Професор Мишел Израел: България има силно защитаващи ограничения за мобилните мрежи и 5G
Професор Мишел Израел е биофизик, със специалност „Медицинска и санитарна физика“ с опит в областта от над 50 години. Има две медицински специализации и основно образование физика. Членува в редица големи международни организации, като Международната организация на инженерите по електроника и електротехника (IEEE), Американската асоциация на държавните трудовохигиенисти (ACGIH), Европейската комисия по разработване на нормативи за работна среда в условията на електромагнитни полета и много други. Преподавал е в много университети в България и чужбина, към момента – в Медицинския университет в Плевен, както и в СУ „Св. Кл. Охридски“. Той и неговия екип от Националния център за обществено здраве и анализи (НЦОЗА) се занимава основно с ефектите от нейонизиращите лъчения, част от които са и електромагнитните полета.
Вижте цялото видео интервю:
Каква е ролята на Вашия екип в НЦОЗА?
Нашият екип се занимава основно с проблемите на физическите фактори – шум, вибрации, електромагнитни полета, лазери, оптични лъчения и т.н. Една от основните ни дейности е свързана с нейонизиращите лъчения, като част от тях са електромагнитните полета. За източниците на радиочестотни полета в населените места имаме специално разработена уеб-базирана електронна информационна система, достъпна за специалисти и за гражданите. В нея може да се получава информация за източниците на електромагнитни полета, за извършени измервания, за контрола, местоположението и др.
НЦОЗА се занимава и с обучение на регионалните здравни инспекции и на частни лаборатории по отношение на измерванията и мониторинга на тези лъчения и полета. Ние създаваме нормите и лимитите за излъчвания, като РЗИ-та извършват прекия контрол върху тях. Нашата роля е описана в Закона за здравето като методологични ръководители.
Екипът ни в миналото е правил редица експерименти за влиянието на електромагнитните полета, с животни и с доброволци. Сега такива не се провеждат, поради липсата на средства. По отношение на финансирането, науката е поставена по-встрани. Заради това, България не може да се похвали с големи научни изследвания в областта, особено с такива, които са проведени в лаборатория.
Какви са потенциалните опасности от електромагнитните излъчвания за човека и околната среда? Има изкуствени и естествени източници – кои от тях са по-мощни?
Има разлика между биологични ефекти и здравни ефекти. Това е много важно, защото обикновените хора много често бъркат тези две понятия. Биологичният ефект е всяка физиологична промяна на клетка, тъкан, система, свързана с тяхното нормално функциониране. Биологичен ефект е зрението и слуха ни, тъй като те са базирани на възприятието ни на физичните полета. Така, биологичният ефект може да е с положително въздействие върху организма.
„Биологичният ефект от електромагнитните вълни може да е положителен, здравните зависят много от честота на излъчване“ Професор Мишел Израел, НЦОЗА
„Биологичният ефект от електромагнитните вълни може да е положителен, здравните зависят много от честота на излъчване“ Професор Мишел Израел, НЦОЗАЗдравните ефекти зависят много сериозно от честотата на електромагнитните полета. Доказано е, че при честоти под 10 MHz опасността е основно в индуциране на електрически ток в тъканите, което може да доведе до стимулация на нерви, мускулни влакна, централна нервна система и тн. Тази стимулация може да предизвика преходни симптоми, като световъртеж, зрителни нарушения и тн. Полета над 100 KHz се наричат радиочестоти, по-нататък микровълни чак до оптичния диапазон. При тях основното въздействие е поглъщането на енергията на полето в организма и превръщането ѝ в топлина. Този термичен ефект е основният доказан такъв при едно такова въздействие.
Има и неспецифични ефекти, като т.нар. „микровълнов слух“. Той е познат още и като „ефект на чувствителност“. Човек „чува“ (в кавички, защото тези вълни не са звукови и няма как реално това да стане) вълните от микровълновия диапазон. Това се случва при импулсно или модулирано лъчение, като ниската честота на модулация се възприема директно от акустичния нерв и така се получава усещане за слух на вълните.
Кои са най-големите източници на електромагнитни лъчения – естествените или изкуствените, както и кои са самите те?
Най-мощните изкуствени източници са радиостанциите, радарите. На дълги вълни, първите излъчват с мощност от над 1 MW (мегават). На средни вълни, средно тя пада на 100-500 KW (киловата). Телевизионните станция имат мощност от 10-40 KW, като толкова са и радиостанциите на къси вълни. На ултракъси вълни (87.5-108 MHz), в които попадат обикновените радиа в населени места, ползват мощност на излъчване от 100-500 W (вата).
Мобилните базови станции излъчват под 100 W (вата), обикновено между 10 и 50 W. Технологията е такава, че колкото повече станции има, толкова е по-малка мощността на всяка една от тях. При петото поколение мобилни мрежи (5G) мощностите се очаква да са дори единични вати, защото енергията е насочена и се търси от потребителското устройство.
Естествените източници са преди всичко – космическото радиовълново лъчение, магнитното поле на Земята и електрическото в атмосферата. Последното може да достигне до изключително високи стойности при определени метеорологични условия. Магнитното поле е постоянно, като зависи изцяло от географската ширина и наличието на залежи на желязна руда или подобни аномалии.
Важното за естествените електромагнитни полета е, че те са съществували по време на цялата еволюция на биологичните видове на Земята и от тази гледна точка, видовете са изработили доста голям диапазон от възможности за възприемане на промени на тези полета, без да има някакъв вреден ефект за техния организъм. Колкото по-висш е организма, толкова по-сериозни са тези адаптационни възможности. Елементарен пример е окото, което може да види светлина от единични фотони до изключително голям интензитет на видимата светлина. Ухото има огромна разлика между прага на чуване и този на болката – от 10 µPa (микропаскала) до 10 Pa (паскала)- 6 милиона пъти разлика.
Има и нещо друго за естествените източници – без тези електромагнитни полета, самата еволюция на биологичните видове е нямало да се осъществи. Слънчевата светлина, магнитното поле са част от тях.
Какво е съотношението между изкуствени и естествени източници?
Огромна. От създаването на радиото преди около 200 години, без значение дали от Маркони или Попов, от тогава стойностите са увеличени стотици милиони пъти, спрямо естествения фон.
При какви обстоятелства излъчването от мобилните мрежи може да са заплаха за здравето на човека и освен термичния ефект има ли други потенциални негативни опасности?
Антените на мобилните оператори могат да бъдат заплаха основно в случаи, когато самите те са монтирани без спазване на изискванията. Това се случва много рядко. Ролята на мобилните клетки е да разпространяват информационен сигнал и ако той попадне върху някакво препятствие, като сграда или нещо друго, се губи част от сигнала и се намалява покритието.
При неправилно монтиране, може да се случи „близване“ на съседна сграда, поради факта, че конусът на сигнала е широк и малка част от него попада в някое близко здание. Много е възможно тази постройка да е изникнала след монтирането на базовата станция, при неправилно дадени разрешения от общини и строителен надзор.
Отвъд тези примери, кога може да има потенциална опасност от мобилните мрежи – когато се надвишат нормите на излъчване. Те са създадени с тази цел – да предпазват хората. Друг доказан негативен ефект освен термичния, няма. Въпреки това, някои от страховете на хората са оправдани. Причината за повечето от тях обаче е в липсата на информация, отколкото в самата технология.
От Световната здравна организация (СЗО) бяха определили радиовълните за канцерогенни, но те са такива при определени обстоятелства, нали?
Основният ефект е термичния. СЗО е ограничил повишението на температурата до не повече от 1 градус по Целзий. Повишението над 1 градус се счита за вреден ефект от електромагнитни излъчвания. Когато то е под 1 градус, съответно не се счита за такова. За сравнение човек, ако стои на слънце повече време, температурата на мозъчната тъкан нараства с повече с 1 градус и няма тежки последици, а ефектът на загряване е само временен (освен ако не прекалим и не предизвикаме слънчев удар).
Микровълновият слух или „ефекта на чувствителност“ е второ негативно влияние, което може да се наблюдава при определени обстоятелства. Всички останали ефекти (нетермични) се проявяват при честоти под 10 MHz, които изброих по-рано и те не влизат в спектъра на честотите за мобилна комуникация.
Ако може да уточним, тези честоти се срещат основно при електрическата мрежа и директното излагане на нея нали?
Не директно на мрежата, а на магнитното поле от нея. Не е задължително да е само от ел. мрежа, може да бъде от определени радиостанции. Това са честоти, които се използват от индустрията, от системите за връзка на полицията, бърза помощ, те също работят в този диапазон. Те обаче не са свързани изобщо с мобилните базови станции.
Вие попитахте за канцерогенезата. СЗО не е оценила дали те са такива или не. Това е направила Международната агенция по изследване на рака (IARC). Тези две организации работят заедно, защото СЗО оценява риска за човека от фактори на средата, технологии и други, докато IARC оценява риска за ракови заболявания. Тук е разковничето на казуса, защото много се говори, че радиочестотите или микровълните са канцерогенни.
Оценката на IARC е, че има единични изследвания, които казват, че по-често се среща заболяването глиома (което е на глиалните клетки в мозъка) от продължително ползване на мобилни телефони. Няма нищо общо с излъчването от базовите станции, нито с каквото и да е друго излъчване на микровълни. Става дума само за един конкретен източник – мобилният телефон.
Точното формулиране е още по-интересно: „На основание на факта, че през 2008 г. са установени нови 237.9 хил. случая на мозъчни тумори (за целия свят), от които глиомите представляват две трети от тях, работната група е взела решение, да включи радиочестотни електромагнитни полета в категорията за факторите, за които има ограничени доказателства за канцерогенеза. Това означава положителна връзка между фактора и раково заболяване, на която може да се вярва, въпреки че няма ясни потвърждения за този факт“. Има връзка, но не се знае дали има връзка.
Причината да е в тази категория (2B) е, че има само единични изследвания и те не са доказани с експерименти с животни. Чак след тях може да премине към 2A или към 1 (което е директна канцерогенна опасност – бел. ред.).
Споменахме на няколко пъти изследвания – кои са признатите научно такива за ефектите от радиовълните и мобилните мрежи?
Всички научни изследвания са признати, ако те бъдат публикувани в списание, което разполага със съответната научна проверка на фактите, рецензенти и достатъчно тежест в средите (има индекс на списанието). Такива се считат за достоверни. Друг е въпроса, че много малка част от тях могат да бъдат използвани за оценка на риска. Много хора правят научни изследвания.
Като пример, на едно място доктор Мартин Пол говори за калциевите йони в клетките. Те се изследват на много места и се отнасят до честота 16 Hz или под една трета от 50 Hz, на които работят домашните електроуреди и нямат нищо общо с мобилната комуникация. Цитираните изследвания от д-р Пол са напълно достоверни, но за да могат да се приложат за оценка на риска за здравето на човека, трябва да бъдат направени още много допускания и проверки. В заключенията на тези изследвания може само да има предположения за това какви са въздействията върху целия организъм. Но ако се говори директно и се твърди, че съществуват тези въздействия, това е чиста манипулация.
Що се отнася до тези изследвания, които оценяват риска, те са основните, които СЗО използва за тази цел. Включително и IARC, когато търси връзка с канцерогенност на въздействието.
Какви са техните заключения?
Техните заключения са, че засега няма доказателства за това, че електромагнитните полета, ако се спазват препоръките на ICNIRP, могат да доведат до рак. В страницата на СЗО има база данни и всеки може да разгледа научните изследвания – говорим за десетки хиляди (във всякакви области на рисковете – бел. ред.). Но само те могат да се ползват за оценка на риска, защото отговарят на съответния протокол на изследването.
Кои не отговарят? Установява се например, че не са правилно облъчвани тестовите животни, на какъв интензитет на полето са били изложени, не е оценено влияние на съседни метални предмети и повърхности, използвана е неправилна статистика и др. Тоест, те не са чисти експерименти. Няма и „двойно слепи експерименти“ – при които нито изследователят, нито доброволците в експеримента знаят в кой момент има облъчване.
САЩ провеждат задълбочени експерименти за ефекта на мобилните комуникации от 2018 г., в което са използвани мишки и са установени туморни образования при тези облъчвани в пъти над допустимите стойности от ICNIRP. Адекватно ли е това изследване?
Запознат съм с него и дори съм посещавал лабораториите, част от които се намират във военно-въздушната база в Сан Антонио. Там обикновено се правят експерименти с много високи стойности, с импулсни радиочестотни полета. Резултатите от изследването са адекватни (с висока степен на статистическа значимост). Няма нито едно изследване, което да доказва, че при ниски дози на облъчване, тоест под дори нашите норми, които са много по-строги от тези на ICNIRP, в рамките на 20-30 години, да има някакво вредно въздействие.
Подобен тип продължителни излагания не са изследвани достатъчно. Самите норми на ICNIRP са създадени върху проучвания на краткотрайно облъчване. Просто, няма достатъчно години, в които тази технология на мобилните устройства да работи. Говорим за поне две-три поколения, които да ползват безжичните технологии, за да можем да докажем наличие на хронични ефекти.
Освен това, прехвърлянето на данни от мишки към хора при изследванията на радио и микровълни е доста несериозно. Понякога се прави, но само когато се говори за оценка на погълната енергия (т.нар. SAR – бел. ред.), но не и когато се търсят промени в когнитивни функции или в централната нервна система. Човекът е просто много по-сложен организъм от този на експерименталното животно.
Когато става дума за микровълните в диапазона над 20 GHz, там се говори, че изобщо няма изследвания – как стоят нещата при тях? Изобщо, с какво се различават те спрямо останалия спектър на мобилните оператори?
Микровълните започват от 300 MHz с дължина на вълната от един метър и достига 300 GHz, където дължината на вълната е един милиметър, а след това (при още по-къси вълни) започват оптичните лъчи. Досега, мобилните оператори в България използват честоти от 900 MHz, 1800 MHz, 2.1 GHz до 3.5 GHz включително. Ако говорим за 5G, дори може да се каже, че като технология то практически не съществува в пълния смисъл на думата. Защото при тази технология новото е, когато се говори за честоти от 20 GHz нагоре. Това са милиметрови вълни.
Каква е разликата – в единия случай дължината на вълната е сантиметри и дециметри, а в другия е милиметри. При това положение, ако говорим за термичния ефект, при първия вариант имаме погълната енергия вътре в тъканите, докато при втория (милиметровите вълни) имаме енергия, която се поглъща единствено от кожата. Защото няма как да се погълне по-навътре.
При тези честоти пак ще говорим за термичен ефект, но загряването ще е на повърхностния слой (кожата). Милиметровите вълни могат да оказват влияние единствено на рецепторите, които са там, както и на подкожните такива.
Заради това тяхно свойство, те са били използвани през 60-те и 70-те години на миналия век за физиотерапия в СССР. Има цели монографии и подробни изследвания от Бецки, Девятков и др., които са преведени и на английски език, заради интереса на САЩ към тях. Изпробвани са методи на лечение за лекуване на десетки заболявания чрез излагане на милиметрови вълни. Имали са успех, като не е доказано, дали той се дължи на директен ефект от лечението, но пациентите са чувствали подобрение след терапията. Така, че единственото, което е установено за милиметровите вълни е техния положителен ефект.
Адекватни ли са максималните допустими нива за излъчване, препоръчани от ICNIRP за предпазване на човека и околната среда?
Нашата група има обструкции към ICNIRP още от 2000 г. Ние сме първите, които публикувахме материали срещу начина, по който се създават нормите. Не защото считаме, че те неправилно разсъждават или дават манипулирани данни. Нашите бележки са заради това, че има термини и определения, които не са адекватно използвани. Още 2000 г. пред САЩ и пред институциите в Санкт Петербург ние представихме доклад на изследвания в повече от 30 страни, което беше анкета, която дискутира как различните страни разглеждат препоръчаните норми на ICNIRP. Така, че ние сме едни от първите критици на комисията.
Основната ни критика е, че ICNIRP създава норми за краткотрайни излъчвания. Нашата позиция е, че трябва да има такива и за продължително излагане. За да го постигнем това обаче, трябва да има допълнителни средства за наука, за да се направят нови изследвания. Такива не се правят, основно поради липсата на финансиране. Такива нови изследвания могат да се правят върху няколко последователни поколения от животни или микроорганизми (при изследвания върху доброволци е необходимо прекалено много време – няколко поколения). Или трябва да бъдат епидемологични изследвания в населени места, които са много сложни, заради огромния брой външни фактори, които трудно се изчистват при статистическата обработка.
Освен това имаше проблеми с начина на нормиране на импулсните полета. Много неща се промениха оттогава. ICNIRP преразгледа нормите си по честотни обхвати. ICNIRP издаде нови препоръки за част от честотите (2009 г.), година по-късно имаше такава за друга част. През 2019 г. ICNIRP издаде нова препоръка и за радиочестотите. Във всички тези препоръки бяха променени много неща. Имаше корекции за милиметровите, за начина по който попада енергията върху човека, за начина по който се оценява въздействието, предложени са и по-защитаващи норми за определени случаи. Бяха обособени като отделна категория хора със специфични рискове, като бременни жени и др.
Какви са нормите за излъчване в България и колко по-строги са те?
Нашите норми са създадени още в края на 70-те години на миналия век. Те са влезли в сила за защита на населението през 1991 г. и са променяни веднъж през 2002 г. Така че не са чак толкова стари. Те прилагат почти изцяло европейските практики, но са силно по-защитаващи от тези на ICNIRP. Мога да кажа, че те предпазват напълно хората при продължаващо излагане на излъчвания.
ICNIRP установява при кои стойности има термичен ефект с над 1 градус по Целзий, след което прилагат един коефициент на защита от 1:50 и го ползват за техните норми. Тоест, нивата на ICNIRP са 50 пъти по-защитаващи от праговете, в които може да има негативен ефект, открит от учените. В България, спрямо тази стойност от 1:50 има допълнителен коефициент от 1:100. С други думи, в страната ни максималните нива са 5 хил. пъти под тези в които има реален риск за здравето. Представете си колко по-защитаващи са нашите ограничения.
Най-голямата ни гордост е, че колкото и да са стари нашите норми, повечето европейски страни вървят към тях. Ако максималната стойност на излъчване установена от ICNIRP е 1 mW/cm2 (миливат на квадратен сантиметър), то в България е 10 µW/cm2 (микровата на квадратен сантиметър). Все повече държави, като Белгия, Швейцария, Италия и други възприемат или вървят към приемане на втората стойност, като свои гранични такива.
Друг е въпросът, че нашите ограничения са в една наредба, която колкото и да отговаря на европейските изисквания, има доста несъвършенства. Първо, тя не обхваща целия честотен диапазон, а само стойности от 30 KHz до 30 GHz. Второ, тя има норма само за електрично поле и плътност на мощност. Трябва да се добавят такива за магнитно поле и други изисквания. Стъпална е зависимостта на нормите, а не плавна спрямо честотата. Както и други терминологични корекции, които трябва да се направят. В тази посока сме за промяна на законодателството.
Мобилните оператори искат малко да се разхлабят тези норми в България, има ли така да се каже „запас“ за подобно действие и дали то ще има негативни ефекти при дългосрочни излагания?
Нашето мнение на групата е, че ако има такова разхлабване, то трябва да се отнася само за места, в които човек не живее. Тоест в райони без жилищни сгради. За гъстонаселени места, с „чувствителни“ сгради, като болници, училища и детски градини, ние трябва да запазим по-строгите норми. Защото сме доказали и с измервания и всичко останало, че технологиите могат да спазват тези ограничения.
Във Великобритания, националният телеком регулатор OFCOM измери мобилната мрежа на Острова (на всички честоти и технологии вкл. 5G) и установи, че най-високите стойности от базова станция са под 1.5% от ограниченията на ICNIRP, което приблизително съвпада с максималните стойности за България. За 5G резултатите бяха под 0.5%. Наистина ли са такива стойностите, които се отчитат в България или са дори и по-малки?
В България много рядко са измерени стойности над 1 µW/cm2 при норма от 10. Тоест в страната фонът е една десета от максимално допустимата граница. Има разбира се, случаи, когато са открити стойности над 1, дори над 10 µW/cm2, но тогава обикновено са вече споменати ситуации за „близване“ на сграда, неправилно поставени антени или изграждане на здание срещу такива.
Тоест говорим за технически грешки, а не за умишлено увеличение на излъчването?
Абсолютно, тогава поставяме мониторингови станции, за да видим как се променя електромагнитното излъчване, дали има зависимости от трафика и др. Там където се установят стойности от над 5-6 10 µW/cm2 или половината от максималната норма, вече имаме съмнение. Съответно поставяме въпроса към контролния орган и оператора, за да се вземат съответните мерки в този район.
Самият контрол се извършва от РЗИ. При приемането на базовите станции, първо се прави математическа оценка на зоната която може да попадне в обсега на лъча на антените (от НЦОЗА). Ако сграда попадне в рамките на хигиеннозащитната зона на станцията, то обектът получава отказ още преди да е изграден. Ако всичко е ОК, се пуска строежа и след неговото завършване се извършва измерване, което се прави от различни лаборатории. За съжаление, в националната електронна система влизат само данните подадени от НЦОЗА и РЗИ. Тези от частни лаборатории не постъпват там.
Самите РЗИ са контролния орган и те са упълномощени от Министерство на здравеопазването (МЗ) да извършва мониторинг на базовите станции. Това означава, че те трябва всяка година да правят периодични измервания около чувствителни райони в населените места, като болници, училища, детски градини и др., както и 10% на всички останали на произволен избор.
С няколко думи – има последващ контрол?
Да, точно така, и периодичен при това.
Имате ли някакви препоръки, как да се подобри допълнително този контрол – споменахте за частните лаборатории?
Големият проблем е, че не може да има акредитирана лаборатория за изследвания за здравето на населението и да не подава данни към МЗ. Иначе те просто печелят едни пари от извършване на измервания. Защото техните резултати трябва да постъпват в една обща база данни, която е разработена и съществува на национално ниво. Засега няма законово основание те да предават протоколи от извършените измервания за включването им в електронната система за източниците в рамките на един месец. В повечето страни практиката е такава. Най-малкото изискване е данните от тези измервания да бъдат публични, по-важното е да могат да бъдат използвани и от специалистите.
Промените могат да се обособят в отделен закон. На много места по света има такива закони, насочени към предпазване от нейонизиращи лъчения. Както в България има закон за шума, защо да няма такъв за радиовълните. Пробвано е много пъти да се прокара подобен закон, включително с предложения в Народното събрание, но досега тези идеи не са минавали. Няма и да минат, защото няма политическата готовност за гласуване на подобен акт. Но поне в Закона за здравето могат да бъдат записани такива промени. Както там има отделен раздел за йонизиращите лъчения (или радиацията – бел. ред.), така трябва да има такъв и за нейонизиращите. Защото СЗО смята, че мерките за предпазване от вторите трябва да са подобни на тези на първите, но не толкова строги естествено.
Вторият момент е да се дефинира ясно, кой извършва контрола, мониторинга, къде да постъпват данните от измерванията и каква информация да е достъпна за гражданите.
Друг проблем е, че компетентността на специалистите по измервания е много ниска, за съжаление. Това е много сложен процес, който изисква стабилно обучение. Измерването не е просто натискане на копчета или, че с най-скъпия специализиран уред ще можеш да получиш надеждни резултати. За съжаление, ако с един и същ апарат измерят поотделно двама души с различно телосложение (единият по-слаб, другият по-пълен), ще получим коренно различни резултати. Най-малкото е, че всеки човек има различна математическа функция в електромагнитните полета. Освен сертификация на различните лаборатории, трябва да има и оторизиране и списък на специалистите в МЗ. Тези хора трябва да бъдат проверявани веднъж годишно.
Въпреки тези проблеми, каква е Вашата оценка за това дали са безопасни мобилните мрежи в България в момента?
Моето мнение е, че обстановката в България е много безопасна в сравнение с предишните, пак безопасни, но и много по-мощни излъчватели, които имахме за радио, телевизия и тн. Защото въпреки, че антените бяха извън градовете, много голяма част от тях имаха ретранслатори в близки градски райони и техните мощности бяха толкова големи, че зоните за безопасност около тях бяха по няколко километра. Сега тези зони (познати и като хигиеннозащитни – бел. ред.) са под 100 метра, в някои случаи и под 50 метра, в зависимост от мощността.
Освен това, контролът е сравнително добър, като изискванията се спазват. Няма и голям процент нарушения. Спрямо постъпилите жалби в НЦОЗА, едва под 3% от тях са адекватни и оправдани. От този малък процент случаи, повечето са за хора, които се опасяват, че има антена, която е срещу жилищната им сграда и като направим измервания, има отчетени по-високи стойности. След като се установи такъв казус, се взимат съответните мерки.
Контролът и мониторингът е добър, затова и има много малки нарушения. Проблемите са, че няма пари за наука и по-задълбочени научни изследвания, както и политическа воля за необходимостта от законодателни промени.
Считаме, че 5G технологията, когато се разгърне напълно, ще създаде доста проблеми на цялото научно общество. Защото все още няма точна методика за измерването им.
Заради милиметровите вълни ли?
Да, но не само. Първо, все още има много малко уреди за измерване, които работят в тези диапазони. Другата причина е за насочеността на лъча при тази технология. Нямаме непрекъснато излъчване в определена зона, а само конкретна към съответното активно устройство. Трябва да се установи методика, която или да следи лъча или да мери продължително време и да събира данни. Защото сегашните измерващи технологии няма да свършат работа. Ако в момента базовите станции създават изцяло електромагнитен фон в голямо пространство, то при 5G такъв почти няма да има. Ще са само насочени лъчи в много тесни области.
Често се говори за препоръките на тези над 200 учени към ООН. Те са изключително адекватни. Искат защита на децата и на бременните жени, искат промяна в законодателствата, искат технологиите да се въвеждат безопасно, да има адекватна информация на населението. Това и ние искаме – да ги вкараме тези неща в един закон.
Учените в този апел не изкривяват ли малко фактите и не прекаляват ли с крайните заключения?
Като цяло той е много адекватен и сериозен, но има изкривяване. Това се дължи на няколко причини. Например, често се цитира в социалните мрежи лекцията на проф. Бари Трол, който е изключителен лектор и голям учен, но той представя нещата много манипулативно. Той иска да се редуцират нормите до природните нива – това означава всички да се върнем в пещерите. Ние се гордеем като цивилизация колко много сме постигнали и благодарение на електрическия ток. Той също създава електромагнитно поле и в такъв случай трябва да го спрем.
Друг пример е известният Мартин Пол. Неговите проблеми са по-големи. Първо, че не е специалист в тази област – той е биохимик. Той търси нещата от гледна точка на биохимията. При слаби полета и излъчвания, ефектите на въздействие нямат общо с нея. Фактът, че той говори за атакуване на ДНК, програмирана клетъчна смърт, намаляване на мъжка и женска плодовидост, които са доказани ефекти, но не от нейонизиращите лъчи, а от йонизиращите.
Накрая, той сам си бие шамара, като казва, че трябва да се спазва принципа на „колкото е възможно по-малко“. Това е принципа ALARA, който се прилага за превенция на вероятностни ефекти от въздействието на йонизиращи лъчения (радиация) – вероятност от възникване на рак в рамките на 20-30 години…след облъчването. Което показва, че той не знае за какво говори – смесва принципите за защита от радиация с тези от електромагнитни полета.
Такива неща се случват сред скептиците на мобилните технологии, но това са манипулации. Абсолютно всичко е верно в написаната статия или научен труд, но накрая заключенията и начина, по който те са е представени, е силно манипулативен.
Естествено се появиха и напълно откровени лъжи. СЗО даже казаха, че както COVID-19 е пандемия, тази дезинформация е инфодемия. Както и че последната се разпространява по-бързо от първата.
Кои са може би най-абсурдните твърдения на тези общности от скептици за мобилните технологии?
Най-абсурдното твърдение е, че COVID-19 се разпространява от 5G. Въобще не бих отговарял на този въпрос, защото това е не само фалшива новина, но и безпочвена тревога и дори престъпление срещу населението.
Понижава ли се имунитетът от 5G мрежите?
Имунитетът не намалява от това. Той се влияе от много по-мощни фактори и те не са физически енергии. Те са стресът, начина ни на живот, от лекарствата които взимаме, от храните и много други.
Няма как да се направи епидемиологично изследване с групи от населението, защото то няма да е чисто. „Чисти“ изследвания се правят в лаборатория, но тогава много трудно можеш да прехвърлиш данните оттам, защото не винаги има нещо общо между тази тъкан, която си тествал и организма в естествена среда.
Много показателно е изречението с което завърши сериалът „Чернобил“ – „Ние учените сме наивни, толкова усърдно търсим истината, че забравяме колко много искат да не я узнаем“.
Той важи много добре за хората, които в момента се плашат от 5G мрежите, защото те не искат да приемат официалните документи, изследвания и заключения.
Те не са виновни. Хората получават грешни новини, които много често са написани от необразовани по темата лица, а други са откровено манипулативни. Обикновеният човек не може да знае всичко. Лошото е, че в момента сме залети от информация и всеки си мисли, че е специалист по всичко.
Предвид факта, че 5G мрежите се очаква да се разгърнат в Европа през тази година, а към края на тази или в първата половина на следващата – и в България, какво е Вашето мнение за нея?
Това, което съм чел е, че у нас няма да е по-рано от 2022 г. Ние сме правили измервания на 5G клетки на честота от 3.6 GHz за единични тестове миналата година. Цялата работа е такава, че в Европа новата технология ще се развие върху разширяването на 4G. Още няколко години тя ще бъде основната на Стария континент и ще захранва все повече информационните необходимости на човека.
Истинският 5G ще дойде в България до няколко години. Още не са ясни много неща – не са разпределени честотите, не са готови техническите стандарти напълно. Освен това и крайните устройства все още са доста скъпи и ще останат така известно време и гражданите надали ще се ориентират веднага към тях. По-малки сензори за дома, за магазини и бизнеса ще бъдат разпространени.
Мислите ли, че в рамките на тези няколко години ще има достатъчно изследвания, които да кажат „да, 5G е безопасно“?
Само ако международните организации, държавите и индустрията осигурят повече пари, за да помогнат на науката да проведе своите изследвания докрай. Защото наука без пари не се прави, както е смешно и твърдението, че такава не може да се прави със средства от индустрията. Ако тя не предостави средства, откъде ще дойдат? Те винаги идват от индустрията.
Държавите също могат да осигурят пари.
Държавите също, но те имат много по-големи други грижи. Ако в момента тя даде пари на МЗ, те няма да са приоритет за 5G, а ще са за овладяване на пандемията.
А за изследванията инициирани на ниво ЕС, там докъде мислите, че ще успеем да стигнем?
Надяваме се. Ние сме кандидатствали и се надяваме да успеем да влезем в такива международни групи. Както и към други източници, като Норвежкия фонд за наука и др. В момента работим по малки проекти за обучение, защото няма средства, но се опитваме да влезем в голямата наука.
