия период, а и след това, Google и Apple предприеха няколко „чистки“ на своите магазини за приложения. Целта е да се елиминират програми без добавени стойност, призрачни такива (без потребители), измамни или директно такива със зловредна функция. Интегрирането на бутон за фенерче в самия Android превърна в ненужни стотици приложения, които вършат същото.
Тенденцията за преориентиране към по-качествено съдържание не е за пренебрегване. За да бъде по-пълно изследването трябва да се види дали отпадналите приложения не са били именно, заради тяхното значение за потребителите и добавена стойност. Ако редица качествени такива са спрели работа, тогава може да се направи по-лесна връзка с въвеждането на GDPR.
За и против GDPR
Самата регулация беше и продължава да е разкритикувана, както от технологичните гиганти, като Google и Facebook, така и от доста медийни и рекламни компании. Според тях, бизнесът се натоварва излишно, както и се поставя техническа бариера за осъществяването на бизнес моделите им, които са основани на онлайн реклама.
Например, почти всички интернет и новинарски сайтове са задължени, при използването на проследяващи алгоритми (т.нар. бисквитки) да дават възможност на посетителите им да ги изключват. Бяха изградени такива механизми, че доста от страниците по-лесно е да ги приемеш, отколкото да ги премахнеш. По този начин, компаниите заобикалят ефектите на GDPR за своите бази с данни.
ЕС ще затвори тази вратичка с втората вълна от регулации. Тя ще затегне правилата, особено за технологичните гиганти, като последните ги подведе под по-силна отговорност. Google, Facebook и Amazon са доста против подобни рестрикции.
За разлика от тях Apple харесва GDPR. Технологичният гигант не разчита толкова силно на онлайн реклама в своя бизнес модел и държи своята екосистема максимално затворена. При изслушванията на основните главни изпълнителни директори, относно потенциално въвеждане на технологични регулации в САЩ, Apple нееднократно е призовавал за въвеждането на правила подобни на GDPR в Европа.
