Одисеята на втория български сателит – „Балкансат“

В древногръцките легенди и митове, Одисеята е втората епическа поема, която описва приключенията на митичния герой Одисей в различни непознати за това време земи, базирани на почти цялото Средиземноморие. То трае около десетилетие и включва множество приказни елементи, като еднооките гиганти циклопи, нимфи, магьосници и други.

Историята на Одисей, описана от древногръцкия автор Омир доста наподобява тази на втората сателитна компания в България – „Балкансат“. Тя продължава вече 14 години и изобилства от най-различни приключения – регулаторни премеждия, десетки и дори стотици преговори с потенциални клиенти, френски партньори и пътешествия до Южна Африка. Зад дружеството седи семейство с корсикански произход, което разполага с втората орбитална позиция на България.

Разликата с Одисеята е, че историята на „Балкансат“ продължава и до момента, както и нейният край не се очертава да е скоро. Тя все още не е космическа, защото още няма изведен спътник, затова сравненията с филмовата класика на Стенли Кубрик са неуместни, засега. Все пак компанията обяви намеренията си да изведат свой телекомуникационен сателит през 2023-2024 г. Дали това ще стане е друг въпрос, като засега корсиканските собственици не са дали ясни индикации за осигурени клиенти, финансиране и договори за изработка на спътника.

За тези 14 години, историята на компанията е повече от интересна, като ще се опитаме да систематизираме нейното развитие в настоящия материал. В него са събрани изказванията на двамата ключови личности в проекта „Балкансат“ – корсиканецът Винсент Стефанополи и неговия син Виктор, в рамките на организираната от тях конференция в края на 2019 г. и онлайн такава от 24 юли тази година. Както и информация за компанията през годините в общественото пространство.

Началото на приказката

Мястото за разполагане на телекомуникационните сателити около Земята е строго ограничено. Съответно и регулирано на международно ниво. България получава правото да разположи до два свои спътника, които се фиксират с т.нар. орбитални позиции. Те са предоставени от Международния съюз по далекосъобщенията (ITU). Българският регулатор в лицето на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) успява да разпредели двата лиценза през 2006 г.

Септември същата година, неизвестното тогава дружество „Балкансат“ се оказва единствен кандидат за едната орбитална позиция на 50.4 градуса източна дължина (50.4°E). Това означава, че компанията не наддава в търга и плаща минималната сума за разрешително. В края на 2006 г., „България Сат“ получава втората позиция на 1.2°E. Двата лиценза са за 20 години, но във всеки от тях има конкретни технически параметри, както и в какъв период, компаниите, които ги получават трябва да изстрелят сателит в орбита.

Кои са „Балкансат“

Балкансат“ е започва, като дъщерно дружество регистрирано в Британските Вирджински острови, а впоследствие – на такова в Малта. Реалният собственик е Винсент Стефанополи, който е посочен и за управител на дружеството. Той е от френския остров Корсика, но е с гръцки корени. Самият Стефанополи има стабилни контакти в телеком сферата, които се опитва да разшири и затвърди.

Проектът „Балкансат“ вече продължава над 14 години и в него постепенно е вкаран и неговия син – Виктор Стефанополи. Той отговаря за различни бизнес контакти в няколко региона по света, както и за комуникациите в България. Така, идеята за втори български сателит се опитва да се реализира от две поколения корсиканци. В което няма нищо лошо, просто е любопитно, като факт.

Още в първите години, като индустриални партньори на „Балкансат“ са привлечени няколко големи имена от сателитния сектор. Това са Thales Alenia Space – космическото съвместно дружество между френската Thales и италианската Leonardo, френското Thales Communications & Security и Monaco Telecom – телекомът на кралство Монако. Първата компания трябва да изработи и изстреля сателита, втората да поддържа системите, а третата да осъществява наземния контрол.

Регулаторни неволи

Няколко години след издаването на лицензите „Балкансат“ и „България Сат“ се сблъскват с различни регулаторни проблеми. Втората компания влиза в дълга битка с норвежкия гигант Telenor Sat и с ITU за орбиталната позиция. Причината е, че сателитът Thor 6 на скандинавците е прекалено близо до запазеното място за „България Сат“ и ще се получат смущения, когато излезе в орбита. Затова КРС блокира излъчванията на Telenor Sat в България.

ITU предприема размествания през 2013 и 2014 г. като първо прехвърля „Балкансат“ на 56°E. По-късно прави това и с тази на „България Сат“, като я слага на 1.9°E. Последната продължава да влиза в конфликт с тази на Telenor Sat и отнеме още известно време докато двете компании се споразумеят по въпроса.

„България Сат“ и „Балкансат“ използват тези регулаторни спорове, за да удължат времето, което разполагат в изстрелването на собствен сателит. Първоначално то е 8 години, но и двете компании искат отсрочка, като се аргументират със споровете с ITU и промените на позициите. Ако те не изпълнят изискванията, са застрашени да изгубят лицензите си. В същия момент, ако България дълго време не може да оползотвори орбиталните си позиции и някоя друга държава предяви претенции, тя е заплашена да ги загуби.

Големият въпрос

Освен регулаторните неволи, двете компании имат много по-голям казус да решат – как да финансират своите проекти. Изстрелването и управлението на сателит изисква огромни ресурси, като първоначалните инвестиции са повече от значителни. На пръв поглед, „Балкансат“ би трябвало да е уверена с партньори като Thales Alenia Space и Monaco Telecom. Те обаче ще поемат нещата впоследствие.

Според източници на TechTrends именно Thales осигуряват финансирането на „Балкансат“ от гледна точка на плащане на лицензи, разрешителни и оперативни разходи. В същото време явно не се ангажират с по-сериозните инвестиции, които включват разработването, изстрелването и поддържането на сателита. Затова и семейство Стефанополи трескаво търсят клиенти и източници на финансиране през годините.

От друга страна Виктор Стефанополи обяви през юли 2020 г., че оперативните разходи до момента, както и таксите за лицензи се плащат от собствени инвестиции, като нямат никакви заеми или обвързвания с други инвеститори.

Ако двете български сателитни фирми вървят горе-долу ръка за ръка, след 2014 г. нещата се променят. „България Сат“ намира финансиране чрез огромен заем от външнотърговската банка на САЩ Exim Bank и започва да се подготвя да изведе своя спътник в орбита. Което се случва през 2017 г. Това води до други размествания и проблеми, най-вече свързани с платежоспособността на свързания тогава „Булсатком“ и промяната в собствеността му. В крайна сметка, „България Сат“ оцеля, вече разполага с първите си клиенти. В същият момент човекът зад него Максим Заяков стартира собствен сателитен ТВ доставчик – Neosat. Докато проектът на корсиканците е още на фаза търсене на финансиране и клиенти.

Между двата сателитни проекта – този на „Балкансат“ и на „България Сат“ има и друга важна техническа разлика. Спътниците са напълно различни като предназначение и технология. Първият е само телекомуникационен, като осигурява връзка за оператори, телекоми, служби за сигурност и др. Докато вторият е основно за предаване на ТВ сигнал. Той също може да се ползва за уплътняване на капацитет за операторите, поне по думите на основателя на компанията Максим Заяков. За разлика от това, спътникът на „Балкансат“ не може да се използва за ТВ сигнал, допълва Виктор Стефанополи.

Епопеята с финансирането

Първоначалната идея на семейство Стефанополи е да се опита да „продаде“ проекта на българската държава. Целта е чрез сателита да се осигури криптирана и надеждна връзка за нашите министерства, най-вече за силовите структури, като армия и полиция, но също така и за държавната администрация. Самото финансиране тогава трябваше да мине през европейските фондове.

Имало е интерес от българските институции след редица презентации, но без да се стига до конкретни договори. Високата цена на подобна сателитна връзка е най-вероятния фактор за колебанието на ведомствата и потенциалното отклоняване на офертите.

Още през 2013 г. резервният план на „Балкансат“ е да предложи допълнителен капацитет на мобилните оператори за изграждане на 4G мобилни мрежи и сигнал в труднодостъпните места. Отново е имало презентации и преговори, но без конкретен резултат.

Смяна на модела и пътешествие до Южна Африка

Повече от пет години следва затишие покрай проекта на семейство Стефанополи. През 2019 г. в навечерието на изграждане на 5G мобилните мрежи, компанията отново се опитва да влезе във фокуса на потенциални клиенти. Сменена е тактиката – вече не се търсят само български клиенти, а списъкът е разширен на юг.

Ако трябва да бъдем по-точни, в посока Южна Африка, като най-много се опитват да пробият в Южноафриканската република (ЮАР). Няколко години синът Виктор Стефанополи буквално живее там, за да убеди местните компании и държавни ведомства от предимствата на техния проект и на сателитната връзка.

„България е много красива страна, но е прекалено малък пазар“ Виктор Стефанополи, „Балкансат“

„България е много красива страна, но е прекалено малък пазар“, коментира Виктор Стефанополи, по време на конференция, организирана от „Балкансат“ през октомври 2019 г.

„Засега се фокусираме върху ЮАР, но потенциал има в цялата територия от Кейптаун до Найроби“, допълва Винсент Стефанополи на същото събитие.

„Засега се фокусираме върху ЮАР, но потенциал има в цялата територия от Кейптаун до Найроби“ Винсент Стефанополи, „Балкансат“

Това е възможно поради много изгодната орбитална позиция, с която „Балкансат“ разполага, защото чрез нея може да се покрие почти цяла Европа и голяма част от Африка. Идеята на семейство Стефанополи е да разпредели капацитета на потенциалния сателит между български и африкански клиенти. Новият географски регион е избран неслучайно. Африка е огромен континент и телекомите не могат да покрият икономически ефективно всички региони с мобилна или фиксирана мрежа. Сателитната връзка може да осигури това, по сравнително достъпен начин и при поискване.

Бизнес моделът вече е ориентиран към сключване на потенциални предварителни договори, които да се използват от компанията за гарант при тегленето на големи банкови заеми, с които вече да се финансира самия сателит. Което беше подходът на вече реализирания сателитен проект на „България Сат“. Там, за такъв договор се взе, злополучния вече контракт с „Булсатком“.

„Пускането на собствен сателит може да стане когато имаме необходимата бройка сключени договори с които да се отиде при банката и да се поиска потенциален кредит“ Винсент Стефанополи, „Балкансат“

„Пускането на собствен сателит може да стане когато имаме необходимата бройка сключени договори с които да се отиде при банката и да се поиска потенциален кредит“, коментира Винсент Стефанополи през декември. Той допълни, че идеята за финансиране през европейските фондове е отпаднала, „за да не се обвързва политически „Балкансат““. Виктор Стефанополи потвърди през юли 2020 г., че ще се търсят средства през заеми.

Смяната на бизнес модела е очаквана, предвид продължителните неуспехи на компанията да намери клиенти в България.

Неизвестните моменти

В различната комуникация с „Балкансат“ все още има няколко неизяснени момента. По време на събитието от октомври 2019 г. Винсент Стефанополи коментира, че регулациите поставят изискване поне един транспондер да се ползва от локални потребители. Източници на TechTrends коментираха, че това е необичайна практика за ITU, но допълниха, че всеки лиценз си има своите спецификации. Подобна клауза обяснява много добре продължаващите опити на „Балкансат“ да намерят български клиенти.

Виктор Стефанополи потвърди през юли 2020 г. стремежът на компанията да предостави надеждна връзка и капацитет на местните оператори, за развитие на 5G мрежите си, както и за покриване на труднодостъпните места в страната.

Другият момент в който има противоречиви сигнали е дали „Балкансат“ ще използва чужд сателит – временно или постоянно, за да може да предостави услугите, които предлага. През октомври, Виктор Стефанополи коментира, че този вариант е възможен, за да може потенциалните клиенти да не чакат и да получат връзката максимално бързо. Сега, през юли 2020 г. той по-скоро насочи идеята за ползването само на собствен сателит.

Последният неизвестен момент, е със самото изстрелване на спътника. Виктор Стефанополи обяви, че това ще се случи през 2023 г.

„Първоначалните планове бяха за извеждане на спътника през 2022 г., но дойде коранвирус пандемията и го отложихме за 2023 г.“ Виктор Стефанополи, „Балкансат“

„Първоначалните планове бяха за извеждане на спътника през 2022 г., но дойде коранвирус пандемията и го отложихме за 2023 г.“, коментира Виктор Стефанополи, по време на онлайн събитието през юли 2020 г.

Защо това е неясен момент? Просто, защото още няма финансиране за такова действие. Виктор Стефанополи допълни, че към момента няма подписани договори с клиенти в ЮАР или в България. Така, че „Балкансат“ продължава да е в омагьосания кръг, в който се намира от 14 години.

Дали и кога ще приключи одисеята на компанията и ще имаме втори български сателит в орбита, зависи изцяло от това корсиканското семейство да пробие и намери клиенти и финансиране за него.