Войната за „Булсатком“ отвори политически фронт

12 часа – толкова бяха необходими да се пренесе битката за контрола над „Булсатком“ в обществено-политическия живот на страната. За това време се активизираха половината партии и лидери. Пренасянето на казуса на политическо ниво демонстрира колко важна е сделката не само за телеком сектора, но и за обществото. Както и, че залогът става все по-голям и вече има силно политизиран оттенък.

Предвид политическата ескалация на темата, отново трябва да направим едно уточнение – TechTrends е политически неутрална и не цели никакви изгоди или защита на интересите на някоя партия. Винаги сме избягвали покриването на теми, които в един момент достигат до тези нива. Но предвид значението на „Булсатком“ за българския телеком пазар не можем да игнорираме това развитие.

Част от информацията също така е доста неофициална и хипотетична, както и идва от източници като сайта ПИК. TechTrends успя да потвърди част от нещата, но не всичко. Това също трябва да се отбележи дебело, преди да навлезем в самата конкретика. Нея първо ще я представим сравнително хронологично, след което ще влезем и в потенциалните хипотези и последствия.

На кафе със Спас

На 24 януари, екип на сайта ПИК засичат бившият премиер и съпредседател на „Продължаваме промяната“ (ПП) Кирил Петков да пие кафе със Спас Русев в столичен хотел. При вида на журналистите, политикът веднага си тръгна, като малко след него го последва и бизнесмена. Оттам тръгнаха спекулациите, че срещата е била обвързана със сделката между United Group и „Булсатком“.

Източници от телеком индустрията на TechTrends потвърждават, че това е била темата на разговора, както и че тя е продължила малко след това. Повече детайли обаче липсват.

До финализирането на сделката с „Булсатком“, Спас Русев все още се води за реалния собственик на оператора. Официално, компанията е собственост на специално създадено във Великобритания дружество. Преди това, бизнесменът беше основен акционер във „Виваком“ и член на борда на директорите до 2022 г. Той придоби на търг „Булсатком“ през 2021 г., но едва след година премина към влизане във владение, заради присъствието му в ръководството на конкурентния телеком.

Политическата ескалация

След близо седмица затишие, срещата между Спас Русев и Кирил Петков изглеждаше, че ще мине като поредната „жълтина“ в българското медийно пространство. Нещата се промениха рязко на 31 януари, когато TechTrends получава информация, че Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) планира да одобри сделката на 1 февруари.

Източник от телеком сектора коментира, че се очаква това да стане без никакви условия, което означава, че регулаторът не вижда проблеми за конкурентната среда. Една сделка може да бъде одобрена с и без такива. При наличието на опасения за конкуренцията в сектора, КЗК може да постави условия, при които да се осъществи трансакцията.

Докато TechTrends се опитваше да намери допълнително потвърждение на информацията или КЗК да публикува съответното решение, ситуацията ескалира. Вечерта на 31 февруари бившият премиер и настоящ депутат Кирил Петков изрази загриженост при евентуално одобрение на сделката между United Group и „Булсатком“. Той повтори нашата информация, че се очаква КЗК да излезе с решение в тази посока на 1 февруари, а тя се потвърждава и от публикация на Mediapool.

„Ако е вярно, че утре КЗК ще одобри сделката между United Group и „Булсатком“, това много ни притеснява, защото сме чели докладите на Комисията за регулиране на съобщенията за близо 60% пазарен дял“, коментира Петков пред медии на 31 януари.

КЗК на прицел

Кирил Петков веднага допълни, че настоящият състав на КЗК е с изтекъл мандат и че трябва да бъде сменен. Както и да се коригира Закона за защита на конкуренцията в тази насока. Петков уточни, че това ще стане след разговори с ГЕРБ. ПП и техния коалиционен партньор „Демократична България“ отдавна настояват за смяна на съставите на ключови регулатори, като КЗК винаги е бил водещ в техните изказвания.

По този начин, Петков обвързва косвено сделката между United Group и „Булсатком“ с дълго отлагания разговор за смяна на съставите на регулаторите. Което на пръв поглед прави придобиването политически заложник между управляващото мнозинство в Народното събрание. Това не е напълно задължително, защото КЗК все пак може да одобри сделката и след това тя да бъде атакувана в съда.

Регулаторът не остана мълчалив за дълго време и на 1 февруари излезе с остра позиция срещу тази на Кирил Петков като обяви, че според българското и европейски антимонополно законодателство КЗК е независим орган. Което означава, че останалите държавни органи не могат да влияят на нейните решения или да прекратяват правомощията на действащите ѝ членове.

United Group излиза с почти идентична позиция няколко часа преди тази на КЗК. Телеком групата заявява, че изказването на Кирил Петков е „недопустима намеса“ в работата на независим регулаторен орган. До момента (1 февруари) няма публикувано решение за самата сделка за „Булсатком“. Ако в четвъртък е имало заседание, когато обикновено се провежда такова от КЗК, то резулатите от него регулаторът ги публикува публично в рамките на следващата седмица.

Двете хипотези

Срещата на Кирил Петков със Спас Русев и последващите действия, както и потенциални такива на КЗК създават две потенциални, но взаимоизключващи се хипотези. Едната е, че бизнесменът търси по-широка политическа подкрепа за одобрението на сделката. КЗК до момента застава на страната на United Group и „Виваком“ при заплетения казус с „Булсатком“ и останалите дела. Но пълното придобиване на сателитния оператор много трудно може да мине, поради голямото влияние, което ще окаже на пазара. Което налага, макар и да не изисква напълно, по-широка политическа подкрепа.

Втората хипотеза е изказана от сайта ПИК. В нея се твърди, че договорката между Спас Русев и United Group е била на два етапа. Първият е погасяването на основната част на заема с фиксираната инфраструктура на „Булсатком“ на стойност от 90 млн. евро. Тя вече е приключена и одобрена от КЗК, но за момента е спряна в от софийския административен съд. Втората част е пълното усвояване на сателитния оператор от телеком групата на стойност от 40 млн. евро, като тогава да бъде платена и комисионната на Русев от 5 млн. евро.

Според ПИК отношенията между българския бизнесмен и миноритарния акционер на United Group Драган Шолак и Спас Русев заемат завой. Телеком групата приключва сделката за „Булсатком“ без да изплати комисионната за бизнесмена и затова той започва да търси политическа подкрепа, за да я спре. Целта му е да се забави решението на КЗК, докато намери нов купувач на сателитния оператор.

Източници от индустрията споделят, че тази хипотеза може да е частично вярна. Разликата е, че проблемът не е в решението на United Group за придобиване, а по-скоро от страна на Спас Русев, който получил потенциално друга оферта за оператора. Или активно търси по-добра такава.

Реакцията на Кирил Петков от 31 януари, като че ли подкрепя тезата на ПИК, но не я потвърждава на 100%. На следващия ден коалиционният партньор на ПП – „Демократична България“ изместиха разговора за телеком регулациите в друга посока. Те обърнаха внимание, че два от операторите са предприели индексация на цените, но с напълно различни стъпки и затова трябва да се намеси Комисията за защита на потребителите (КЗП).

Темата е интересна и ще бъде разгледана в отделен материал в TechTrends. Но това изместване демонстрира, че целият шум около КЗК и „Булсатком“ може би вече вреди политически. Затова и ескалацията в тази посока скоро може да утихне и вече се взимат мери в тази посока.

Последствията

Според Mediapool КЗК е взела решение на 1 февруари да одобри без условия сделката. В същия ден служителите на „Булсатком“ излизат на протест, подкрепен от синдиката КТ „Подкрепа“. Те протестират от опасения, че след придобиването голяма част от тях ще бъдат съкратени. Операторът разполага с малко над 1 500 наети лица към края на 2021 г. Предвид оптимизациите и продажбата на инфраструктурата тази бройка може да се е намалила значително към днешна дата.

Ако се потвърди решението на КЗК това означава, че сме на финалната права на края на „Булсатком“. Пазарното влияние на оператора се смяташе за прекалено голямо, че да мине лесно през регулатора. С което и решението на регулатора се очакваше да се забави. Последната надежда за промяна е обжалването му пред съда от конкурентите – „А1 България“ и „Йеттел“.

Финализирането на сделката ще сложи край на оператора, но и на дългата сага от борба за собствеността му. Както и низа от дела и казуси, които бяха създадени около „Булсатком“. Ако КЗК разреши придобиването му от United Group, то тогава ще отпадне спорът за сделката между кредиторите и единия съосновател на компанията Пламен Генчев. Както и оспорването на придобиването на оператора от Спас Русев. Трите казуса са навързани и до голяма степен зависят от решението на КЗК от 1 февруари, което очакваме да се публикува другата седмица, ако то вече е взето.