Nokia 9 PureView: Смартфон експериментът с пет камери

Откакто HMD Global взеха правата за марката Nokia, те се опитват да върнат поне частично славата ѝ от преди десетилетие. Успехът за момента е частичен. Откъм крайни продукти, продажби и имидж. Досега залагаха на сигурно – устройства основно в средния и ниския сегмент, с леки заченки на флагмани. Но всичко се променя с новата Nokia 9. С нея HMD Global се връщат към експерименталното и на моменти супер рисково поведение на оригиналната компания.

Донякъде те нямат избор, защото трябва да се откроят от тълпата, да се опитат да намерят различното, което винаги идва като нож с две остриета. От едната страна е потенциалът за успех и напипване на правилната визия и/или иновация, от друга – шансът да си навлекат гнева на масовите потребители. За добро или лошо, Nokia 9 е по малко от двете. Един интересен експеримент, с любопитни, но противоречиви резултати. Който ще се хареса на доста специфична и нишова публика.

Завръщането на PureView

Преди да разгледаме самият смартфон, ще се наложи кратка предистория. В последните години на самостоятелно съществуване, Nokia извади истинска тежка артилерия в областта на камерите при мобилните телефони. Тя беше обединена под бранда PureView и използва комбинация от хардуерни и софтуерни технологии. В общи линии се използва специализиран процесор, който обработва изображението, мащабира го и оверсемплира.

Крайният резултат е, подобрено дигитално приближение, намален шум в качеството на снимката. През 2011 г. Nokia комбинира PureView с най-големия сензор от 41MP с Carl Zeiss оптика в два свои модела – Nokia 808 и впоследствие в Lumia 1020.

PureView технологията на Nokia беше върхът на смартфон камерите близо пет години

Дълги години, вторият смартфон спокойно можеше да отнесе всеки нов флагман, когато става дума за качество на снимките. Технологията идваше с няколко големи недостатъка. Първият е бавната работа на затвора и съответно процеса по снимане на един кадър отнемаше понякога до няколко секунди. Което за динамични сцени беше недопустимо. Вторият проблем беше в обработването на самите изображения. Автоматичните настройки не винаги водеха до желаните резултати. Nokia добавиха възможността да се наглася почти всичко, като на професионален фотоапарат – бял баланс, чувствителност, ръчен фокус и др.

Но тези два детайла хвърляха обикновените потребители в потрес и въпреки превъзходството на технологията, много от тях смятаха камерата на iPhone за по-добра. Поради единствената причина, че тогава (и дори сега) Apple предоставяше най-добре калибрираните автоматични настройки.

От август миналата година HMD Global си върнаха марката PureView и всички активи, които не са останали под шапката на Nokia. Липсата на технически ресурс да ги развие, кара новата финландска компания да потърси партньор в лицето на Light. Последните грабнаха вниманието със своята камера с 16 сензора, които снимат едновременно и после с помощта на специален софтуер сглобяват едно детайлно изображение. Всичко това води до раждането на Nokia 9.

Бърз поглед и техническо описание

Преди да стигнем до черешката на тортата и петте основни камери (шест ако броим Time of Flight сензора) нега първо разгледаме дизайнът и хардуера, с който смартфона разполага. Част от детайлите ще са ни необходими, за да обясним някои от предизвикателствата, с които се сблъсква Nokia 9.

Като техническо изпълнение и дизайн, HMD Global залагат на сигурното и изпипаното. Смартфонът е с класическия дизайн в премиум класа със стъклен гръб и метална рамка. Изработката пасва на рекламирания перфекционизъм на HMD Global и новите смартфони Nokia. Идеална сглобка, гладки ръбове, перфектно полиран метал. По принцип съм противник на стъклените гърбове, но без него нямаше да имаме водо и прахо-устойчивост по стандарт IP67. Проблемът при Nokia 9 е, че задният панел е леко извит, което го прави изключително хлъзгав и лесен за приплъзване от маса или някое леко наклонена плоскост, на която е поставен.

Екранът е красив 5.99-инчов OLED с QHD+ резолюция или 2880х1440 пиксела. За разлика от миналогодишния модел в по-високия сегмент – Nokia 8 Sirocco, деветката не разполага с извит в краищата дисплей. Което в случая е плюс, предвид, колко лесно се хлъзга извитият стъклен гръм. OLED панелът не може да се конкурира с последния флагман на Samsung Galaxy 10+, но все пак разликата между двата телефона е почти 800 лева.

Това, което не прави Nokia 9 пълнокръвен флагман, да не говорим за премиум такъв е хардуерът. Той може да се каже, че е леко компромисен. Процесорът е Qualcomm Snapdragon 845, който беше стандарт във високия клас, но през миналата година. Причината HMD Global да се спрат на него е, че само него са имали под ръка, за да оптимизират PureView и Light технологиите на камерите. Оперативната памет е 6GB, което е достатъчно, макар че имаме вече модели с 8 и повече. Мястото за съхранение е 128GB, като за съжаление няма допълнителен слот за SD карта. Друг компромис е взет с батерията, която е „само“ 3320 mAh, достатъчно, но скромно на фона на доста конкуренти. Има опция за бързо и безжично зареждане.

Nokia 9 подобно на останалите модели от марката използва максимално изчистена версия на Android 9 Pie. Смартфонът е част от програмата AndroidOne на Google, която гарантира поне три години софтуерни ъпдейти съврзани със сигурността и поне две години новите версии на платформата. HMD Global не надграждат с никакви интерфейсни или други тежки елементи. Което за феновете на чистия Android е отлична новина.

Когато борят на камери има значение

Спираме със скучните технически характеристики и да видим какво могат петте основни камери. Всички те са 12MP, като две са цветни (RGB) и три монохромни (черно-бели). Концепцията е сравнително проста. Когато снимате, всяка една от тях прави по един синхронизиран кадър при различни настройки. След което процесорът обработва информацията и я наслагва, така че да получи максимално детайлно изображение.

Можете да зададете на Nokia 9, при всяка снимка да прави по два файла – единият е обработен с автоматични или други зададени от вас настройки и един RAW, който можете да манипулирате както искате. Тази функция беше налична и в оригиналните PureView смартфони. Time of Flight сензорът позволява да се добави още по-подробна информация за разстоянието между отделните обекти, които влизат в кадър.

Снимки с Nokia 9 PureView

Снимки с Nokia 9 PureView

Снимки с Nokia 9 PureView

Снимки с Nokia 9 PureView

Снимки с Nokia 9 PureView

Резултатите са интересни, защото Nokia 9 дава много добър избор на потребителите. От една страна имаме снимки с подсилени акценти, след обработката при автоматични настройки. От друга, RAW кадрите са напълно изчистени от подобни манипулации и позволяват да правите с тях каквото искате.

Снимките при автоматични настройки са доста добри, да не кажа отлични. Смартфонът се справя най-добре, когато в кадър има доста наситени цветове или добър контраст, когато се снима черно-бяло. Детайлите могат да ви изненадат, особено като вземете предвид, че сензорите са само 12MP. Nokia 9 спокойно може да се съревновава с повечето модели с две или три камери или такива с по-голям брой мегапиксели.

RAW кадрите дават свободата на потребителите да ги обработят професионално след това. Това може да стане на самия смартфон, тъй като Adobe Light е преинсталирано по подразбиране. От друга страна, особено при приближение, RAW снимките, запазват по-ясни детайлите (при хубаво осветление). Петте камери на Nokia 9 успяват да изравнят резултата при двукратен цифров зуум, спрямо оптичния такъв в Samsung Galaxy A9 и S10+. За съжаление, те не са достатъчни да се справят с тази задача спрямо Huawei P30 Pro, който по този показател е недостижим.

HMD Global са направили доста подобрения в самото приложение за камерата спрямо предишните си модели. В Nokia 9 имаме много по-лесен контрол и избор за видовете снимки или видео, което се избира от плъзгащо се меню в долната част на екрана.

Тъмната страна на кадрите

Не всичко с камерите на Nokia 9 е цветя и рози. HMD Global са елиминирали дългия интервал между натискането на бутона за снимане и самото хващане на кадъра, който късаше нервни окончания при Lumia 1020. Но имаме хардуерно и софтуерно обработване след това. Всяка снимка трябва да премине през този процес. Който в зависимост от кадъра може да отнеме между 10 и над 30 секунди. За всеки, като за RAW-овете понякога можете да изпиете кафе.

Това донякъде се дължи на по-бавния миналогодишен процесор, който ако го затрупате да обработва десетина и отгоре изображения, започва да загрява. Което е голямо разочарование предвид иначе добрите резултати. Може само да гадаем, каква щеше да бъде ситуацията, ако Nokia 9 идваше с новите флагмански чипсети.

В ниска осветеност, снимките не са нещо необикновено. Въпреки, че на теория трите монохромни сензора могат да компенсират частично размера на блендата и да извлекат повече светлина, практиката е малко по-различна. Макар да няма нощен режим, Nokia 9 се справя добре, като придава детайли не само на обектите в близост до силен източник на светлина, но и такива, които попадат в сянка. Важно условие е първият да е достатъчно наличен. Ако фоновата светлина е прекалено слаба, резултатите са… измъчени. И тук Huawei P30 Pro отнася конкуренцията.

Ако трябва да сме честни, по отношение на снимките, Nokia 9 отнася почти по всеки показател друг премиум флагман Samsung Galaxy S10+. Без широкоъгълната камера, която при модела на HMD Global липсва.

От видеото също не очаквайте чудеса. Има стабилизация, има възможност за забавен кадър, но доста модели на пазара се справят по-добре от Nokia 9.

Капризният скенер и заключение

Ако сте разглеждали други или чуждестранни ревюта, ще забележите големите проблеми, които този модел имаше със своя сензор за пръстови отпечатъци. Той е вграден под OLED екрана и като цяло работи с една идея по-бавно от аналозите на Huawei и Samsung. Това не е основният му проблем.

Самата му площ, която сканира е доста малка, което прави трудно първо прецизното картографиране на отпечатъците, второ – затруднява самото отключване след това. Понякога работи от раз, понякога от петия път. Ако сте сканирали максимална площ при запаметяването на пръста, имате шанс при точно поставяне да нямате този проблем. Което става със свикване и „хващане на цаката“, но не е това идеята в технологията.

Все пак заслужава ли си Nokia 9? Като дългогодишен привърженик на марката съм много раздвоен. Смартфонът прави страхотни снимки и ако имате познания по обработването им, можете да си играете с RAW файловете колко ви душа иска. Дизайнът и изработката са на високо ниво. Бавният процес по обработката на кадрите се преглътва, макар и ще е по-добре да не присъства като забележка.

Похвално е колко много HMD Global и Light са подобрили в автоматичните настройки и кадрите, които те формират, спрямо оригиналния подход на Nokia. Както и как са успели да изстискат максимума от 12MP сензори. Ако един от петте беше 41 или дори 48MP щеше да реши всички проблеми свързани със снимането при ниска осветеност или подобрено приближение. Но тогава може би дори новите процесори нямаше да решат проблема с обработката. Затова са избрали хомогенен брой пиксели.

Честно казано, Nokia 9 е много нишов смартфон, предназначен за ентусиасти, които обичат различното и да им се дава възможност за избор. Ако сте сред тях, този модел ще ви допадне. Въпреки, бебешките му проблеми. За масовият потребител, това е грозното пате, което няма никакъв шанс сред тълпата.