Едно дело в САЩ може да промени изцяло начина по който технологичните компании организират своите магазини за дигитални приложения. Apple и техния App Store наложиха стандарт в бизнес модела, компанията прибира 30% от приходите, а останалите остават за софтуерните разработчици. От години в САЩ се води интересен съдебен спор, в който потребители оспорват тази практика, а през тази седмица се стигна до първата голяма крачка по разрешаването му. Върховният съд във Вашингтон отсъди срещу Apple, като обяви, че клиентите на компанията могат да завеждат дела срещу технологичния гигант за злоупотреба с монопол покрай техния App Store. Ситуацията е малко по-сложна, като ще се опитаме да я разясним в следващите редове.
За какво е делото
Върховният съд на САЩ разглежда дали потребителите могат да завеждат дела срещу Apple по начина по който се прави ценообразуването в дигиталния ѝ магазин App Store. Спорният момент е дали, компанията може да бъде подведена под отговорност, предвид факта, че реално крайната стойност на приложенията се определят от самите разработчици. Технологичният гигант определя, че всички, които предлагат софтуер през App Store трябва да плащат 30% комисионна от продажбите си през магазина.
Според потребителите на iPhone, които са завели делото, с тази практика, Apple злоупотребява с монополното си положение и реално кара разработчиците да вдигнат цените за софтуера си, за да компенсират тази такса. Така, те прехвърлят тежестта на комисионната върху потребителите или по същия начин по който действат косвените данъци, като ДДС например.
В САЩ има специален прецедент по този проблем, положен през 1977 г. Тогава, Върховният съд налага „Доктрината на тухлите от Илинойс“, според който само директният продавач на стоки или услуги подлежи на антимонополно производство. Apple я използва нея, като се аргументира, че е само посредник между продавача и купувача, чрез своя App Store. Както и, че разработчиците сами определят своите крайни цени. Между другото, технологичните гиганти много обичат да заобикалят регулации, като поставят ролята си на посредници. Това прилага и Uber в множеството си дела по света, като твърди, че не е транспортна компания, а софтуерна платформа.
Ако някои потребители стартираха това дело преди години, то все повече разработчици и конкуренти на Apple недоволстват от нейната практика. Spotify директно обяви, че технологичният гигант се възползва от своето монополно положение и да налага различни рестрикции на приложението ѝ. В случая, ситуацията е деликатна, тъй като Apple разполага със собствено стрийминг приложение и може да прави това с цел да си осигури конкурентно предимство в собствения си магазин. През първата половина на годината Spotify сезира институциите в Европейския съюз по въпроса.
Решението на Върховния съд не приема аргументите на Apple и признава, че компанията има роля в крайното ценообразуване.
Последствията
Само по себе си, крайният развой на делото няма да има директни последствия за компанията. Решението не означава, че Apple злоупотребява с монополно положение и, че трябва да плати нещо, а че може да бъде съдена за това. Освен това Върховният съд, подчертава, че става въпрос за предварително становище и, че „делото е в още ранен етап“. Преведено на нормален език, съдебната борба за App Store тепърва ще продължава и може накрая Apple да обърне крайното решение.
Ако не успее в дългосрочен план може да доведе до промяна на таксите или на целия бизнес модел на компанията. Оттук насетне, потребителите на iPhone в САЩ могат да заведат конкретни дела за злоупотреба с монопол с цените в App Store. Към тях може да се включат и конкуренти на дружеството.
В още по-дългосрочен план, потенциални спечелени дела срещу Apple и нейния бизнес модел с App Store могат да имат няколко допълнителни ефекта. Първият е, че компанията все повече разчита от предоставянето на услуги за нов източник на приходи и App Store-а е един от тях. Промяната на бизнес модела, определено ще постави под натиск потенциалния ръст на дружеството. Вторият и по-големият е, че останалите технологични гиганти, като Amazon, Facebook и Google са изградили своите магазини по сходен бизнес модел. В един момент и те могат да се окажат обект на антимонополни дела.
Друго последствие е, че развоят на съдебния спор може да засили обществения и политически натиск за стриктно регулиране на технологичните гиганти. В САЩ все повече се засилват разговорите за по-голям надзор на компании, като Apple, Facebook, Google и Amazon. Някои, като сенатор Елизабет Уорън, директно призоваха за тяхното разцепване. Тя започна да изгражда своята кандидат-президентска кампания върху тази идея.
Един от конкретните ѝ аргументи е свързан именно с факта, че тези компании притежават онлайн магазини и платформи, в които са едновременно и продавачи, и посредници. Което им дава възможност за злоупотреба с монополно положение. Затова, една от мерките, които сенатор Уорън предлага е техния бизнес с платформата да бъде отделен от този в който предлагат собствени продукти и услуги в нея.
