Противно на заблудата на редица граждани в социалните мрежи, че операторите в България изграждат масово мобилни мрежи от пето поколение (5G), това не се случва. Дори напротив – телекомите са изправени пред редица препятствия, които трябва да се преодолеят, за да може да се интегрира новата технология. Това обяви, главният изпълнителен директор на „Теленор България“ Джейсън Кинг по време на онлайн пресконференция.
Поводът за дигиталната среща с медиите беше подновения сертификат Best in Test на Umlaut (бившата германска консултантска фирма P3) на мобилната мрежа на телекома за качество на услугата. „Теленор България“ получи такъв в началото на годината за последните три месеца на 2019 г. Новият документ за качество обхваща първото тримесечие на 2020 г. Последното призвание идва две седмици след като „Виваком“ получиха подобен от Ookla за най-бърза мрежа. Каква е разликата между двете ще разгледаме в следващи материали.
Без значителни 5G инвестиции през 2020 г.
Главният изпълнителен директор на „Теленор България“ Джейсън Кинг обяви, че има редица фактори, които ще забавят модернизацията на мрежите до 5G в страната. Това са липсата на потребителско търсене към момента, недостатъчния брой устройства на пазара, както и редица нерешени административни пречки.
„Все още няма достатъчно потребителско търсене на 5G, като хората тепърва се възползват от възможностите на 4G“, коментира Кинг.
„Все още няма достатъчно потребителско търсене на 5G в България, като хората тепърва се възползват от възможностите на 4G“ Джейсън Кинг, „Теленор“
„Все още няма достатъчно потребителско търсене на 5G в България, като хората тепърва се възползват от възможностите на 4G“ Джейсън Кинг, „Теленор“Той допълни, че по същия начин стоят и наличните 5G устройства на пазара – те са все още доста малко и на висока цена за българския пазар. Кинг потвърди и, че основните пречки всъщност са регулаторни и административни. Първата спомената от него е липсата на достатъчно радиочестоти. Опитите на държавата да освободи напълно спектрите в 700 MHz и 800 MHz засега са неуспешни.
Основната лента по която ще се развива 5G е 3.6 GHz, но тя все още е много скъпа като такси за телекомите. Нейното разпределение зависи изцяло от приетите изменения от Министерски съвет за облекчаване на стойността на лицензите. Те обаче влизат в сила от 1 януари 2021 г. Джейсън Кинг ги описа като „позитивно развитие“, но допълни, че има „още стъпки, които трябва да се предприемат“.
„Затова инвестициите ни свързани с 5G през 2020 г. ще са минимални“, заключи Кинг.
Главният изпълнителен директор на „Теленор България“ отбеляза, че всички конспиративни теории за вредата на 5G или за мобилните мрежи не се опират на реални факти. Конкретно в България, трите оператора спазват „до запетаята“ регулациите относно излъчванията, които са десет и дори стократно по-стриктни отколкото са общоприетите от Световната здравна организация и в Европа.
Междувременно модернизираната 4.5G мрежа се установява като стандарт в България.
„За нас 4.5G вече е като стандарт и навсякъде, където е технически възможно да развиваме такава мрежа, го правим“, обяви Владимир Радойчич, главен технически директор на „Теленор България“.
Липсата на данни и важните решения през юни
Телекомът продължава вече втора година да не обявява точния размер на своите инвестиции за модернизация. Докато, операторът беше собственост на Telenor Group, тези данни се обявяваха всяко тримесечие. След придобиването му от инвестиционния фонд PPF Group, българското дружество запази обявяването на финансовите резултати, но извади този показател от тях. От трите телекома, само „Теленор България“ не го обявява. „Виваком“ обяви преди две седмици, че е инвестирала в своята мрежа 205 млн. лева през 2019 г. Според отчетите „A1 България“ е вложила през изминалата година е 153.5 млн. лева (78.5 млн. евро).
По думите на Джейсън Кинг, няма голямо увеличение, въпреки продължаващата модернизация на мрежата. Спечелването за второ тримесечие на сертификата на Umlaut е направено без да има допълнителни инвестиции, допълни той.
Кинг спомена нещо важно по време на онлайн разговора с медиите. Въпросът с ребрандирането на „Теленор България“ се очаква да се реши окончателно през следващите 40 дни. Тогава, според главния изпълнителен директор на телекома, ще бъдат разгледани и окончателно решено кой път да се поеме. Крайният резултат няма да дойде само от българското звено, а ще бъде взето на ниво група.
След като PPF Group придоби всички активи на Telenor в региона през лятото на 2018 г., фондът получи правото да ползва името в продължение на малко под три години. Този срок изтича през първото тримесечие на следващата 2021 г.
През февруари месец тази година, Джейсън Кинг обяви, че в момента се разглеждат всички възможности, за името на „Теленор България“. Те се свеждат до три опции – запазване на името, използване на марка, която вече се ползва в рамките на групата на PPF и изцяло нов бранд, под който най-вероятно да се обединят всички телеком активи на фонда. Тогава Кинг деликатно обяви, че предпочита първия вариант и може би е интересен третия.
Мобилна мрежа в условията на пандемия
Ако информация за инвестициите липсваше, то „Теленор България“ изнесе друга любопитна такава. Тя е как се е променил трафика на компанията по време на различните етапи на коронавирус пандемията. Естествено са подбрани конкретни данни, но е показателен ръста на гласовия трафик в някои ключови моменти, и същевременния срив на мобилния интернет през част от времето. Това се дължи основно на факта, че „Теленор България“ не предлага фиксирани услуги за пренос на данни, където именно бяха силните ръстове на „Виваком“ например.
Конкретно при първите потвърдени случаи на COVID-19 в България на 8 март, гласовия трафик скача с 32% спрямо предходните седмици. Той продължава да расте и на 13 март, когато е обявено извънредното положение и достига пиков ръст от 39.5% при блокадата на Банско и поставянето на курорта под ефективна карантина.
Мобилният интернет през това време варира значително. На 8 март е отчетен ръст от 9%, на 13 март спад от 5.5%, а при случая с Банско – се срива с близо 50%. За сметка на това, когато се въвеждат контролно-пропусквателните пунктове в областните градове на 23 март той се увеличава с 14% и достига абсолютен връх в статистиката на „Теленор България“.
Друг любопитен факт, че българите са спазвали до голяма степен ограниченията за движение е, че през периода от 13 до 24 март, целият мобилен трафик в софийското метро спада с 55% за гласовия и 69% за преноса на данни.
Подобряване на качеството
Хакан Екмен от Umlaut добави малко подробности за качеството на българските мобилни оператори. Според него, „Теленор България“ се нарежда във водещите 20% от телекомите в Европа.
„Забелязваме и тенденция на увеличаване на средните скорости на „Теленор България“ на тримесечна база“, коментира Хакан Екмен. Той допълни, че Umlaut измерва не пиковите скорости, а средните, които най-често достигат потребителите в страната.
