Изкуственият интелект (AI) се очертава като истински революционен момент в технологичната и може би икономическа и социална еволюция на човека. Страхът от него и от хипотетичната възможност машините да превземат света съществува още от създаването на първите компютри. Филми като „2001: Космическа одисея“, поредиците „Терминатор“ и „Матрицата“, както и стотици книги обрисуват точно такива сценарии. Всички те се базират на AI система, която в един момент излиза от контрол и се обръща срещу създателя си.
Бурното развитие на платформата OpenAI през последните 12-18 месеца върна дискусията дали изкуствения интелект трябва да бъде толкова лесно пуснат да се развива. Идеята на организацията е да предоставя отворен AI код, върху който редица компании да могат да развиват своите продукти и услуги. Допреди нея, развитите алгоритми за изкуствен интелект бяха притежание и развивани от големи корпорации, като Google, Meta, IBM, Microsoft и др., в изцяло затворена за външни очи среда.
OpenAI отвори кутията на Пандора, като представи сравнително развити системи почти за свободно ползване. Създаването на картинки, музика, текстове и видео започна да се случва само с кратки описания. Първите версии не бяха прецизни и с доста недостатъци, но последният енджин GPT-4 започва да става все по-убедителен в своите възможности. На пръв поглед безобидни действия, но те повдигнаха всички тези страхове за AI, който излиза от контрол.
Любопитното е, че самата OpenAI беше създадена с такава цел – да предостави по-голям обществен контрол върху технологията. И тя да не бъде крита от големите корпорации. Затова на пръв поглед изглежда доста странно, че малко след пускането на GPT-4, редица големи имена, сред които и част от основателите на OpenAI, като Илон Мъск, излязоха с отворено писмо за паузиране на развитието на AI.
Очаквано, документът беше посрещнат с остър отпор от големите разработчици на изкуствен интелект. Също така част от подписалите го оттеглиха или се оказаха техните парафи фалшифицирани. Във всички случаи сме изправени пред преломен момент, в който AI технологиите могат да помогнат, но и да навредят. Като начинът им на работа и регулирането им през следващите няколко години ще е повече от ключов. Така, навлизаме в една борба, в която може на карта да е заложена дори нашата еволюция. В типично Дарвинов стил.
Писмо с резон
Отвореното писмо съдържа доста разумни предупреждения и (временни) решения. В него се констатира, че AI системите вече са развити до степен, че да извършват дейности с почти човешки възможности. Това изправя компаниите пред фундаменталния въпрос – дали да автоматизират милиони работни места, включително и такива с креативни елементи. Писмото още описва и друг голям проблем – заливането ни с AI генерирано съдържание, което да размие напълно реалността от фикцията.
Според него, толкова мощни системи за изкуствен интелект трябва да бъдат разработвани само, когато преди това са изследвани техните позитивни и негативни ефекти. Както и да може да се управлява риска от тяхното налагане. Изготвилите писмото дори цитират изказване на OpenAI, в което е записано, че „в един момент ще е важно да се направи независима оценка, преди да се започне с тренирането на новите системи и в ограничаването на изчислителната мощ“.
В писмото се подчертава, че този момент вече е настъпил. Затова подписалите го призовават да се спре разработката на всички нови системи след GPT-4 енджина за поне шест месеца. През този период, AI лаборатории и независими експерти трябва да одитират последните алгоритми и да съставят предпазни протоколи. Последните са „бушони“, които да гарантират, че AI системите са безопасни. Според подписалите, ако тази пауза не се наложи от самите компании, то тогава правителствата ще трябва да се намесят.
Те подчертават и едно нещо, че не искат пълно и дългосрочно прекратяване на работата по изкуствен интелект. По-скоро искат да се даде време за правилното одитиране на настоящите развития и ефектите, които ще последват.
Реалните опасения
По двете основни опасения вече има и частични доказателства, че може да създадат проблеми. Икономисти на Goldman Sachs изчисляват, че поне 300 млн. работни места ще бъдат автоматизирани. Това ще се случи при следващата вълна на AI системи и програмите, които ще се родят от нея. Ефектите ще са големи, като 18% от цялата работна сила в световен мащаб може да се окаже излишна. По-голямата част от загубените работни места ще са в развитите страни. Според доклада на Goldman Sachs възможността за автоматизация е за една четвърт на всички дейности в САЩ и Европа.
Има и добри новини от икономистите. Част от служителите ще бъдат наети повторно, като най-адаптивните ще са с предимство. Това обаче означава, че ще има период на висока безработица, докато се преквалифицират служителите. С други думи – наистина ще е добре да се помислят за предпазни механизми, как да се избегне тази ситуация.
Другата положителна прогноза е, че AI революцията ще доведе до значителен икономически ръст. Продуктивността ще се увеличи с между 0.3 до 3% през следващите години в САЩ. Автоматизацията ще създаде 7% скок на световния брутен вътрешен продукт (БВП), което в парично изражение е около 7 трлн. долара.
Не само безкористни помисли
Участието на Илон Мъск в писмото може да не е само от опасения за бъдещето на човечеството и развитието на AI. Милиардерът и още редица други известни личности изразиха своите опасения за развитието на изкуствения интелект. Малко след това, голяма част от тях създадоха и подкрепиха OpenAI през 2015 г. именно с тази цел – да извади на показ AI разработките.
Три години по-късно Мъск напуска компанията, като цитира конфликт на интереси с Tesla и техния автопилот. По този начин, OpenAI получава само 100 млн. долара от милиардера при обещани 1 млрд. долара в рамките на определен период от време. Мотивите за оттеглянето на Мъск обаче се оказват малко по-различни, като той се е опитал да поеме на „ръчно управление“ OpenAI. Ръководството на компанията с идеална цел обаче отказало и това довело до излизането на милиардера през февруари 2018 г.
Последствията също са интересни – година по-късно през март 2019 г., OpenAI създава дъщерно търговско дружество. Шест месеца по-късно Microsoft влиза с инвестиция от 1 млрд. долара, която де факто замества обещаните вложения на Мъск. Технологичният гигант също така предоставя и масивната си облачна инфраструктура Azure. Което позволява в рамките на три години, OpenAI да пусне и първия достъпен ChatGPT, но и да затвори голяма част от методологията си за външни лица.
С други думи, Илон Мъск в стремежа си да контролира всичко, напуска OpenAI, за да може Microsoft да заеме неговото място. Както и да прекрои организацията в почти обратното на това, за което беше замислена. Отвореното писмо, може да се разчете и като опит на милиардера да окаже влияние върху OpenAI. Самото то е подложено и на друга критика, че част от подписите са фалшиви (някои от тях са на китайския президент Си Цинпин), а други изтеглят подкрепата си малко след публикуването му.
Регулации с часовников механизъм
Една от спецификите на регулациите са, че те винаги идват с известно закъснение. Особено, когато се създават от нулата. В някои случаи, като примерно с Uber, технологичните компании се опитват да заобиколят съществуващите. В други – като с криптото, държавите се опитват да адаптират вече наличната законова рамка с новите инструменти.
Отвореното писмо обаче среща известна подкрепа, като например Европейската организация за защита на потребителите (BEUC). Най-вероятно след нейния призив за разследване на популярния AI инструмент, италианският регулатор по опазване на личните данни налага забрана за ChatGPT. Както и започва разследване на OpenAI. Причината е в потенциално нарушаване на личната неприкосновеност при събирането и обработването на данните.
Писмото, призивът на BEUC и разследването на италианските власти се случват в рамките на три дни. С други думи, вече имаме силен регулаторен натиск за разглеждане на работата на ChatGPT и OpenAI. Което наистина може да доведе до паузиране на разработването на AI инструментите от този калибър. Както и във форсирането на задълбочени правила за изкуствения интелект. Преди наистина да са влезли в сила законите на Дарвин.
