Спас Русев излиза победител във Войната на розите за „Булсатком“

Битката за контрола над „Булсатком“ се проточи няколко години между финансовите инвеститори и кредитори на компанията и един от нейните съоснователи. Кулминацията е придобиването на сателитния оператор от бизнесмена Спас Русев. Последната трансакция обаче се проточва повече от година, но явно е на прага на нейното финализиране.

За победата на българския бизнесмен за момента няма официално потвърждение, но такова може да бъде извлечено от вписвания в Търговския регистър. Както и то е потвърдено от страните пред „Капитал“. Тепърва предстои одобрение от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), което беше един от проблемите пред цялата сделка. Развития от последните седмица обаче премахват най-вероятно и това препятствие.

Неофициалната причина бе факта, че Спас Русев до средата на 2020 г. беше собственик на един от водещите телекоми в страната – „Виваком“. А буквално допреди няколко седмици все още беше част от борда на директорите му. Докато бизнесменът заемаше този пост, придобиването на „Булсатком“ нямаше как да мине през антимонополните регулатори, заради опасения за концентрация на пазара. Освен това, за сделката той използваше и едно от дружествата, което до средата на 2020 г. беше част от веригата за собственост на „Виваком“.

Цялата поредица за сагата и Войната на розите в „Булсатком“:

Разплитане на „Параграф 22“

Две дела вкарват „Булсатком“ в истински „Параграф 22“ през последната година. Едното е за несъстоятелност, което е подадено от един от съоснователите на оператора – Пламен Генчев. Той успява чрез решение на Апелативния съд да назначи синдик в края на 2021 г., като убеждава магистратите, че има разпиляване на имуществото и продажба на компанията на безценица. Другото дело за несъстоятелност, подадено във Великобритания година по-рано е вдигнато след проведения търг, който Спас Русев печели.

В първите дни на януари 2022 г. излиза друго решение, само че на Административния съд София-област (САС). То задължава КЗК да разгледа преструктурирането на „Булсатком“, когато кредиторите поемат контрола и дали това не нарушава антимонополното право. Накратко, за да има нарушение на закона, кредиторите трябва да финализират сделката със Спас Русев, като последната от своя страна, трябва да нарушава антимонополното право. Точният казус сме го описали по-подробно в нашия предходен материал – „Войната на розите в „Булсатком“: Част 3“.

Някои промени от последните седмици обаче разплитат този „Параграф 22“. От края на лятото Спас Русев вече не е част от ръководството на „Виваком“. Неговата фирма Viva Corporate, чрез която купува „Булсатком“ не е част от веригата за собственост на един от най-големите телекоми в страната от края на 2020 г. С други думи и последната връзка между българския бизнесмен и „Виваком“ беше заличена, същото се случва и с неговия конфликт на интереси.

Бойно поле – КЗК

Сделката между Спас Русев и „Булсатком“ още не е финализирана. Но основните прегради за това вече са премахнати. От май 2022 г. е заличен синдикът в сателитния оператор. Така, дамоклевият меч на несъстоятелността вече не виси над главата на компанията. Остава единствено одобрението на КЗК, но сделката все още не е внесена за разглеждане там.

Но дори и след като бъде разгледана от антимонополния оператор, вече няма пречки Спас Русев да поеме „Булсатком“. Неговият конфликт на интереси с „Виваком“ е напълно разрешен, като вече не е част от борда, а негова фирма не е във веригата на собственост. Още повече – след придобиването на телекома от United Group плавно беше сменено почти цялото ръководство в рамките на 2022 г. Това елиминира дори най-индиректните лостове за влияние и връзка на българския бизнесмен с един от водещите оператори в страната. Ако КЗК одобри сделката, за което има високи шансове, ще падне и претенцията на Пламен Генчев от решението на САС.

Все пак „Войната на розите“ продължава с няколко индиректни атаки през антимонополния регулатор. Срещу „Булсатком“ са заведени три жалби за нелоялна конкуренция от „Неосат“ и „Поларис“ в рамките на една година. Това са два сателитни оператора, зад първия седи официално единият съосновател Максим Заяков, а зад втория – се предполага, че е Пламен Генчев. Формално, последният не участва в „Поларис“, но там се намират значителна част екипа и ноу-хауто на „Булсатком“. В момента, единственото висящо производство в КЗК е само това на „Поларис“ от май тази година.

Тези атаки обаче са малки и няма да повлияят върху смяната на собствеността. А по всичко личи, че такава най-накрая ще се случи. Въпрос на време е да бъдат внесени документите в КЗК за разглеждане.

Цена и награда за победата

Според различните залози на търговските дялове, които са направили настоящите финансови инвеститори, цената на „Булсатком“ е около 126 млн. евро. Срещу това, Спас Русев получава последния сравнително голям и независим ТВ оператор. Компанията разполага с 648 хил. абонати на платена телевизия в края на 2021 г. Интернет потребителите през този период са 170 хил. Дружеството разполага с добра оптична инфраструктура в редица градове, но основните ТВ абонати са през сателитен сигнал. Компанията започна да развива и IPTV, като представи нова приставка в края на 2021 г.

„Булсатком“ официално прекрати дейността си като мобилен оператор в края на 2021 г. То разполага все още с изградена мобилна инфраструктура за 4G връзка, която по думите на настоящия главен изпълнителен директор Станислав Георгиев може да бъде все още печеливш актив. Който дори може да увеличи стойността си във времето. За честотната лента от 2x5MHz в 1 800MHz все още няма решение на съда дали да се удължи лиценза на компанията до 2023 г.

Предвид значителното окрупняване на телеком пазара през последните години, запазването на независим „Булсатком“ е важна предпоставка за опазването на конкуренцията. Спас Русев в своята история в сектора обаче се е доказал повече като финансов, отколкото като стратегически инвеститор. С което е трудно да предположим какво ще се случи след да речем 5 години.