Call of Duty: Modern Warfare – силен рестарт на франчайза

Мразена или обичана, Call of Duty поредицата е сред големите гейм феномени през последните над 15 години. Създадена основно от хората, които стоят зад Medal of Honor: Allied Assault, първите две игри са точно това – модифицирано копие на тактически шутър от първо лице (tactical FPS) ситуиран през Втората световна война. Разчита на успешната формула на Half-Life, в която играчите да преживяват максимално ситуациите, с минимални или никакви кът сцени. Както и за бърз, но тактически ориентиран мултиплеър. Затова и първите два Call of Duty се приемат доста добре сред PC геймърите.

Истинският пробив и заглавието, което записва франчайза със златни букви в гейм историята е четвъртата игра от поредицата. Infinity Ward, запазват базовите концепции на първите две заглавия, но променят страшно много неща в Call of Duty 4: Modern Warfare. Това може да се усети в подхода им към сингъла, през възможността за прогресия в мултиплеъра. Играта става световен хит. Авторът на тези редове не може да отрече, че след дълги години на търсене на по-добра и балансирана алтернатива на Counter-Strike, тя най-накрая дойде през 2007 г. с първия Modern Warfare.

Развитието след това може да бъде представено по няколко начина, като много зависи от личните предпочитания на геймърите. За някои Modern Warfare 2 е най-добрата игра за всички времена за целия франчайз, за други – тя е първата стъпка към постепенното му падение и обезличаване.

Повтаряне на формулата

Стигаме до въпроса – какво е Call of Duty: Modern Warfare? Най-просто казано, опит на издателите Activision да внесат свежа кръв в стагниращия от години франчайз. Истината е, че след втория Modern Warfare и първия Black Ops, Call of Duty не предлага нищо ново, иновативно. През същото време, голяма част от оригиналната фен база се пренесе в поредицата Battlefield, а все още големия интерес е генериран от много млада и най-вече конзолна аудитория.

Последният Call of Duty: Modern Warfare се опитва да повтори изцяло формулата на оригинала, като залага на силен откъм геймплей, но слаб откъм история сингълплеър. Както и на обновен мултиплеър, който се опитва да запази оригиналните елементи на франчайза, но да ги обогати с елементи, които се превърнаха в стандарт през последните десет години. Време, което Call of Duty сериите прекараха в иновативна хибернация.

Целта е амбициозна, особено поради факта, че играта трябва да бъде подготвена в рамките на година, максимум две. Затова, Activision впрягат целия си креативен ресурс, като основната част е разработена от Infinity Ward, но помагат и останалите студиа, които по принцип са работили по Call of Duty франчайза. Това са Raven Software, Sledgehammer Games, Beenox и High Moon Studios. Както и не малки аутсорсинг екипи. Крайният резултат е повече о сполучлив, въпреки, че по някои параграфи, можеше да се получи и по-добра игра.

Визия и звук от бойното поле

Графично Modern Warfare е повече от красиво заглавие, с възможности, като Ray Tracing технология, невероятни лицеви анимации и модели. Въпреки, че Infinity Ward твърдят, че използват изцяло нов енджин, това е малко спорно. През последните десет години се взима базата на добрия-стар енджин на Quake 4 (id Tech 4), която се преработва и оптимизира до неузнаваемост. Първият Modern Warfare го използва него, като са добавени възможности, като стрелба на куршумите през различни повърхности, ефекти и др. Модифицираната версия получава името IW Engine. Следващите игри през годините използват различни подобрения и съответно имена.

Не може да отречем, че през цялото това време техническите екипи, които работят по отделните заглавия на Call of Duty не постигат чудеса с технологията. Всяка нова игра изглежда великолепно за времето, когато става дума за модели на персонажи, светлинни ефекти, движения на фини частици и други. Физиката също е подкрепена с добрия и стар Havok енджин.

IW технологията има своите ограничения – тя е най-вече в невъзможността (за момента) на представяне на разрушима околна среда и на наистина огромни карти без да се правят компромиси с качеството и съдържанието в тях. Тези елементи са част от наследството на стария id Tech 4. По отношение на големите карти, Activision и техните технически екипи направиха стъпка в тази посока с миналогодишния Black Ops 4, а в новия Modern Warfare със сравнително големите карти в Ground War. Но остава проблема с разрушимата физика.

Използването на по-стара основа позволява на игрите да се пускат и на по-стари PC машини без никакви проблеми. Тоест не е задължително да имате последно поколение процесор и най-висок клас видеокарта, за да може да подкарате Modern Warfare на почти максимални графични настройки.

Оптимизацията е на високо ниво с едно голямо изключение – кът сцените и интрото. Те просто насичат и то доста. Независимо с каква машина разполагате, ако я пускате на PC, се пригответе за подобни леки разочарования.

Modern Warfare прави огромна позитивна крачка по отношение на звука. Говорим най-вече за аудиото на оръжията, което през годините започна да наподобява на това на водни пистолети. Сега имам по-силни и агресивни звуци при стрелба, рикошети и експлозии. Те показват нивото на реализъм, но все още са далеч от тези на Insurgency: Sandstorm или на максимално реалистичния запис от всяко оръжие, което правят разработчиците на Escape from Tarkov.

Политкоректната кампания

– Сине, взех ти най-новия Modern Warfare във версия за виртуална реалност.

 – Но, тате, това е самолетен билет за Сирия?

Този виц доста добре обрисува посоката на соловата кампания. Разработчиците са взели елементи от бойните действия и случващото се в Сирия, Ирак, Либия, Афганистан, както донякъде Грузия и Украйна, за да развият историята в новия Modern Warfare. Което до голяма степен беше формулата на оригиналната игра със същото име от 2007 г.

Проблемът е, че историята в случая изкривява прекалено много препратките от реалния свят във виртуалния. Което е направено с ясна политкоректна цел, която дори масовите гейм издания описват като противоречива.

Сюжетът на Modern Warfare се завърта около терористичен атентат в Лондон, който ни пренася към фиктивната държава Урзикистан. Последната е събирателен образ на всички изброени по-горе конфликтни страни от Близкия изток и Северна Африка. Тя попада под руска окупация на деспотичния руски генерал Роман Барков, който я е превърнал територия в територията. Това последното е явна препратка към Чечня. Играта се опитва да завърти в прокси конфликт, умерените бунтовници в Урзикистан, екстремистка групировка „Ал Катала“, руснаците и американците.

Ролята на играча се прехвърля между трима персонажа, от чиято гледна точка ще можете да „изживеете“ историята. Това са операторът от ЦРУ Алекс, сержантът от британските SAS Кайл „Газ“ Гарик и лидерката на умерената опозиция в Урзикистан Фара Карим.

Взетите реални събития са така омешани, че се достига до абсурдни ситуации, в които 8-годишно момиче въоръжено с отвертка се гони с руски войник. Или „магистралата на смъртта“ прочутият път в Ирак, на който няколко километрова колона от иракската армия с цивилни превозни средства е жестоко бомбардирана от съюзническите сили през 1991 г. В играта тя е представена като вследствие на руска атака. Примерите са десетки, в които дори проверени факти са изопачени до неузнаваемост.

Връзката с оригинала

Две неща спасяват кампанията – доста добрия и интересен геймплей, както и свързването на историята с тази на оригиналния Modern Warfare. Новото заглавие е като предистория и донякъде води до събитията, представени през 2007 г.

От гледна точка на геймплей, Modern Warfare наподобява значително втората част. Повечето нива са бързи, изисква се тичане напред с бързи флангови атаки. Геймплеят увлича, но истинските сцени са тези, в които темпото е сведено до абсолютния минимум. Като например нощния рейд на грузинско градче окупирано от „Ал Катала“. Това еднозначно е мисията, която прави Modern Warfare наистина интригуваща.

Като цяло, настоящото заглавие не може да достигне абсолютния връх, който показа в скриптираните сцени Call of Duty 4. Нито и по отношение на изживяването. В новия Modern Warfare се разчита на скандални теми, като бомбардиране с бял фосфор, газови атаки, мъчения тип waterboard, но липсва истинската спойка. Кът сцените освен, че насичат на компютър, отнемат частица от вживяването в цялата атмосфера. Както и споменатите абсурди с историята.

Заключението е, че сингъла е може би най-добрия от първия Black Ops насам, но има още какво да се желае при изпълнението. Spec Ops се завръща с няколко кооперативни карти, в които сюжетната линия продължава, но в малко по-различен формат.

Мултиплеър на стероиди

След години на стагнация и кратки проблясък на Black Ops 4, Activision и Infinity Ward най-накрая успяват да настигнат почти всички съвременни тактически шутъри. Към момента в Modern Warfare има възможности за игра, които биха удволетворили почти всички. Което е продиктувано от стремеж да запазят досегашната си аудитория и да върнат малко от старата, която ги напусна преди повече от десетилетие.

От Modern Warfare 3 насам, целият франчайз се превърна в прост арена шутър (тип Quake и Unreal Tournament), в които просто тичате и стреляте. Откатът беше принизен, оръжията доста уеднаквени с няколко изключения. Значителна част от тази философия е вече загърбена.

Оръжията не само, че звучат много по-добре, но имат доста повече показатели, аксесоари, които ги променят и най-важното – откат. С всяко оръжие трябва да свиквате с неговите характеристики. По-мощните ритат по-здраво и изискват повече корекция. Има още много какво да се желае, особено спрямо напълно ъпгрейдваните пушки, но е много приятен завой спрямо ситуацията от преди години.

За геймърите, които предпочитат Call of Duty игрите, след 2010 г. имаме малки карти с бърз геймплей за малко играчи. За почитателите на по-големите битки и по-тактически геймплей имаме и огромни такива за 64 души, като Ground War, което е копие на модела на Battlefield. Като геймплей те са динамични, но като че ли отстъпват на далеч по-тактическите независими заглавия като Insurgency: Sandstorm или World War 3.

Modern Warfare дава доста по-голям избор от предшествениците си. Тук можете да играете бавно, тактично и доста по-методично или да се втурнете през глава да изненадвате противника в гръб. Поне големите карти за 20 и повече души, позволяват почти всякакъв стил на игра.

Огромен недостатък е, прекалено бързото движение на персонажите (в стремеж да се запази динамиката от предишните части), както и, че рундовете дори при големите карти са много къси.

Всички заедно и бизнес модел

Modern Warfare е и една от първите игри, в които можете да срещнете онлайн противници, който са на конзола или на компютър. Предимството на това е, че така има по-голям обем играчи и рядко ще попадате на неактивни сървъри (тъй като няма Dedicated такива, освен Private опцията) и гейм модове.

Недостатъкът е, че конзолните играчи имат Aim assist. Това означава частично самонасочване на мерника, което да компенсира по-трудното управление чрез контролер. Което оставя малко горчив вкус в по-хардкор PC геймърите.

Modern Warfare за момента загърбва всички порочни практики от гейм индустрията – най-вече добре познатите Loot Boxes. Поне засега. Повечето налично съдържание в играта се отключва по добрия стар начин – с яко геймене. Лошата новина е, че съвсем скоро очакваме Activision да покажат точно как ще монетизират заглавието за бъдеще. Има онлайн магазин, като засега в него съдържанието е козметично и се плаща директно.

Компанията има доста негативна история, да пуска дадена игра без никакви или с минимални микротрансакции. Но след няколко месеца да го наблъска са такива. Включително да поставя нови оръжия, които да са платени. Така, че по тази точка времето ще покаже. Може след няколко месеца да направя ревизия на оценката „Бизнес модел“.

Заключение

Modern Warfare за момента успява да постигне доста добре целта за рестартирането на франчайза. Соловата кампания ще бъде доста силно изживяване, ако не обръщате внимание на логиката и на силната политическа пристрастност на сюжета.

Мултиплеърът е бърз, динамичен, с тактически възможности. Прекалената динамика на моменти развалят тактическото усещане и някои стратегии, но не толкова, колкото при Modern Warfare 3. Възможността да развивате оръжията си е приятна функция, която беше толкова необходима от години наред. Разработчиците периодично обновяват и добавят карти, както в мултиплеъра, така и в кооперативния режим.

Стискаме палци, Activision да не въведат прекалено агресивна монетизация в бъдеще и да позволят само пазаруване на козметични предмети и персонажи, при това директно, а не чрез някакви сандъци със случайно генерирано съдържание.

Допълнено на 6 декември:

Activision пуснаха първия сезон за Modern Warfare, което реално е начина по който искат да абонират потребителите за играта. С придобите нови средства да се пуска периодично разнообразно съдържание. За щастие, компанията изоставя „сандъците“ с произволни виртуални предмети. Вместо това се възприема принципа от Rainbow Six: Siege, в който геймърите могат да поръчат „Battle Pass“ или да си купят частичен и улеснен достъп до новото съдържание.

Допълнителните елементи, които са по-важни от геймплей гледна точка, като двете нови оръжия например са достъпни напълно безплатно ако се играе заглавието. Още не е ясно при изтичане на сезона дали геймърите ще могат с прекарани часове да получат новите оръжия или ще има други механизми. Но всички изцяло затворени зад платената стена предмети са козметични.

Така този принцип на бизнес модел е компромисен – не е най-добрият за потребителите, които вече са платили 60 евро за играта, но поне не изисква да плащат още по 50-100 за да получат достъп до съдържание, което може да им даде предимство в мултиплеъра.