Starlink привлече напълно вниманието към микросателитите и техните възможности да придават свързаност от ниска орбита във всяка една точка на Земята. Дори в условията на активни военни действия, каквато е ситуацията в Украйна, сателитният интернет на Илон Мъск се оказа ключов актив за силите на Киев. В същия момент, връзката се оказва само на част от цената на тази услуга отпреди няколко години.
Това превръща подобни решения за микросателити не само в добра алтернатива за свързаност в редица региони. Те започват да се разглеждат и като част от националната сигурност за други. С което бизнеси като този на OneWeb стават изключително атрактивни. Компанията влезе в интересно партньорство с българския телеком „Виваком“, в което двете компании ще изградят наземна станция за управление на територията на нашата страна.
OneWeb от своя страна има интересна история, която дори в един момент се преплита с тази на Starlink. Потенциална работа с Google, SpaceX и минаване през процедура за банкрут са само част от интересните моменти във визитката на компанията. Както и известен геополитически елемент в момента.
В началото бе WorldVu
Зад OneWeb седи предприемачът Грег Уайлър. Той се занимава от близо 20 години с идеята да свърже с достъпни комуникационни услуги отдалечени места, като голяма част от африканския континент. Първото му по-известно начинание е O3b Network – идея за мрежа от 12 сателита, които да предоставят интернет свързаност. Компанията е основана през 2007 г. и след извеждането на спътниците в орбита е придобита от сателитната компания SES Astra през 2016 г.
Докато Уайлър продава първото си дружество, той вече работи активно по следващия си проект. Това е основаният през 2012 г. WorldVu, който извежда концепцията за достъпен и високоскоростен интернет до нови висини, в случая – буквално. Ако O3b Network разчита на малка мрежа от дузина сателита на средна орбита (МЕО), то новата идея планира да изпрати стотици малки спътници на ниска такава (LEO).
Те трябва да бъдат разположени и да обикалят Земята в общо 20 плоскости, за да могат да покрият по-добре повърхността. Общото количество сателити, които ще са нужни за целта е около 1 600.
Google и SpaceX в сянка
Любопитното е, че горните данни не са официални, а идват от потенциалното изследване на Google за подобна система. През февруари 2014 г. се спекулира, че технологичният гигант планира да развива тази концепция и има силно участие в начинанието на OneWeb. Истината се оказва малко по-различна. Към средата на 2014 г. в WorldVu вече работят около 30 души, някои от които са бивши служители на Google.
Младата компания вече си е осигурила радиочестотен спектър за разпространение на интернет и управление на сателитите. Това става чрез придобиването на фалиралата през 2000 г. SkyBridge. Допълнителен спектър е взет и чрез част от новите служители. Точно какви са били отношенията между Google и WorldVu остава в сферата на спекулациите и слуховете. Две неща са сигурни – през 2014 г. двете компании са си партнирали в някаква степен и бивши служители на технологичния гигант са се преместили в стартъпа.
Подобни близки отношения са поддържани и със SpaceX. Уайлър и Илон Мъск са обсъждали възможностите за развиването на спътникова интернет услуга през 2014 г. През ноември същата години излиза информация, че двете компании са били в напреднала фаза на преговори за стратегическо партньорство. SpaceX и WorldVu ще построят заедно завод за сателити в САЩ, както и първата компания ще ги извежда в орбита със своите достъпни ракети Falcon.
Тези планове остават „на трупчета“ и не са подписани никакви договори за партньорство. Отново няма яснота какво се случва, като преговорите са прекратени през юни 2014 г., а към края на годината WorldVu се преименува на OneWeb. По същото време, компанията заявява намеренията си да построи около 900 микросателита и търси подкрепа от целия космически бранш, като буквално почти всички откликват. Отговори са получени от Airbus, Lockheed Martin, OHB SE, SSL и Thales Alenia Group.
Опиянени от офертите, OneWeb решава да вземе финансиране и да се партнира с най-високото като цена предложение. През януари 2015 г. компанията подписва споразумение с Virgin Galactic и Qualcomm. Това най-вероятно се оказва причината за отказа да се обвърже OneWeb изцяло със SpaceX. Грешка, която се оказва почти фатална. Защото, буквално дни след обявеното партньорство, Илон Мъск започва работа по своята услуга Starlink и също я лансира публично.
Възход и падение
Партньорството с Virgin Galactic и Qualcomm е разширено още през същата 2015 г., като към тях се присъединява Airbus. Осигурено е финансиране на стойност 500 млн. долара. Те добавят още 200 млн. долара през следващата година, когато влиза и SoftBank с инвестиция от 1 млрд. долара.
OneWeb запретва ръкави и започва работа. Обаче за производството на сателитите се изисква време и производствен ресурс. Вместо първите спътници да са изведени през 2017 г., истинското производство започва едва две години след това. С него са направени и първите тестови изстрелвания в орбита. Шест сателита са изведени с руската ракета „Союз-2“. Заедно с тях са осигурени и допълнителни 1.25 млрд. долара от настоящите инвеститори за развитие на мрежата.
През януари 2020 г. дни преди старта на глобалната пандемия, OneWeb достига капацитет от построяването на два сателита на ден. Мащабите на компанията вече започват да настигат обещанията ѝ. Общо са изведени 68 сателита в орбита. Но в същият момент свършват и парите – през март същата година са подадени документи за банкрут. OneWeb уволнява 85% от служителите си или около 500 души, но успява да запази екипите по управление на спътниците.
Ново начало
Следва преструктуриране на компанията, като тя е спасена първоначално от консорциум воден от британското правителство и индийския милиардер Суни Митал с неговия фонд Bharti Global. Те влагат допълнителни по 500 млн. долара всеки, за да могат да налеят ликвидност. С което операциите на OneWeb се рестартират още в края на 2020 г. Година по-късно влиза френския сателитен оператор Eutelsat.
Амбицията на OneWeb е да създаде втората по големина мрежа от микросателити в орбита. Към края на 2021 г. компанията разполага с 218 спътника, докато Starlink вече е изстреляла над 1 700. Проблем се оказва факта, че OneWeb използва основно руските ракети и услугите на „Роскосмос“ за извеждането им в орбита.
Ситуацията се нажежава през 2022 г. след избухването на войната в Украйна. Британското правителство настоява да се спрат изстрелванията на сателитите, защото нарушават наложените санкции срещу Русия. От друга страна, Москва иска гаранции, че спътниците не са с двойно предназначение – тоест да може да се използват за граждански, но и за военни цели. Кремъл дори настоява за излизане на британското правителство от собствеността на OneWeb. Сателитната компания в крайна сметка отлага изстрелванията и решава да използва услугите на прекия си конкурент – SpaceX.
Във френска орбита и на българска станция
В средата на 2022 г. е обявено сливането на OneWeb с френския оператор Eutelsat. Британското правителство продава всичките си акции, но остава една „златна“, която ѝ дава права при взимане на стратегически решения. Сделката се оценява на 3.4 млрд. долара. Производствените мощности остават в отделна фирма, която е съвместно дружество с Airbus. Към края на 2022 г. OneWeb разполага с 464 изведени в орбита сателита.
С което последват и някои стратегически партньорства. Най-интересното е с български привкус. „Виваком“ обяви, че ще изгради съвместно с OneWeb наземен център за управление на сателитите. Той ще осигури контролът им над голяма част от Източна Европа, части от Африка и Близкия изток. Центърът ще се намира в Стара Загора, като „Виваком“ ще инвестира 1.5 млн. лева в наземна инфраструктура и оборудване. OneWeb ще осигури по-специализираните системи, като инвестицията се оценява на няколко милиона долара.
Новият център ще предостави взаимосвързаност между опорната мрежа на „Виваком“ и микросателитите в орбита. Партньорството е почти сигурно част от добрите отношения между българския телеком и Eutelsat. „Виваком“ използва техните сателити за предоставянето на сателитна телевизия (DTH). Във всички случаи, обявеното преди месец споразумение дава интересни възможности за българския оператор и за телеком пазара у нас. Особено ако плановете за пускане на пълната услуга станат факт през 2023 г.
