Има три универсални рецепти за разпускане след дългия и натоварен работен ден. Първият е да отидеш на тренировка, като се доунищожиш физически, припадайки след душа в леглото. Другите два са да седнеш на дивана и да разпуснеш или с готин филм/сериал, или да пуснеш някоя лежерна игра. Поне това са моите рецепти. И в зависимост от ситуацията работят почти безотказно. Интернет и дигиталните технологии ни позволяват да избираме какво, кога, как и къде да гледаме. Линейната телевизия бавно и славно отстъпва мястото си на новите онлайн услуги. Всичко е на поискване, от години повечето потребителите, особено по-младите, предпочитат видео стрийминга пред това да са ограничени от определена ТВ програма.
Услуги, като Netflix и HBO GO промениха напълно нашите потребителски навици. Определено, тенденцията все повече се затвърждава. Защото ако през 2007 г. всички смятаха Netflix за луди, за пускането на стрийминг платформа, в момента това е основният бизнес на компанията и лидер на пазара. Именно техният успех, накара доста гиганти, както в IT сектора, така и в медийния да се ориентират към този начин на разпространение на съдържание. И ако в момента имаме доста голям избор (дори, ние българските потребители), то ситуацията може да се промени значително през следващите 12 месеца.
Обикновено, по-голямата конкуренция работи в полза на потребителите. Поне такива са някои от популярните икономически теории. В случая, засилената конкуренция може да удари потребителите, при това доста. Защото се задава истинска буря, в която доскорошните гиганти, които заемаха неутралитет влизат в сражението. Защото за война на стрийминг платформите се говори отдавна, но реално тя тепърва ще избухва. Тенденцията може в един момент да се прехвърли и при видео игрите – ход за който се говори от много време. Но нека разгледаме първо видео стрийминг услугите.
Статуквото на Netflix
Преди да се впуснем в предстоящите турболенции на пазара, ще разгледаме как се развива той в момента. Ако технологията позволява да гледаме онлайн филми и предавания на живо вече с високо качество, то настоящият бизнес модел не е нов. Стив Джобс беше един от първите, който успя да пречупи развлекателната индустрия да започне да предлага легално съдържание онлайн (чрез iTunes). Но ако Apple до скоро само продаваше музика и филми, то Netflix и Spotify предпочетоха добрия, стар метод за абониране. Те сключват договори за лицензиране с всички правоносители (издатели на музика, филмови и ТВ студиа, медийни гиганти), за да могат да предлагат обширен каталог от заглавия на своите потребители. Последните плащат месечен абонамент за достъп до цялото съдържание.
Ситуацията, иронично поставя, големите студиа и правоносители в изгодно положение. Затова, ключов елемент са преговорите за цените на лицензите. Именно от тях зависи, дали сметката на стрийминг платформите ще излезе. Тези преговори и такси, са причината, заради която Netflix и Spotify се борят да излязат на печалба. Причината е, че разходите по лицензите, понякога надвишават приходите от абонаменти. За студиата от друга страна, това е сладък нов източник на доходи и на достигане до нова аудитория, като по-младите хора например. Независимо от всичко, беше формиран един крехък баланс, в който всички по веригата – от разпространители, до потребители – бяха, до голяма степен, щастливи.
Тази идилия се запази до момента, в който Netflix не започва да става прекалено голям. Само за 2018 г., компанията е на път да добави 27.4 млн. абонати или колкото HBO е изградил за последните 40 години в САЩ (по сравнение на CNBC). В комбинация с големите инвестиции на платформата за авторско съдържание, тя заплашва да откъсва все повече и повече потребители от традиционните канали за разпространение. Самите зрители също започват да се насочват към онлайн стрийминга. Близо 37% от потребителите в САЩ през 2016 г. гледат видео онлайн посредством подобни платформи, показват данните на Nielsen.
В Европа популярността е ниска – само 11% от запитаните ползват стрийминг услуги. Тенденцията за пренасяне на потребителите към този метод за гледане на видео се очаква да продължи, като голяма част от младите абонати на кабелна или сателитна телевизия планират да преминат онлайн в близко бъдеще. Според Nielsen 40% от зрителите на 15-20 годишна възраст са готови на подобно действие, докато при 21-34 годишните делът спада леко до 38%. По-новите данни на Deloitte към края на 2017 г. показват увеличение на стрийминг потребителите в САЩ от 37% на 48%. Във всички случаи, посоката за развитие на развлекателната видео индустрия е ясна – към достъпни онлайн формати на поискване.
Което кара големите медийни компании, студиа и правоносители да вземат мерки. Това може да стане по два начина – да вдигнат цените за лицензионните такси или да изградят собствени стрийминг платформи. Първият вариант се прилага през последните години, като е видно от тежките преговори между онлайн компаниите и медийните корпорации. Вторият вариант беше табу допреди малко повече от една година. Въпреки, че до голяма степен, услугата Hulu беше създадена от големите играчи именно като противовес на Netflix. В нея с по 30% участие в нея са медийните гиганти Comcast, 21st Century Fox и Disney. Засега, тези мастодонти на пазара в САЩ и по света, ограничаваха своето присъствие именно чрез Hulu. Ситуацията през 2019 г. се очертава рязко да се промени.
Нарастващата популярност на стрийминг услугите и намаляването на времето, което все повече потребители прекарват през телевизорите в гледане на традиционната линейна услуга, кара големите медийни корпорации да променят статуквото. Допълнителен стимул за това е все по-агресивното навлизане на технологични гиганти като Amazon с техния Prime и очакваното включване на Apple на този пазар. Но най-важният стимул са приходите от тези услуги. Стриймингът се очаква да „откъсне“ 30 млрд. долара от традиционната телевизия през следващите пет години, прогнозира Boston Consulting Group.
