Microsoft: Бъдещето на образованието е в създаването на екосистема между ученици, преподаватели и родители
Финландия и България имат сходни предизвикателства в създаването на училищата на бъдещето, споделя в интервю Кати Тайнен
За първи път ли сте в България и имате ли някакви впечатления от образованието в страната?
Да си призная това не е моето първо посещение в България. Преди 22 години, отново бях тук, като част от делегация на Академичния работен съвет на Финландия и имахме различни срещи свързани с Европейския съюз. През това време, страната ви доста се промени. За съжаление нямам директни впечатления от образователната система на България отпреди 22 години, но като цяло държавите от Източна Европа имат доста силно наследство в тази посока. Най-вече с предоставянето на висококачествено образование за децата, особено с политиките за задължително основно такова. Това е и част от посоката, която поема Финландия през 70-те години на миналия век. Идеята е всички деца да получат най-доброто начално и основно образование.
България има силни традиции в изучаването на математика, а впоследствие и в софтуерните предмети. Това е една от причините, доста технологични компании да виждат в страната потенциал за развитие на своите бизнес и развойни дейности, поради наличието на ноу-хау и качествени кадри тук.
Мислите ли, че в това отношение, България е позагубила инерция, поради неосъществените реформи в образователната ни система?
Това, което забелязвам не е тенденция само в България, а в цяла Европа. В момента всички образователни системи са подложени на натиск за промяна от бързия възход на технологиите. Изкуственият интелект (AI) и четвъртата индустриална революция изменят все повече начина, по който функционират обществата ни.
Например по време на първата и след това през втората индустриална революция, огромна част от физически труд е заменен частично от машини задвижвани първо от пара, а след това от електричество. Фабриките дават началото на масовото производство. Това, което AI прави в момента и през следващите години е да замени рутинната когнитивна работа в сфери, като банковата и дори правната. Голяма част от дейността на юристите е свързана с анализ или попълване на данни. Или комбинация от рутинна работа и фактологични познания. Когато всичко това се автоматизира, ще имаме много по-висока продуктивност.
„Предизикателството в момента е, че образованието е насочено изцяло към изучаване на факти“
Предизвикателството в момента е, че образованието е насочено основно и почти изцяло към развиването на подобни когнитивни умения – обвързани с фактологични познания. Причината е, че те са лесни за тестване и съответно за оценяване на степента, в която учениците са усвоили материала. Затова, ние трябва да се фокусираме повече върху развиването на по-креативни умения и такива насочени към сътрудничеството и комуникацията. Това са когнитивни познания, които са по-сложни от рутинните такива.
Създаването на нова нормалност в образованието е големия проблем, пред който всички сме изправени. Защото светът в момента се гради на базата на знанията и няма по-важна роля в обществото ни от учителите. Много от промените в съвременното ежедневие, сега се случват извън сферата на образованието.
Социалните мрежи, успяват да манипулират обществото и да задават посоката на развитието. Образованието трябва да бъде в основата на решенията и главен двигател на прогреса. Съответно трябва да може да се възползва от последните технологии и тенденции, като анализ на данни, AI, за да постигне това.
Финландия е известна с прогресивното развитие на образователната си система. Вие как се справяте с този проблем и какви мерки сте взели в тази насока?
Добрата репутация на Финландия в образователната система е пряко обвързана с резултатите от PISA. Самата система оценява колко добре учениците могат да използват на практика придобитите познания в определен контекст. С други думи, не се тества какво знаете, а как прилагате наученото. Другото нещо, което PISA измерва е колко голяма е разликата между най-добрите и най-слабите ученици.
По последния показател Финландия е исторически лидер. При нас, разликата между отличниците и посредствените ученици е най-малка. Това го постигаме с нашия стремеж всички деца да са равнопоставени, когато става дума за тяхното обучение. Ние не правим разлика между учениците в големите градове или в малките села. Опитваме се да наложим социална сплотеност в обществото.
„Не трябва да се прави разлика между отделните ученици – дали са от големите градове или малките села. Трябва да има социална сплотеност“
Вторият голям фактор е наличието на качествени и добре подготвени преподаватели. Всички наши учители са с университетско образование. Но и самата професия е поставена на престижно място в обществото. Да си учител във Финландия се възприема за повод за гордост и нещо, към което можеш да се стремиш да постигнеш.
При вече изключен диктофон, Кати допълни, че заплатите също са много важен фактор за развитието на учителите. Финландия е удвоила през последните години възнаграждението на преподавателите си, с което нараства не само техния брой, но качеството на подготовката и мотивацията им.
Това е закодирано в нашето ДНК. Все пак, Финландия се намира между Русия и Швеция. Ние трябва да може да устоим на силния културен натиск от тези държави в рамките на векове, като запазим идентичността на нашия език, история и особености.
Развитието на подобни когнитивни възможности полагат добра основа за развитието на креативни кадри. Което е ключов елемент за IT индустрията, без тях например Nokia нямаше да успее да превземе мобилния свят през 90-те години. Съществува много важен баланс между доброто съществуване на индивида и конкуренцията. Това е едно от основните ми призиви – да се фокусираме за просперитета на младото поколение, като го адаптираме за новите технологии реалностите, които вървят с тях.
Как може да постигнем такава, сравнително идеалистична, цел?
Може да звучи странно, но Финландия е изправена пред същите предизвикателства в образователната система, които стоят пред страните от цяла Европа и дори целия свят. Те са свързани с подготвянето на правилната подготвителна програма и да направим целия процес по-приятен за учениците. Също така трябва да скъсим още повече различията, които присъстват в образованието. Защото в момента, момичетата са отличнички в PISA, докато момчетата се справят на средно ниво.
„Трябва да се намали разликата между момчетата и момичетата, като резултати. В момента вторите са отличници, а първите по-посредствени“
Все още има доста тенденции от класните стаи, за които трябва да разберем повече защо се случват. Както и самото общество преминава през промяна. Тези трансформиращи процеси не се случват само в България или Финландия, а в целия свят.
Ние може да сме водещи в опитите да създадем новите реалности, но подходът трябва да е напълно различен, от този, който до момента сме свикнали да ползваме.
Първата стъпка е да се пренапише цялата подготвителна програма. Финландия вече прави това, като има изградени насоки, които да бъдат доразвити от отделните региони и градове. В тях залагаме на нови умения и познания, които учениците трябва да овладеят. Такива, които са част от тенденциите на XXI век. Сред тях са разширени възможности в IT сферата, меки умения, свързани с работата в екип и комуникацията с хора, предприемачество, волята и възможността сам да се справяш с проблемите.
„Важно е да научиш не само своите културни и народни връзки, но и тези на съседите, за да може да има диалог между държавите“
Важна част при образованието е само да научиш за своите културни и народни връзки, но и да можеш да опознаеш и работиш с останалите държави по света. Това е ключово при международния бизнес например. По последни проучвания, Финландия в момента е лидер в трансформирането на училищата, така че те да са готови за бъдещето.
Насоката за развитие в образованието ще бъде повече в практичните умения, отколкото в теоретичните, така ли?
Предметите няма да изчезнат. Въпреки, че имаше такъв слух, че във Финландия вече ги премахваме, това няма да се случи. По отношение на въпроса, отговорите са едновременно „Да“ и „Не“. Зад уменията, които ще ни трябват в бъдеще все пак стои полагането на една теоретична основа. Все повече училищата в Европа залагат на екипните работи, включително и в България, доколкото разбирам. Масовият случай в тези задания един от учениците върши цялата работа. Или в по-добрият вариант един не допринася нищо за екипа.
Програмите трябва да са изработени по такъв начин, че да дават познания на всички ученици и те да могат да участват пълноценно в подобни практични занятия. Там, където теоретичната част вече е изградена по правилния начин, стои ново предизвикателство. Постигането на тази цел не зависи изцяло от материалите, които се изучават, но и от учителите. Те трябва да могат да предават материала по начин, по който всички ученици да го разбират.
„Въпросът не е само какво, но и как го изучаваме. Последното включва развиването на критично и креативно мислене, екипна работа и др.“
Въпросът не е само какво, но и как го изучаваме. Последното включва развиването на критично и креативно мислене, екипна работа и др. Учителите трябва да могат да разбират всички елементи, за да могат да ги предадат по правилния начин на учениците.
Ако трябва да обобщя, стъпките към трансформация на образованието са – пълно пренаписване на програмите, развитие на уменията не само на децата, но и на преподавателите. Преди години беше достатъчно като учител да знам всичко по предмета, за да се справя със задачата. Сега от мен се очаква, да мога да предам знанията по начин, по който всяко от тях ще може да ги усвои персонално.
Във Финландия как оценявате специфичните учебни нужди на всеки отделен ученик? Има ли някаква универсална система за това?
Не го правим с поставянето на етикети – ти си талантлив в това, ти в това. По-скоро се опитваме да решим въпроса как те ще могат да възприемат еднакво добре дигиталните умения, които заемат централна роля в новата образователна програма във Финландия. Дори, когато не са на училище, защото всеки може да учи за технологиите навсякъде – вкъщи, в класната стая, в метрото и тн.
Една от тенденциите в момента е обработката и анализа на данни. С нейна помощ се опитваме да разберем къде има пропуски в познанията на учениците и съответно да ги запълним. Колкото по-рано успеем да идентифицираме проблема, толкова по-лесно може да го разрешим. Крайната цел е да намалим децата, които спират да учат и чрез позитивни действия да ги насърчим да усвояват по-добре материалите.
„Чрез обработването и анализа на данни може да подобрим значително образованието и да предотвратим редица рискове, като ранно отпадане на ученици“
Лесно може да видим, кога някое спира да ходи на училище, но шансът него да го загубим в дългосрочен план е голям. Но ако може превантивно да действаме и да го заинтригуваме преди, да вземе това решение – тогава може да го задържим.
Поради тази причина, във Финландия имаме технологични компании, които са разработили алгоритми и системи, с които да оценим отделните ученици. Кой се развива оптимално, кой изостава и потенциално кои са в риск да отпаднат от системата.
Как и каква информация се събира, за да захрани тези алгоритми? Освен оценките и присъствието, какво друго се взима, защото те няма да са достатъчни за подобен анализ?
Оценките и присъствието са основни показатели, които показват общи тенденции. Но, също така можете да разберете какво от онлайн образователното съдържание даден ученик чете, къде губи интерес, къде се затруднява. Също така може да се анализира и колко дадено дете допринася за определени дискусии. Като тук оценяваме не само количеството, но и качеството на участието.
Важно е да има и двупосочна комуникация, например самото дете да оценява колко полезна му е дадена онлайн информация. Показването на прогреса на ученика в усвояването на материала също може да го мотивира да положи повече усилия, ако не напредва достатъчно. Така, че и данните, които събираме и анализираме, може да се използват от самите тях.
Много е важно целият учебен процес да може да се визуализира. Защото това помага не само на преподавателите, но и на самите ученици да разберат как и колко добре усвояват знанията. Това е и силен инструмент за родителите, които разполагат с повече средства да мотивират по мек начин своите деца.
Цялата тази информация може да се използва, за да се разбере голямата картина с всеки един ученик и така не само да се оптимизира целия процес, но и да се намали риска от отпадане на деца.
Защо точните науки, като математика, физика и др. ще продължат да са релевантни, когато AI поеме рутинната работа?
Всъщност ефектът е, че AI ще ускори значително научно-техническия прогрес. Алгоритмите ще поемат рутинната работа, но тогава хората ще се насочат към креативната. За решаване на проблеми, като например намирането на лек против рак, няма да са необходими само изчисления, но и определяне на посоката и теорията. Преди ако дадени изчисления отнемаха месеца, сега те стават за седмици. В бъдеще ще се ускори още повече този процес.
За да може да разработваш научни проекти, ти трябва да разбираш в детайли отделните елементи. Креативността в няколко сфери ще помогне с решаването на различни задачи, а изчисленията ще се правят от мощните алгоритми.
„Хората трябва да се научат да задават правилните въпроси, а AI да намира отговорите“
Необходимо ни е познанието, с което ние да напътстваме машините, за да могат те да довършат работата. Трябва да може да задаваме правилните въпроси, а AI вече да намира конкретните отговори.
Има много хубав пример – в програмите за лекуване на рак, успяваме да обучим машини да могат по снимки да откриват кожни туморни образувания , които човешкото око може и да пропусне. В един момент AI напредва толкова, че той намира дори нови типове кожен рак, за които не сме и подозирали.
До колко тенденцията да се преподава програмиране и сложни материали, като точни науки на много малки деца е продуктивна?
Рано или късно ние трябва да го направим. Защото всички професии на бъдещето ще са свързани с познания базирани на точни науки или програмиране. Ако сега делът им е 50%, то след десет години той ще нарасне до 77%. Ще останат много малко професии, които да не са свързани директно или индиректно с ползването на различни технологии и съответно ще изискват подобни знания.
Дори селското стопанство изисква работата с данни – каква е прогнозата за времето, кога е най-подходящо да се сее или жъне. Технологиите вече определят всеки един елемент от нашето общество и ние трябва да може да ги разбираме и използваме. Във Финландия вече нямаме само обикновена грамотност – писане, четене и разбиране, а мултиграмотност. Децата в момента живеят в много технологично наситен свят. Те трябва да могат да разбират как работят алгоритмите на Facebook и Google, как се използват техните лични данни.
В този напълно различен свят, на децата им трябват изцяло нови познания от възможно най-ранна възраст. За да могат да разберат как тези неща влияят на техния живот. В същото време, трябва да може да им осигурим правилните инструменти. Защото иначе изпадаме в ситуация, в която се опитваме да научим дете да пише, без да има лист и химикалка. Затова е добре да има поне базови познания по програмиране.
Това ще постави ли на заден план други предмети, като История и География например?
Вече споменах, че има такова грешно възприятие, че Финландия се отказва от предметите. В новата програма по-скоро се опитва да оптимизира процеса. Разчитаме на обучение, което да е базирано на екипни, проектни работи, но на стероиди. Тоест, ученикът трябва да разполага с голямо количество онлайн материали и учебници.
„Предметите няма да изчезнат, но ще се засили взаимовръзката между тях“
Специфичното е, че в тези задания не се учи само по един предмет. Те обхващат няколко различни сфери, като така трябва да се приложат вече усвоените познания от няколко сфери, за да се реши даден проблем/казус. Тези кроспредметни проекти може да включат елементи от литература, история и география, но също така да поставят на изпитание и възможността ви да програмирате.
Самите предмети няма да изчезнат, но ще може те да се използва по-много по-значим начин и да са в по-голяма полза за ученика накрая.
„Крайният резултат ще бъде създаването на една екосистема, в която не само учениците ще работят в екипи, но и учителите“
Това създава необходимостта не само самите деца да работят в екипи, но и учителите. Крайният резултат е създаването на единна и хомогенна образователна среда. Екосистема между учениците, преподавателите и дори родителите. Което е съвсем различно от фрагментирания подход до момента. В едната стая се учи английски, във втората история, като всичко това е разделено в учебни занятия по 45 мин., защото това е оптималното време, в което преподавателят може да остане концентриран без почивка.
Microsoft има дълга история в разработването, както на AI, така и в стимулирането на технологични образователни програми, каква е ролята на компанията в образователната реформа на Финландия?
Microsoft има проект North Star, в който работим съвместно с финландските власти, който има за цел да предостави необходимото ноу-хау за осъществяването на тази реформа. Това включва обучения, както на преподаватели, така и на ученици в различни сфери – програмиране, управление на процеси, усвояване на технологии като AI и др.
Освен това искаме да предоставим необходимите инструменти на учителите, така че те да се чувстват в свои води, когато преподават сложни уроци свързани с иновациите. Директорите на училищата също трябва да повишат знанията си в това как да ползват различните данни и да управляват по-ефективно образователните институции.
Microsoft помага и за използването на гейминга по-активно в учебния процес, като например заглавието Minecraft може да има доста обучителна цел за децата. Тази идея, всъщност дойде от учителите, които ни предложиха да използваме играта и да изградим определени сценарии, които да бъдат полезни за учениците.
Какви други гейминг примери може да дадете, които се ползват с образователни цели?
Доста. Има приложение, което помага на децата да се научат да четат, като използва игрални, аудио и визуални елементи. Чрез него ускоряваме целия процес и учениците започват да разбират текстове в рамките на седмици, а не на месеци. Първоначално, приложението е разработено за намаляване на ефектите от дислексия. Аз самата имам много лека форма и ако, като дете, разполагах с такъв инструмент, щеше да препрограмира мозъка ми доста бързо.
Игрите могат да се използват буквално да настроят начина на мислене на младите ученици и те да усвоят някои базови функции, като четене и писане, доста по-бързо.
По същия начин Microsoft използва AI инструменти, за да развива различни решения, които да помагат на малчуганите по-бързо да схващат подобни действия.