Европейската комисия (ЕК) води дългогодишна борба с американските технологични гиганти относно различни противоречиви практики. Един от най-показателните случаи е решението на Брюксел от 2016 г., според което Apple трябваше да заплати 13 млрд. евро данъци на Ирландия. Те идваха под формата на данъчни облекчения предоставени от самата страна, като ЕК ги обяви за неправомерна държавна помощ.
Ирландското правителство се противопостави на решението на Брюксел, защото това означаваше да изгони Apple и други технологични компании от страната. Краят на драмата дойде на 15 юли 2020 г. след като Съдът на Европейския съюз обяви решението на ЕК за невалидно.
Този неуспех на управляващите в Брюксел е временен, след буквално в същия ден, те очертаха нови мерки, които имат за цел да се справят с различните практики за данъчно облагане в рамките на ЕС.
Историята е повече от любопитна и включва една доста „апетитна“ (във всяко едно отношение) практика. Това е т.нар. „двоен ирландски сандвич“. Чрез нея, Apple и някои други големи корпорации не плащат никакви данъци печалба. Схемата за момента е напълно законна и ключът за нея се крие до голяма степен в данъчната политика на Ирландия.
Двойният ирландски сандвич
Какво представлява тя? Това са множество трансакции между дъщерни компании, които имат за цел да нулират данъците, като се възползват от дупки или вратички в местното законодателство. Схемата работи най-добре с технологични компании, защото включва преотстъпване на интелектуална собственост. От нея се възползва не само Apple, но и Google, Facebook и други. Първият гигант обаче влезе по-силно в полезрението на регулаторите на САЩ и Европа и затова ще се спрем подробно на него.
За схемата се създават се три чуждестранни дружества – Apple Operations Ireland (AOI), Apple Sales International (ASI) и Apple Operations Europe (AOE). Въпреки имената, първото е базирано и данъчно се облага в Бермуда, която е данъчен рай и е над другите две, които са регистрирани в Ирландия.
ASI е ключът, за който се хваща и ЕК, и американския сенат при разследването си срещу Apple. В него постъпват всички приходи от продажби на устройства и услуги на компанията в рамките на ЕС. Втората компания AOE прави същото, но само за определени продукти и услуги и реално генерира по-малко приходи и печалба.
Уловката е следната – двете ирландски фирми са под шапката на базираната в Бермуда AOI. В тях остава само част от парите, които генерират, а останалите се прехвърлят в островния данъчен рай, където не се плащат никакви данъци.
В Ирландия, компанията има производствена линия и общо разполага с около 6 хил. души персонал. Поради силното ѝ бизнес присъствие, страната предоставя данъчни облекчения и двете дъщерни дружества там плащат на базата на тези средства, които остават там, едва 0.005% данък печалба.
По този начин, Apple не плаща никакъв данък на огромна част от печалбата си генерирана от продажби в Европа (и по света), а за много малка част от нея заделя за държавата едва 0.005%.
Връщане на парите в САЩ
Централата на Apple в Купертино, САЩ, разработва продукт или услуга и преотстъпва правата на ирландските дружества, в специално споразумение за споделяне на разходите. Те от своя страна изплащат за всяка продажба определени суми към щатската компания. Сумите са много по-малки отколкото реалните продажби и целта е да се финансира развойната дейност на Apple.
С което компанията си осигурява парична ликвидност от тези печалби, без да се налага да прехвърля печалбата от международните си операции в САЩ, където данъците са доста виоски.
Това е вариацията на Apple на „ирландския сандвич“. Съществува модификация, при която парите минават преди Бермуда през друго дружество в Холандия – схема, която използва Google. Има олекотени варианти, в които се използват и само холдански и ирландски звена.
Разследването на Европейската комисия и следващи стъпки
ЕК признава, че цялата схема на Apple е напълно легална от гледна точка на документация и спазване на местното законодателство. Затова, тя намира друг начин, по който да удари технологичния гигант и да се опита да обложи огромните суми, които минават през тези дъщерни дружества.
Брюксел обвинява Ирландия в предоставянето на нерегламентирана държавна помощ, заради понижаването на данъка до 0.005%. Както и, че Дъблин е подкрепял тази нелоялна данъчна практика, като си е затваряла очите, че централата на двете базирани в страната дружества се намира в офшорна зона, без да разполага с реални служители.
С което ЕК настоява Ирландия да си поиска обратно от Apple 13 млрд. евро невзети данъци за периода от 2003 до 2014 г. Именно това решение оборва Съдът на Европейския съюз.
Зам.-председателят на ЕК Маргарет Вестагер обяви, че ще изследва внимателно решението на съда, за да може да планира следващи стъпки в стратегията си за предотвратяването на подобни практики. Идеята, ЕК да удари Apple през Ирландия съдържаше голям риск. Защото управляващите в Дъблин няма да рискуват загубата на милиарди чуждестранни инвестиции в страната, заради опитите на Брюксел да пресече практиките на Apple и други технологични гиганти.
Хармонизирането на данъчните политики в рамките на ЕС е много деликатна тема, защото от една страна може да породи подобни ситуации, от друга – това е изключително суверенна политика на отделните държави. В крайна сметка Брюксел изготви подобен пакет от мерки за справедливо облагане в рамките на Стария континент. Тепърва ще видим дали решението на Съда на ЕС няма да повлияе и да наложи промени в него.
