Предизвикателството „10 години по-късно“ във Facebook и има ли скрит замисъл

„Ето как изглеждам аз преди 10 години“ или „10 години разлика“. Подобни постове, придружени с две снимки на дадения човек от сега и от преди десетилетие, започнаха да никнат като гъби след обилен дъжд в новинарския ми поток във Facebook. Явлението се превръща в световен феномен в социалната мрежа, подобно на Ice bucket challenge (заливането с ледена вода) и милиони потребители се включиха в него.

Сравняването на известни личности сега и преди 10, 20 или дори повече години в такава поредица от снимки е много популярна тема в лайфстайл медиите. Затова концептуално идеята не е нова, различното е просто, че сега снимки пускат доброволно самите потребители. От обикновени хора, до популярни лица. Най-вероятно доста ваши приятели вече са споделили подобен колаж от две снимки една до друга.

Теория на конспирацията – машинно самообучение

Една теория, публикувана от външния експерт Кейт О’Ниъл на сайта на списание Wired, придава съвсем различен поглед на нещата. Според нея е много възможно, Facebook да е започнал тази тенденция с цел да обучи алгоритъм за лицево разпознаване и какви са състарителните ефекти в рамките на даден период от време. Аргументите в полза на тази теория са, че вместо да се сканира огромен масив от данни, потребителите сами структурират информацията и я правят много по-лесна за извличане. Критиците смятат, че дори в момента Facebook има необходимата база от милиони снимки, всички които са с дата на публикуване и може лесно да се направи връзката.

Чрез това онлайн предизвикателство обаче се елиминират множество променливи. Например, не всички потребители публикуват веднага снимките си, дават точна информация за датата, когато са направени. Или пък са затрупани от множество други изображения и данни, които ще затруднят и забавят извличането на информацията. Логиката е, че вместо Facebook първо да сортира релевантни снимки и придружаващи тагове към нея (потребител, дата и др.) от океана с който разполага, това ще го направят самите абонати на социалната мрежа. Което ще направи машинното самообучение много по-лесен и бърз процес.

Недостатъците на идеята

Всичко звучи добре, но е малко конспиративно. Има няколко елемента, които отбягват на тази теория. Не се знае дали наистина Facebook или свързано със социалната мрежа лице е започнало тази тенденция. Много трудно може да се докаже връзката, освен ако компанията не пусне специално приложение, което да направи колажите и постовете още по-лесно начинание. Допълнително, това не е първата подобна популярна кампания. Миналата година е имало „пубертетско“ предизвикателство, което е имало за цел да покаже как хората са се променили в периода, в който хормоните ни се развиват неконтролируемо.

Дали Facebook обучава своите алгоритми чрез подобни вайръл кампании няма как и надали ще разберем. Самият материал на Кейт О’Ниъл има и доза сарказъм. Но е интересен поглед и донякъде напомняне върху това как информацията, която пускаме в социалните мрежи може да се използва от различни платформи и системи за машинно самообучение или други цели.