За Google рекламите са алфата и омегата, слънцето и звездите, като почти пълен източник на приходи. Технологичният гигант успя през последните години да ги сведе до 80% от постъпленията, но рекламният бизнес продължава да е основният стълб на който той се крепи. Заради което компанията се противопоставя на всякакви действия – регулаторни, конкурентни или технологични, които могат да му навредят. Поведение, което беше лесно проследимо покрай опозицията на Google срещу европейските регулации за забрана или поне намаляване на количеството бисквитки (онлайн тракери).
В тяхната видеоплатформа YouTube рекламите са всичко на което тя се крепи. С навлизането на абонаментните планове в онлайн екосистемите, компанията се опитва да увеличи монетизацията на платформата като добави подобна премиум възможност. Срещу определена сума на месец или на година, потребителите могат да премахнат рекламите и да получат достъп до по-качествени видеа и до определено затворено съдържание.
Докато YouTube се опитва да извлича повече пари, фокусът на платформата се насочи и към един сравнително нишов сегмент, който потенциално ѝ пречи да прави това. На мерника ѝ попаднаха адблокърите – програми или разширения в браузърите, които блокират всякакви реклами и нежелано от потребителите съдържание. Агресивните мерки включваха спиране на видеото ако бъде засечен такъв софтуер с приканване за неговото изключване или за абониране към YouTube Premium. В браузъра на Google – Chrome, самите разширения бяха напълно изтривани.
На пръв поглед всичко изглеждаше, че интернет гигантът ще наложи силово своята воля. Отговорът на потребителите, Европейската комисия и дори потребителите обаче се оказа не толкова благосклонни. Технологичните инструменти за борба с адблокърите също показаха недостатъци. За някои експерти, YouTube губи тази битка, но за други е все още рано да се каже. Във всички случаи, компанията няма да се откаже толкова лесно.
Когато (почти) всички обичаха рекламите
Ако върнем лентата няколко години назад, хората, които използваха адблокъри бяха изключително малко. Рекламите не бяха много, не пречеха на цялостното използване на YouTube, можеха да бъдат пропускани. Доста потребители дори ги гледаха изцяло, в стремеж да допринесат на създателите на съдържание. Казано накратко – цареше истинска онлайн утопия.
Постепенно YouTube започна да увеличава времето, в което рекламите не можеха да се пропускат. После, създаде опция за интеграцията на такива, които изобщо не могат да бъдат прекъсвани. Заедно с това се увеличи броя на рекламите в едно видео, както в началото, така и слагането им в различни моменти на клипа. Самите рекламодатели не помагат на ситуацията, като по стара традиция мастерират звука да е много по-силен на техните промоции, отколкото на самото органично съдържание.
Създателите на видео от своя страна печелят доста малко от рекламите на Google и разчитат на отделни промоции. Техните реклами са неизменна част от видеото и могат да бъдат пропускани единствено с превъртане напред. Натрупването на толкова много промоционално съдържание в един момент започва да натежава за потребителите. С което те започват да търсят варианти как да подобрят изживяването си в YouTube.
Потребителите имат два варианта. Единият е да платят за абонамента YouTube Premium, който на теория премахва рекламите. На практика в един момент може отново да има промоции, както виждаме се случва с видеострийминг платформите като Disney+ и Netflix. Адблокърите са втората опция и се оказват доста по-чисто, а и безплатно решение. Така стигаме до днешната ситуация в която трима на всеки петима интернет потребители използва подобен софтуер в браузъра си.
Залпът на YouTube
През есента на 2023 г. YouTube започна да интегрира алгоритми, които да засичат дали потребителите използват адблокър или не. Паралелно с тях, компанията си осигурява и възможност да не пуска избраното видео и вместо това да призовава юзърите да изключат софтуерните добавки против реклами или да минат на абонаментния план Premium.
През октомври това беше тествано сред подбран кръг от потребители. Резултатите бяха обнадеждаващи за компанията. Системата работеше при всички адблокъри, които са инсталирани като разширения в браузърите. Както и имаше нелоша успеваемост сред отделените специализирани програми.
През октомври е отчетен рекорден брой на изтриване на адблокъри в браузърите базирани на Chromium технологията (Chrome и Edge основно). Осъществените анкети показват, че основната причина за деинсталациите са действията на YouTube. Макар да няма данни за Firefox на Mozilla – този браузър също е засегнат от мерките на компанията.
Успешният тест предполага, че платформата ще се подготви да разгърне тези филтриращи алгоритми за всички потребители. Но това няма да спре само с YouTube, като Google се готви да ограничи и изчисти адблокърите от своя браузър Chrome. Промените може да се пренесат и при Edge на Microsoft, тъй като той е базиран на Chromium, който е технология на интернет гиганта.
Отпорът на адблокърите и ЕС
Масовите деинсталации не сломяват адблокърите, които започват трескаво да подобряват своите решения, така че да заобиколят новите рестрикции. Някои от обновените разширения се справят със задачата, а други все още работят в тази насока. Тези, които са по-бързи съответно веднага генерират нови инсталации. С което първоначалният отлив е последван от нов ръст на сваляния на адблокъри.
Появяват се и доста по-радикални решения – като цели отделни приложения, които стриймват съдържанието от YouTube, но в процеса премахват рекламите. Така, дори платформата да излезе победител в технологичната надпревара с адблокърите, може да се появят пълни алтернативи, които да ползват нейното съдържание.
Изненадващо или не, YouTube може да се изправи срещу европейските регулации покрай усилията си за филтриране на филтриращите системи. Вече е подадена жалба до ирландския регулатор, през който минават повечето решения свързани с Главната директива за опазване на личните данни (GDPR).
В мотивите се посочва, че алгоритмите на YouTube отговарят на описанието за шпионски софтуер. Което според регулациите на Европейския съюз компанията не може да ги използва без изричното съгласие на потребителите. Технологичните гиганти вече си патят значително от затегнатите дигитални правила на Стария континент. Това означава, че има голям шанс усилията на Google и YouTube за спиране на адблокърите да бъдат неутрализирани, поне в Европа. Подобно решение ще е ключово не само за видеоплатформата, но и потенциално за браузъра Chrome.
Диспропорционална атака
Освен противоречивите ефекти постигнати за един месец, се повдига и един друг въпрос – дали Google не се опитва да бори муха с пистолет. Тоест, реакцията на технологичния гигант да е силно диспропорционална. Вече споменахме, че всеки трима от петима интернет потребители използват адблокъри. Но тази статистика важи основно за хората, които разчитат на браузъри или най-вече на PC юзъри.
По данни на Similarweb две трети от световния трафик или 64% минава през мобилни устройства. Потребителите на смартфони и таблети разчитат почти напълно на приложения за достъп до глобалната мрежа. Тоест, използват YouTube през неговия ап, а не през браузъра и така се нулират ефектите на повечето адблокъри. Като използваме тези данни, може да кажем, че ако трима от петима интернет потребителя ползват такива разширения, то това ще засегне едва 21% от интернет юзърите и в частност тези на YouTube. С което статистиката вече пада един на петима, а това е доста по-приемлив дял.
Месец и половина след експеримента на YouTube се потвърдиха и едни други опасения. Мерките на компанията да спре адблокърите дават своите негативни ефекти върху самата платформа. YouTube потвърди, че има забавяне в зареждането на видеата, а и на самия сайт от няколко секунди. Също така беше отречено, че подобно действие е умишлено и насочено към браузъра Firefox на Mozilla.
Всичко това поставя под въпрос дали усилията на Google и YouTube оправдават средствата. Те обхващат потенциално под 21% от потребителите, забавят работата на платформата и поставят интернет гиганта отново във фокуса на регулаторите. Отделно, за момента ефектите може да се окажат доста краткосрочни, предвид бързата реакция на самите адблокъри.
