Крипто Войни (Епизод II): Клонираните атакуват

Имало едно време в една далечна, далечна Галактика…

Бунтовниците нанасят удар след удар по злата Империя със своята блокчейн технология. Чрез нея те привличат нови и нови съмишленици към своята справедлива кауза.

Опиянени от успехите си, те започнаха да разширяват възможностите на криптовалутите. Стремежът им е да изградят огромна армия с чиято помощ да могат да надвият Империята и да достигнат нейните мащаби.

Този ход ги тласка да ползват все повече методи, характерни за Тъмната страна, срещу която са се заклели да се борят. А това може да доведе и тяхната трагична гибел.

Преди шест месеца, TechTrends започна поредицата „Крипто Войни“. Положихме началото с историята как започна всичко за криптовалутите и целия пазар. Идеята ни беше в рамките на месец да пуснем няколко материала в които да опишем възхода и падението на сектора. Плановете претърпяха известно забавяне. То се оказа ключово, защото шест месеца по-късно, криптопазарът продължава да е с главата надолу и с много нови развития, примери и тенденции.

Включително и с втора силна българска връзка – криптобанката Nexo. За съжаление, нещата около нея бяха политизирани до степен, в който цялата дискусия и информация опря до профанизираното – „нашите“ срещу „вашите“, както и „консерваторите“ срещу „иноваторите“. Но не и за истинската ситуация и дейност на Nexo.

Този и следващите материали от „Крипто Войни“ ще дадат редица отговори, как и защо стигнахме дотук в областта на криптоиндустрията. Както и да обрисуваме част от тенденциите, които ще последват криптопазара. Като цяло – защото Nexo е просто една брънка от целия пазар, която следва установените тенденции и следва липсата на правила.

Следващият елемент от „Крипто Войни“ е как криптовалутите и екосистемата около тях достигнаха до експлозивния растеж от последните няколко години. Най-вече със създаването на нови и нови дигитални валути (чрез процедурата ICO), изграждането на услугите около тях и кулминацията с незаменимите токени (NFT). Но и по-важното – технологичният и бизнес модел зад този успех, което е ключово за последващото спукване на криптобалона и мечтите в сектора.

Възходът на биткойн

Преди 12 години, една от първите трансакции с криптовалутата биткойн е за купуването на две пици срещу 10 хил. токена от нея. По сегашни цени, една от тях ще струва 106.95 млн. долара. Но по това време, биткойните са били екзотика, която не се е търгувала и ползвала. Затова и през първите няколко години, криптовалутата е представлявала интерес само за най-големите ентусиасти и на много ограничен кръг от дългосрочни инвеститори.

Първата голяма промяна идва през 2012 г. когато е основана първата дигитална платформа за обмяна на криптовалути – Coinbase. Тя позволява по-лесната замяна на дигиталните пари с истински и обратното. Както и с търговията на останалите няколко криптовалути, които се появяват покрай биткойна. Което е една от основните стъпки към по-масово налагане и използване от различни хора, компании и институции.

След Coinbase се появяват и още няколко подобни платформи. Една от тях е Mt Gox, която става печално известна и като една от първите случаи на масови измами/кражби на криптовалути. Както и един от първите банкрути в индустрията.

Въпреки това, всички тези инструменти за по-лесна търговия, превърнаха биткойн в лицето на криптовалутите. В рамките на една година – от ноември 2012 до ноември 2013 г. наблюдаваме първото избухване на дигиталната валута. Цената ѝ скача от малко над 12 долара за биткойн до впечатляващите 1 129 долара. След което отново спада рязко до малко над 200 долара. В рамките на 2017 г. тя поддържа нестабилна цена, която варира от 200 до над 700 долара. Причините – най-вече ограничени инвеститорски спекулации. Което е и първата голяма червена лампа за криптопазара.

Ethereum в основата на DeFi

Резкият ръст на биткойн през 2013 г. показва какъв скрит потенциал имат криптовалутите. Но и демонстрира ограниченията на идеята на Сатоши Нагамото. Биткойн (и неговите няколко копия по това време) има свойствата на златото в реалния живот – то е ценно, защото е ограничен ресурс. От своя страна обаче то не е ликвидно, то не е достатъчно като количества, за да се използва за масово разплащателна система. Поне не и от един момент.

Ethereum променя изцяло тази нагласа през 2014 г. Това е блокчейн платформа, която ползва технологията и по-голямата концепция на биткойн, но премахва някои от свойствата ѝ. Първата разлика е, че тук става дума за цялостна система, върху която може да се надграждат и развиват най-разнообразни решения.

Най-вече ориентирани към т.нар. децентрализирани финанси (DeFi) или това са различните финансови инструменти, които в реалния живот изискват някакъв специализиран и регулиран посредник. Такива може да са кредитите, спестовните влогове, ценните книжа с определена доходност, пенсионните фондове и много други. Самите посредници варират от фондове, банки, до брокери и др.

Ethereum създава точно такава възможност – да се изградят дигитални банки, фондове и други приложения, които да са базирани на блокчейн и криптовалути. Платформата предоставя основната технология и инструментите за създаването на гореизброените компоненти. Това не става изведнъж, на Ethereum са необходими близо три години докато успее да постигне по-пълна функционалност.

Новата армия от клонинги

Докато Ethereum се задвижва бавно и славно, тя предизвиква четиригодишна стагнация на криптопазара. В същия момент става ясно, че биткойн не е достатъчен или ефективен, за да се наложи като адекватна алтернатива на нормалните пари. Един от недостатъците ѝ се оказва най-голямото качество, заради което е създадена – фактът, че криптовалутата е с ограничено количество, подобно на „златния стандарт“ при парите.

Ethereum изменя това свойство. Платформата дава възможността всеки с известни технически познания и ресурси да създаде собствена криптовалута. При това без да има ограничения за наличните coin-и, които могат да са в циркулация. Пускането на пазара на нова дигитална валута се нарича първично-монетно предлагане (ICO). При него се определят параметрите – колко coin-а има в платформата на предлагащата компания, потенциално какви услуги предлагат и цената.

Инвеститори, спекуланти и ентусиасти след това плащат за определени обеми на криптовалутата в традиционна валута. Възможно е плащанията да стават и с някои други утвърдени крипто пари, като биткойн например. ICO-то постига няколко цели. Първата е, че така се създават нови и нови криптовалути, което можем да оприличим, като буквално „клониране“. Втората е, че чрез тях могат да се предлагат най-разнообразни услуги или да се интегрират в блокчейн платформи. Третата и най-сладката – това е изключително лесен и ефективен начин за набиране на капитал.

Ръст до Луната

Първата криптовалута, която дебютира чрез ICO стартира по време на „бета версията“ на Ethereum през 2013 г. и това е Mastercoin. Собствената Ether от своя страна излиза през 2014 г. Тя няма наложен технически лимит на „монети“ в обръщение, както при биткойна. Нейната цел е да предостави средства за развитието на платформата. Което съответно я прави и втората най-ценна (и сравнително стабилна, доколкото е възможно) криптовалута в света в момента.

До 2017 г. ICO в общи линии остава нишова дейност, но след това започва да се разгръща. Само в рамките на шест месеца са направени поне 18 криптовалутни предлагания. За секунди, създателите им привличат десетки, а впоследствие и стотици милиони долари. През ноември 2017 г. е достигнат пик от по 50 ICO-та на месец. За годината се пуснати около 350 нови криптовалути, а през следващата 2018 г. са отчетени двойно повече – около 780.

Привлеченият капитал също се удвоява от 6.1 млрд. долара на 12.7 млрд. долара през двете години. Самата 2017 г. е повратна, защото тогава е осигурено финансиране чрез ICO от над 40 пъти повече спрямо 2016 г.

ICO и нейната тъмна страна на силата

Идеята на биткойн е да се превърне в децентрализирана монетарна система, която да оперира подобно на „златния стандарт“ отпреди близо век. Естествено, в много по-дигитален и алгоритмичен вариант. ICO-то напълно премахва идеята за ограничения и позволява безконтролното „печатане“ на криптовалути.

Още повече, създателят на дигиталната валута разполага със значителен контрол над нея. Той определя колко да бъде пусната на свободния пазар чрез ICO и колко да остави при себе си да контролира. Въпреки, че на теория имаме децентрализирано „печатане“, предвид липсата на ограничения и лимити, те поставят възможности за по-централен контрол. Освен това, безконтролното емитиране на нови криптовалути повтаря едно към едно критиката към настоящата банкова и финансова система, че „създава пари от нищото“.

С други думи, криптопазарът по доста показатели започва да прилича на това, което трябваше да унищожи. Ситуацията дори е по-лоша, защото пълната липса на контрол и регулации позволява създаването на редица измами. Както и на огромен брой „клонинги“ или криптовалути, които да залеят пазара отвъд точката на пренасищане. Закономерно, в един момент повечето от тях губят почти веднага стойността си след пускането им на пазара. Което наподобява повече поведението на изкуствено надут, спекулативен балон, отколкото на здрава екосистема.

NFT – когато дяволът носи „Прада“

От 2018 г. започва „изтрезняването“ като споменахме, че повечето ICO-та губят стойността си, а някои дори не успяват да наберат желания капитал. Горе-долу около 60% от новите криптовалути не оцеляват в рамките на едно тримесечие след дебюта им на пазара през посочената година. Тенденцията продължава и през 2019 г., което поставя под въпрос дали ICO е достатъчно, за да се продължи растежа.

Тогава горе-долу започва налагането на незаменимите токени (NFT). Те се появяват още през 2014 г., отноро покрай старта на Ethereum платформата. NFT позволява дадени дигитални файлове да се интегрират блокчейн кодове, които да му придадат „уникалност“, като го запишат в платформата. По този начин може да се каже, дали файлът е автентичен, първичен или да се ползва за удостоверяване на авторски права.

NFT остават в страни от криптообщността няколко години. Техният бум започва в края на 2020 г., което съвпада със стагнацията на ICO финансирането от предходната година. Някои съществуващи интернет файлове започнаха да се монетизират, но пикът на NFT манията беше достигната с Bored Ape Yacht Club. Това е блокчейн платформа, която създава и продава NFT аватари с персонализирани ликове на маймуни.

Големият пик на незаменимите токени беше движен от два основни двигателя. Първият е, че много от притежателите им се надяваха да получат колекционерска стойност, подобно на марките, монетите, картините и други подобни физически активи. Вторият е, че NFT беше интегриран дълбоко в изграждането на метавселените. Концепция, която блазни всички – от IT гиганти, през всякакви компании, че дори до публични институции.

От джедаи в сити

ICO и NFT имат много различия, особено на техническо ниво. Но от гледна точка на бизнес модели, те са доста сходни, да не кажем идентични. Още покрай бума им през 2021 г. от TechTrends изразихме няколко опасения около незаменимите токени. Първото беше, че те могат да „счупят“ едно от основните качества на глобалната мрежа. Второто е, че те са просто поредния спекулативен балон, който следва този на ICO-тата.

Докато първата теза, засега не се оправдава, втората се реализира в ударни дози още в рамките на 2021 г. Когато в края на годината, NFT пазарът се срина, а през следващата (към момента изминала) я последва и целия криптопазар. Тези събития още предизвикват вторични трусове в индустрията.

Но те изкараха наяве най-тъмните тайни на криптопазара и как той се трансформира от идеализирана, децентрализирана и утопична алтернатива на финансовите системи, в копие на последните. Безразборно „сечене“ криптовалути, микроцентрализация, все по-малко значение на блокчейн алгоритмите и създаване на виртуални активи основно със спекулативна стойност.

Бурният растеж доведе до бум на измамите, порочните практики и на нестабилните бизнес модели. С други думи – джедаите се превърнаха в сити. Тема, която ще разгледаме с повече детайли в Епизод III на „Крипто Войни“.