Тайван – островът на силициевото съкровище

Глобализацията направи Китай – фабрика на света, след като повечето големи икономики изнесоха там производството си. Най-вече заради ниските разходи за труд. Един остров, който също претендира да е Китай успя да се възползва от това по-малко по-нишов начин. Като стана център за производство на най-високотехнологичните чипове. Става дума за Тайван и до голяма степен за местната компания TSMC. Островната държава зарежда с най-новите процесори почти целия свят.

Тайван попада под кръстосан огън в настоящата и изостряща се търговска и технологична война между САЩ и Китай. Ако това съревнование ескалира до военни действия, то островната държава ще е най-вероятно първата арена на подобно съприкосновение. Затова е ключово за Тайпе да запази зависимостта на света откъм производството на най-модерните чипове на тяхна територия.

От друга страна, новите мерки на САЩ ще ударят не само по китайската технологична индустрия, но и по тайванската. Причината е, че успехът и на двете държави се дължи на глобализма и икономика без граници. Рестрикциите на Вашингтон малко по малко започват да ограничават неговия обхват.

Подобно на много други геополитически сблъсъци и този е белязан от голяма игра на котка и мишка, заплетени и доста често – взаимоизключващи се интереси. В случая, обаче е заложено технологичното бъдеще на света, защото Тайван преспокойно може да определим като „Островът на силициевото съкровище“.

Перлата TSMC

Съкращението TSMC е за Taiwan Semiconductor Manufacturing Company – или име без много въображение, но показателно за това какво прави компанията. Основана през далечната 1987 г. от Морис Чанг това е първото дружество в света, което е тясно специализирано само в производството на чипове и в нищо друго.

Задачата му е да реши тежкия и скъп процес във физическото създаване на чиповете. Така, повечето големи компании за чипове, всъщност само разработват техния дизайн, а някои като АРМ са специализирани само в архитектурата им. Intel и Samsung са едно от малките, ако не и единствени изключения, които разполагат с напълно завършен цикъл от дизайна, през производството, до дистрибуцията на чиповете.

Изнасянето на производството в компании като TSMC, позволява на такива, като Apple, AMD, Microsoft, Nvidia и MediaTek да развиват по-ефективно своя бизнес модел. Всички от тези изброени технологични имена са клиенти на тайванския гигант. Това се постига вследствие с глобализираната верига от доставки и изнесено производство, което е характерно не само за чиповете, но и за много други сфери.

За 34 години TSMC постига много. Най-малкото поставя Тайван на водещата позиция при производствения капацитет на чипове с пазарен дял от 21%, следвана от Южна Корея с 20%. Тоест, всеки пети полупроводник в света се прави в сравнително малката островна държава. Самата компания е пазарен лидер, особено при по-модерните процесори. Тайванският гигант разполага с 28% дял в производствения капацитет за чипове с архитектура от 40nm надолу (колкото по-малка е технологията – толкова по-добре). Далеч зад нея с 13% дял е UMC, а прекия китайски конкурент SMIC е с 11% и останалите са с под 10%.

Ако направим допълнителна цедка и вземем производителите на най-модерните чипове, то тогава списъкът се свива до едва три компании – TSMC, Intel и Samsung. Като само две от тях имат капацитет за създаване на процесори от и под 7nm архитектура. Intel все още се бори да премине прагът на 10nm и първите 7nm модели вече закъсняват с няколко години. TSMC от своя страна произвежда 4nm процесори, а мощности за 3nm технология вече би трябвало да са завършени.

Тайван и силициевият щит

Повечето фабрики за полупроводници (наричани на жаргон Fabs) на компанията са базирани в Тайван. Както и всички до момента мощности за най-модерните технологии са в островната страна. Така, производството на процесори по под 7nm архитектура се осъществява само в две държави – Тайван и Южна Корея. Заедно те отговарят и за 41% от световния капацитет за полупроводници.

Това поставя Тайван в позицията на ключова държава от която зависи не само развитието на технологичния сектор, но и на много други. Редица военни иновации също са зависими от чиповете, покрай силната дигитализация на армиите по света, особено на тази на САЩ. Затова Тайпе иска да запази този свой статут и дори е част от тяхната доктрина за национална сигурност.

Тайван описва концепцията си като „силициев щит“. Страната става толкова важна за доставките на високотехнологични полупроводници, че това да се използва като лост за влияние в международната политика. Така например, да си гарантира намесата под някаква форма на САЩ на тяхна страна, за да не позволят китайците да придобият монопола върху най-модерните чипове. Затова, за Тайпе е важно за задържи този статус на острова си, както и да гарантира, че TSMC ще разполага с повечето си модерни фактори на нейна територия.

Чипове Made in USA

САЩ имат съвсем друга идея по въпроса. Покрай пандемията и недостига на чипове, Вашингтон, а и други държави усетиха зависимостта си от няколко географски центъра за производство на процесори. Това удари не само веригата от доставки за технологичния сектор, но и във военния. Най-модерните оръжия и дронове изискват все повече електроника, а новите концепции все повече разчитат на непрекъсната свързаност и изкуствен интелект.

Също без изненада, САЩ и Европа започнаха да предприемат мерки за диверсифициране на производството на полупроводници. Усилията им са най-вече насочени към това да го привлекат на своя територия. Това включва не само чисто американски компании, като Intel, но и тайвански в лицето на TSMC.

Тенденцията е още от времето на президента на САЩ Доналд Тръмп. Идеята на републиканеца беше, че Вашингтон трябва да положи усилия да намали зависимостта си от външното производство и да върне част от мощностите на родна земя. Модерните процесори са сред приоритетните стоки. Първите предупреждения за голямата зависимост от Тайван се споделят и от преди това – от бившия главен изпълнителен директор на Google Ерик Шмидт, който смята, че така се поставя под риск военната продукция на САЩ.

Ситуацията се засилва от началото на администрацията на президента Джо Байдън. Той започва продължава преговорите от времето на Тръмп за пренасяне на производството в САЩ. Два от водещите компании – Intel и TSMC започнаха строителството на такива заводи в страната. Работата по новите мощности на тайванския гигант в щата Аризона започнаха през 2021 г. и ще са първите извън островната държава, които ще ползват 5nm технология.

След изразени опасения за икономическата им рентабилност от комапниите, администрацията в Белия дом разработи законът CHIPS. Той предоставя щедри федерални субсидии на обща стойност от впечатляващите 280 млрд. долара, които имат за цел да насърчат производството и разработката на иновативни полупроводници.

Американската ескалация

В рамките на няколко месеца, щатският президент Джо Байдън предприе доста действия насочени не само към диверсифициране на доставките, но и към „задушаване“ на Китай откъм нови технологии. Неговият предшественик Доналд Тръмп насочи вниманието си към подбрани компании, като най-засегнат беше Huawei. Сега, Вашингтон директно се опитва да ограничи изнасянето на технологии към Китай.

Администрацията на Белия дом наложи забрани в износа на сървърни процесори, с подсилени функционалности за операции свързани с изкуствен интелект (AI). След което на редица китайски компании бяха спрени доставките на оборудване за производство или развойна дейност свързана с полупроводници.

Последната голяма мярка всъщност се крие в закона CHIPS. Производителите трябва да отговорят на редица изисквания, за да получат федералните субсидии. Сред едно от тях е да поемат ангажимента, че няма да изграждат подобни високотехнологични мощности в Китай. При това за технологии от 28nm надолу. Така, ако субсидиите са „моркова“, то ограниченията в Китай са „тоягата“.

Играч или пешка

Тайван и в частност TSMC донякъде се опитва да угоди на САЩ със сторителството на завода в Аризона. Островната държава обаче се опитва да запази своето влияние на пазара максимално дълго. Например, новата щатска инсталация ще работи с 5nm технология, но ще е готова през 2024 г. Тогава тайванският гигант вече ще е минала масово на 3nm.

Проблемите идват с мерките на САЩ срещу Китай. Ескалацията на търговската и технологичната война между двете страни започва да дава все по-пряко отражение върху Тайван. Визитата на председателя на Долната камара на Конгреса Нанси Пелоси преди няколко месеца показа, колко са се обтегнали отношенията между двете суперсили и, че Тайван ще е първата гореща точка при по-нататъшна ескалация.

„От една страна, САЩ натискат TSMC да се премести в САЩ. От друга, технологичната война, която води с Китай, изострят отношенията помежду им и това поставя Тайван под риск“, коментира Джейсън Хсу, бивш тайвански политик и настоящ преподавател в Харвард, цитиран от Financial Times. „Ако имаш нещо, което и двете страни искат, тогава разполагаш с лост за влияние, но ако не изиграеш тази карта се превръщаш в проста пешка“, допълва той.

Тайван все повече се превръща в проста пешка, която лесно може да бъде жертвана при размяната на удари между САЩ и Китай. Financial Times разказват за любопитен момент от посещението на Нанси Пелоси на островната държава. Тя се среща с основателят на TSMC Морис Чанг, който в прав текст ѝ заявява, че усилията на САЩ да пренесат обратно производството са обречени. Тези думи идват от човек, който е изградил бизнеса си с доста помощ от страна на Щатите. Което показва, колко ключова е цялата ситуация за Тайван.

Има и друг елемент. Силициевият щит може да се окаже нож с две остриета. От една страна, той може да накара САЩ да се намесят по-решително при конфликт с Китай, а втората държава „да пипа по-меко“, за да опази производствените мощности с цел да ги овладее. Но има и друг елемент. Защото, дори при по-продължителна морска блокада от страна на Китай може да накара останалите световни сили да са по-сговорчиви спрямо изискванията на Пекин.

Точка на кипене

Стремежът на САЩ да ограничи китайския технологичен (и военен) възход все повече подтиква към конфронтация между азиатския гигант и островната държава. Преизбирането на Си Дзинпин за председател на комунистическата партия налива допълнително масло в огъня.

Това е първата от двете стъпки в неговото бетониране на властта. Следващата е през март, когато се провеждат изборите за президент на Китай. Си Дзинпин пое към по-милитаристичен път на развитие и директно е заявявал, че идеята за „един Китай“, в която Тайван да бъде присъединен към режима на Пекин, ще бъде реализирана до 2024 г.

Надеждата на Тайпе е да продължи да бъде „островът на силициевите съкровища“ и глобален лидер в доставките на високотехнологични чипове. Това е може би единственият по-сериозен лост за влияние в международен план в случай на директна конфронтация с Китай. При подобна, технологичният сектор ще бъде в пълен амок, значително по-голям от този, който автомобилната индустрия изпита при дефицита на полупроводници през пандемията. Дори САЩ и Европа да успеят да прехвърлят част от производството си на своя почва.