Системите за изкуствен интелект (AI) претърпяха фундаментално развитие през 2022 г., което се очаква да се пренесе и през настоящата. То не беше движено толкова от технологичен напредък, колкото от постепенното пускане на платформи с отворен код, които да са по-достъпни за разработчиците. OpenAI с нейните ChatGPT и Dall-E направиха точно това – отключиха алгоритмите за външния свят. Досега те бяха затворени в рамките на технологичните гиганти, които бяха (и все още са) най-напред в развитието на AI.
Логично, след тези събития, основните IT играчи осъзнаха, че трябва да форсират своите продукти и развойна дейност в тази сфера. Ако искат да останат конкурентно способни и да могат да противодействат на OpenAI. Изключение е може би Microsoft, които вместо да разчитат на самостоятелни действия подкрепиха отворената платформа.
Facebook и Google обаче ще трябва да удвоят усилията си и да представят нови продукти на базата на AI през следващите месеци. В противен случай, инициативата може да премине в ръцете на OpenAI и всички други, които решат да ползват отворената платформа.
Тази тенденция не е неочаквана, но по-малко очаквани са част от последствията от тези действия. Досега, технологичните гиганти действаха по-плахо в комерсиалното налагане на AI решенията. Причините бяха няколко, но едно от тях е, че вкарваха силни защитни механизми срещу различни злоупотреби. OpenAI свали тази бариера и сега Google и Facebook ще трябва да променят своето поведение. С всички последващи действия след това – добри и лоши.
Затвореният свят на гигантите
Големият въпрос, който си задават сигурно доста хора е – защо технологичните гиганти не създадоха решение като ChatGPT или Dall-E? Отговорът е разделен на няколко части. Основният е, че технологичните гиганти искат решенията да са затворени изцяло в тяхната екосистема от приложения. Без да предоставят кода на външни разработчици.
Google и Meta толкова затварят работата си по AI, че дори ограничават значително информацията, която се споделя при публикуваните научни трудове. С други думи, постиженията на техните разработчици не могат да бъдат проверени от другите учени, каквато е практиката в научните среди. Двата технологични гиганта отнасят значителна критика, че AI пробивите им не могат да бъдат проверени. Но за това има и причина – в научния свят е важно да могат да бъдат и репликирани. Google и Meta водят своите AI разработки като своя собственост и затова и не искат това да се случва.
Втората причина, защо до момента нямахме подобни решения също е интересна. Тя се крие във факта, че Google и Meta налагат огромни ограничения в работата на AI. Обикновено те специализират изкуствения интелект във вторични дейности – като съдействие при обработка на снимки за смартфони, допълване на текстове в търсачката и др. Google активно използва елементи от AI в своите приложения, като може би най-добрият пример е техният преводач. Компанията има доста други силни разработки, като например постиженията на DeepMind в сферата на гейминга.
Но ограниченията не опират само до това. Те обхващат и други елементи, като например от кои бази данни се обучават алгоритмите, както и какъв да е крайният резултат, който предоставят. Силните корпоративни регулации, премахват потенциални проблеми, които може и вече възникват при свободния AI.
Новата конкуренция
С други думи, технологичните гиганти искат да интегрират изкуствения интелект така, че да подсили собствените им решения. А не като създава нови, с които да се възползват и други компании. Предвид факта, че Google и Meta (първата най-вече) имат доста силни пробиви в областта на AI, Илон Мъск и редица други предприемачи създадоха OpenAI като алтернатива.
Отвореният код премахва бариерите на големите играчи и предоставя технологията на по-малките. Тази „демократизация“ на пазара се очаква да промени напълно интеграцията на AI решения през тази и следващите години. Част от последствията вече са напълно видими – почти всеки ентусиаст може безплатно или срещу малка сума да създаде изображения, музика или видео с помощта на AI.
Което да може да се използва от различни други компании да имплементират или доразвият решенията на OpenAI в свои собствени. Докато очакваме тази вълна да започне да се материализира по-силно през 2023 г. се случва друга любопитна промяна. Това е нагласата на Microsoft. Технологичният гигант първончално развиваше сам AI решения, като най-видният продукт беше гласовият асистент Cortana. Той не постигна желаните резултати и съответно беше постепенно изваден от употреба.
Сега, Microsoft инвестира толкова стабилно в OpenAI, като поредния рунд е в размер на 10 млрд. долара, че се очаква нейният дял в компанията да достигне 49%. Възможно е да достигнем до момент, в който софтуерният гигант да получи контрол върху технологията – било то пълен или най-малкото мажоритарен.
Недостатъците на OpenAI
Решенията на OpenAI почти веднага изкараха няколко проблема на повърхността, почти веднага. Едно от тях е ограниченията или липсата на такива на базите данни от които се обучават алгоритмите. При Dall-E, който генерира картинки, доста често се ползват за база изображения, чиито авторски права не са платени, осигурени или липсва най-малкото цитиране на първоизточника. Това създава голям проблем относно как да се регулира ползването на подобни картинки създадени от AI.
Shutterstock дава на пръв поглед работещо решение. Нейната AI платформа базирана на OpenAI алгоритмите ползва собствената си база данни. Тя ще е платена и ще се отчисляват суми за авторите на оригиналните изображения. Но не всички могат да направят това.
Вторият голям проблем е с качеството на крайните резултати. То зависи отново изцяло от наличната база данни, от която се обучават алгоритмите. Затова ChatGPT може да заблуждава и дори директно да лъже, ако му задавате въпроси, които изискват повече информация или по-актуална такава. Което прави AI решението неподходящо за всички видове дейности.
Опитите за интеграцията на ChatGPT в някои големи медии като CNET например, изкараха на показ тези недостатъци. Онлайн изданието се опита на определен период от време да генерира по няколко статии, които да са писани от AI. Те бяха пълни с грешки, фактологични неточности и директно преписване от други източници, без тяхното коректно цитиране. Което наложи, всяка такава статия да бъде пренаписвана от редакторите. CNET в крайна сметка реши, че все още AI решенията не са достатъчно добри за замяна или допълване на журналистическия капацитет и се отказаха от системата.
Отговорът на гигантите и опасенията
Големият шум, който се вдигна покрай пускането на решенията на OpenAI обаче наложи и силен натиск на технологичните гиганти. Инженерите на Google и Meta коментираха, че решенията като ChatGPT не стъпват на нова технология, като дори алгоритмите са назад спрямо техните разработки. Но без директно сравнение те не могат да докажат това. Което налага Google и Meta да пуснат подобни услуги или твъреденията им да „увиснат във въздуха“.
Интернет гигантът вече прави крачки в тази посока. В последните дни на януари, Google представи MusicLM – алгоритъм, който превръща текстово описание в музикални произведения. Компанията от Маунтиън Вю обаче все още не смее да го отвори за свободно ползване, а по-скоро демонстрация, че технологично OpenAI не е по-напред от тях.
Страхът от грешки и неправилно използване на подобни AI инструменти все още държи технологичните гиганти настрана. Но натискът на OpenAI може да премахне задръжките им и освен либерализацията на този пазар, да видим една нова и напълно непозната до момента технологична надпревара.
