Година и три месеца отне на норвежкия гигант Telenor да ребрандира „Глобул“ и да подмени изцяло мобилната му мрежа. Трансформацията беше допълнена и с оптимизация на магазините, като брой и разположение, както и премахването на бранда „Германос“, който от един момент беше собственост на оператора. Година и половина след като инвестиционният фонд PPF Group придоби „Теленор България“, новият собственик все още не е взел окончателно решение какво да прави с марката. Пред Bloomberg TV България, главният изпълнителен директор Джейсън Кинг обяви, че продължават да се изследват трите вариант за бъдещето на бранда на българския телеком.
„Разглеждаме три варианта. Единият е да продължим да работим с настоящата марка, вторият е да ползваме вече съществуваща наша такава, третият е да направим изцяло нова“ Джейсън Кинг, „Теленор“
„Разглеждаме три варианта. Единият е да продължим да работим с настоящата марка, вторият е да ползваме вече съществуваща наша такава, третият е да направим изцяло нова“ Джейсън Кинг, „Теленор“„Разглеждаме три варианта. Единият е да продължим да работим с настоящата марка, вторият е да ползваме вече съществуваща наша такава“, коментира Джейсън Кинг. „Освен това разглеждаме възможността да създадем изцяло нов бранд – нещо, което колегите в България смятат за интересно“.
Самият Кинг обяви, че името „Теленор“ се е наложило с положителен имидж на българския пазар и ако има възможност, той предпочита да се запази в бъдеще.
Трудното решение и крайните срокове
Има няколко причини за отлагане на решението, за това дали и как да се ребрандира оператора. От една страна, PPF Group ясно виждат позитивите, които идват с утвърдения бранд и начина, по който норвежците действаха в Централна и Източна Европа. Фондът придоби, освен българското звено на Telenor, така и едноименните такива в Унгария, Сърбия и Черна Гора. Всички те, продължават да ползват норвежкия бранд.
От друга, промяната на името на един оператор включва доста разходи – създаване на корпоративна идентичност, преобразяване на всичките магазини, звена, централа, рекламни материали, автопарк и много други. Целият процес може да отнеме месеци, както и да погълне милиони евро. Особено предвид факта, че ако PPF Group вземе подобно решение, то трябва да се извърши не само в България, но и в останалите звена, които придоби от Telenor в региона.
Фондът, скоро трябва да вземе решение, защото според сделката с норвежкия гигант, той може да ползва бранда в рамките на 33 месеца. 18 от тях вече изминаха, като остават още около 15 месеца. Продължаване на лицензирането на името, зависи от факта, дали Telenor ще се съгласи на подобен ход, както и какви условия ще постави. PPF Group вече имат подобна практика, след като придобиха чешките и словашки операции на Telefonica, те продължават да ползват бранда O2 вече пет години.
В този ред на мисли, тук идва и другия проблем – в момента PPF Group разполагат с три телеком бранда. Освен O2 и Telenor, фондът разполага и с Arena 1 в Нидерландия. Ползването на някой от тях ще спести разходите за създаването на нова корпоративна идентичност, но два от тях са лицензни и може сметката да не излезе.
Създаването на един, нов бранд е може би най-консистентната опция пред групата, но тя ще е свързана с доста повече инвестиции. Всички тези фактори показват, че решението за бъдещата идентичност на „Теленор“ е доста сложно и не зависи само от ситуацията в регионалното звено. Затова, вече година и половина, PPF Group продължава да не предприема действия в тази посока. По думите на Кинг, всички варианти продължават да седят на масата, което показва и малкото развитие по темата.
Ще има ли нови придобивания
Друга ключова тема, която главният изпълнителен директор на „Теленор“ засегна по време на интервюто си за Bloomberg TV беше ситуацията с предоставянето на пълен спектър от телекомуникационни услуги. За момента операторът е единствения от трите големи в България, който се фокусира основно в предлагането на мобилен сигнал.
През последните малко повече от две години, „Теленор“ започна да предлага различни стрийминг услуги, като HBO GO, Diema Play, Deezer и др., като разчита на партньорства с отделните доставчици на съдържание. Тази стратегия беше започната от норвежките собственици и беше доразвита от PPF Group. Кинг обяви, че е възможно скоро на подобен принцип да започне да се предлага и линейна телевизия.
„Водим преговори с още партньори, за да предоставяме още услуги“, коментира Кинг.
Той правилно обърна внимание на потенциала на развитието на широколентовите мобилни услуги, които в един момент ще предлагат пълния спектър от стационарни услуги през мобилна мрежа. Въпреки това, Кинг не отхвърли възможността за придобиване на кабелен оператор в тази посока.
„Постоянно следим тенденциите и развитието на всички пазари, в които оперираме и ако се появи възможност ще анализираме дали има смисъл от подобно придобиване“, коментира Кинг.
Telenor се опита да трансформира българското звено в конвергентен телеком, но изпусна най-добрата възможност за развитие в тази посока. През първата половина на 2015 г. „Теленор“ и „Мобилтел“ (сега A1 – бел. ред.) наддаваха за кабелния и интернет оператор „Близу“. Последната беше петата по големина по брой абонати след трите телекома и сателитния доставчик „Булсатком“. В крайна сметка, „Мобилтел“ предложи най-висока цена и придоби компанията. След сделката на пазара останаха само малки и регионални кабелни и интернет доставчици, които не разполагат с необходимия мащаб, за да осигурят пълна фиксирана услуга за някой от големите играчи.
